16 септември, 17:30

При сърдечна невроза не трябват лекарства, а... психотерапевт

Страховете могат да разболяват
прочитания: 7600 | коментари: 3
Знаете ли как се нарича състояние, при което възникват пристъпи на замиране на сърцето и страх от смъртта? Те са няколко - кардиофобия, функционален кардиоваскуларен синдром, невроциркулаторна дистония, невроза на сърцето или синдром на Д’Акоста. Интересното е, че при тези състояния няма обективни изменения от страна на сърцето.

Симптомите са много, но основният е страхът на човека, че ще умре от сърце

Хората по принцип отиват при специалист с много оплаквания, описвайки ги детайлно и красноречиво: силно сърцебиене, замиране на сърцето, екстрасистоли, усещане за притискане в сърдечната област, “въртящи” болки, недостиг на въздух, повишено кръвно налягане, изпотяване, прилошаване, усещане за безпомощност, треперене по цялото тяло, силно вълнение, слабост.

Но основният симптом си остава страхът на човек, че ще умре от сърдечна недостатъчност. И това го заставя неволно непрекъснато да се вслушва в сърцето си и при най-малките прояви на дискомфорт веднага да вика “Бърза помощ”. Той е почти сигурен, че страда от тежко сърдечно заболяване. Този човек повече не може да остане сам, “залепва” се за близките си, на него му е нужно постоянно да е близо до лекаря си.

Неврозата на сърцето възниква на възраст от 25 до 40 години, най-често при жени, въпреки че през последните десетилетия такива нарушения се случват и при все повече мъже.

Хората с кардионевроза са емоционално раними и реагират буквално със сърцето си на всички тревоги и конфликти в живота си

Хората, страдащи от кардионевроза, са емоционално раними. Те реагират необичайно чувствително на всякакви конфликтни ситуации. Винаги учтиви и беззащитни, те остро се нуждаят от подкрепа и “надеждно рамо”. Тежко понасят загубата на близки хора, раздялата и предателството, нечия тъга, болест или смърт. По тази причина те са много привързани към близките си.

Опитват се да избегнат неприятните ситуации в отношенията с близките си, като повече предпазват другите, а не себе си. Те по-често скриват отколкото да проявяват своите силни чувства. За такива хора казват “меко сърце, сърдечен човек”, “взема всичко много близо до сърцето си”, “привързан с цялото си сърце”, “говори от все сърце”.

Мекосърдечният човек реагира буквално със сърцето си на всички тревоги и конфликти в своя живот. Сърцето е пряко свързано с чувствата, то умее да бъде тъжно, да трепти от тревога, да замира или се страхува от смъртта, да се свива от обида и радостно да пее. Но “сърдечният” човек скрива своите чувства, страхувайки се да не бъде отхвърлен или неразбран. Всяка напрегната ситуация го хвърля в някакъв страх. Тялото реагира с незабавно свиване, дишането буквално замира, сърцето бие бързо, отделя се хормонът на страха - адреналинът. Той повишава кръвното налягане.

Страдащият попада в порочен кръг - сърцето му се оказва здраво, той търси други лекари и медикаменти, а пристъпите се появяват пак


Подобни функционални нарушения на сърдечносъдовата система още повече засилват страха и тялото и душата още повече се стягат. Получава се един порочен кръг и възниква пристъп.

В такава ситуация страдащият се опитва съзнателно да се бори със своите страхове, да си казва, че повече няма да се страхува, че няма да се притеснява и да мисли за лошо. Надява се тези пристъпи да не се повтарят.

Това го кара да бъде бдителен и дори да избягва напрегнатите ситуации. Но неволното очакване на пристъпа и непрекъснатото мислене за болестта подсилват емоционалното напрежение, тялото се стяга и пристъпите възникват наново. И пак порочен кръг.

На този етап повтарящата се ситуация и неразположението в сърдечната област убеждават човека в необходимостта да се изследва, за да му открият някакво заболяване. Започва да търси лекари, медикаменти, нови диагностични методи. Това обаче не му носи облекчаване и решаване на проблемите, защото сърцето се оказва здраво. Медикаментите помагат временно и той вече се страхува да живее без тях, не се доверява на лекарите, а пристъпи все пак възникват.

На него вече нищо друго не му остава, освен да се обърне към психотерапевт. Но той отива с недоверие при такъв специалист, ако въобще се съгласи да отиде.

Психотерапевтът е вашият лекар. той ще помогне да разберете причините за състоянието си

Психотерапевтът е този, който може да помогне. Той не само ще се опита да открие причините за състоянието на болния, но и ще приложи новите методики за лечение - т.е. човекът да намери изход за проблемите си. Да се научи да ги решава без душевни и телесни наранявания.

Психотерапията по принцип е грижа за душевното и емоционалното благополучие на човека. Този медицински дял не се противопоставя на традиционната медицина. Когато се наложи намеса на кардиолог, тя трябва да бъде осигурена.

В психотерапията функционалните нарушения в сърдечно-съдовата система се явяват етиопатогенетични, т.е. търси се причината за болестта.

Знаете ли какво е написал великият Сократ: “Ако някой търси здраве, попитайте го първо дали е готов занапред да се раздели с причините за своята болест - само тогава може да му се помогне”.

Психотерапевтът ще ви помогне да си отговорите на въпросите: защо страдате за сърцето си, какво го тревожи, от какво се страхува то, на кого може да се довери, кого се страхува да загуби? И на много други въпроси заедно ще откриете отговора. И съответно ще се възползвате от препоръките и лечебните методи на психотерапевта.
Добави в Facebook



3 коментара

Напиши коментар