Страховете могат да разболяват
Знаете ли как се нарича състояние, при което възникват пристъпи на замиране на сърцето и страх от смъртта? Те са няколко - кардиофобия, функционален кардиоваскуларен синдром, невроциркулаторна дистония, невроза на сърцето или синдром на Д&rsquo;Акоста. Интересното е, че при тези състояния няма обективни изменения от страна на сърцето.<br /> <br /> <i><span style="color: #800000"><u><b>Симптомите са много, но основният е страхът на човека, че ще умре от сърце</b></u></span></i><span style="color: #800000"><u><b><br /> </b></u></span><br /> Хората по принцип отиват при специалист с много оплаквания, описвайки ги детайлно и красноречиво: силно сърцебиене, замиране на сърцето, екстрасистоли, усещане за притискане в сърдечната област, &ldquo;въртящи&rdquo; болки, недостиг на въздух, повишено кръвно налягане, изпотяване, прилошаване, усещане за безпомощност, треперене по цялото тяло, силно вълнение, слабост.<br /> <br /> Но основният симптом си остава страхът на човек, че ще умре от сърдечна недостатъчност. И това го заставя неволно непрекъснато да се вслушва в сърцето си и при най-малките прояви на дискомфорт веднага да вика &ldquo;Бърза помощ&rdquo;. Той е почти сигурен, че страда от тежко сърдечно заболяване. Този човек повече не може да остане сам, &ldquo;залепва&rdquo; се за близките си, на него му е нужно постоянно да е близо до лекаря си.<br /> <br /> Неврозата на сърцето възниква на възраст от 25 до 40 години, най-често при жени, въпреки че през последните десетилетия такива нарушения се случват и при все повече мъже.<br /> <br /> <i><span style="color: #800000"><u><b>Хората с кардионевроза са емоционално раними и реагират буквално със сърцето си на всички тревоги и конфликти в живота си</b></u></span></i><br /> <br /> Хората, страдащи от кардионевроза, са емоционално раними. Те реагират необичайно чувствително на всякакви конфликтни ситуации. Винаги учтиви и беззащитни, те остро се нуждаят от подкрепа и &ldquo;надеждно рамо&rdquo;. Тежко понасят загубата на близки хора, раздялата и предателството, нечия тъга, болест или смърт. По тази причина те са много привързани към близките си. <br /> <br /> Опитват се да избегнат неприятните ситуации в отношенията с близките си, като повече предпазват другите, а не себе си. Те по-често скриват отколкото да проявяват своите силни чувства. За такива хора казват &ldquo;меко сърце, сърдечен човек&rdquo;, &ldquo;взема всичко много близо до сърцето си&rdquo;, &ldquo;привързан с цялото си сърце&rdquo;, &ldquo;говори от все сърце&rdquo;. <br /> <br /> Мекосърдечният човек реагира буквално със сърцето си на всички тревоги и конфликти в своя живот. Сърцето е пряко свързано с чувствата, то умее да бъде тъжно, да трепти от тревога, да замира или се страхува от смъртта, да се свива от обида и радостно да пее. Но &ldquo;сърдечният&rdquo; човек скрива своите чувства, страхувайки се да не бъде отхвърлен или неразбран. Всяка напрегната ситуация го хвърля в някакъв страх. Тялото реагира с незабавно свиване, дишането буквално замира, сърцето бие бързо, отделя се хормонът на страха - адреналинът. Той повишава кръвното налягане. <br /> <span style="color: #800000"><u><b><br /> </b><i><b>Страдащият попада в порочен кръг - сърцето му се оказва здраво, той търси други лекари и медикаменти, а пристъпите се появяват пак</b></i></u></span><br /> <br /> Подобни функционални нарушения на сърдечносъдовата система още повече засилват страха и тялото и душата още повече се стягат. Получава се един порочен кръг и възниква пристъп. <br /> <br /> В такава ситуация страдащият се опитва съзнателно да се бори със своите страхове, да си казва, че повече няма да се страхува, че няма да се притеснява и да мисли за лошо. Надява се тези пристъпи да не се повтарят. <br /> <br /> Това го кара да бъде бдителен и дори да избягва напрегнатите ситуации. Но неволното очакване на пристъпа и непрекъснатото мислене за болестта подсилват емоционалното напрежение, тялото се стяга и пристъпите възникват наново. И пак порочен кръг.<br /> <br /> На този етап повтарящата се ситуация и неразположението в сърдечната област убеждават човека в необходимостта да се изследва, за да му открият някакво заболяване. Започва да търси лекари, медикаменти, нови диагностични методи. Това обаче не му носи облекчаване и решаване на проблемите, защото сърцето се оказва здраво. Медикаментите помагат временно и той вече се страхува да живее без тях, не се доверява на лекарите, а пристъпи все пак възникват.<br /> <br /> На него вече нищо друго не му остава, освен да се обърне към психотерапевт. Но той отива с недоверие при такъв специалист, ако въобще се съгласи да отиде.<br /> <br /> <i><span style="color: #800000"><u><b>Психотерапевтът е вашият лекар. той ще помогне да разберете причините за състоянието си</b></u></span></i><br /> <br /> Психотерапевтът е този, който може да помогне. Той не само ще се опита да открие причините за състоянието на болния, но и ще приложи новите методики за лечение - т.е. човекът да намери изход за проблемите си. Да се научи да ги решава без душевни и телесни наранявания. <br /> <br /> Психотерапията по принцип е грижа за душевното и емоционалното благополучие на човека. Този медицински дял не се противопоставя на традиционната медицина. Когато се наложи намеса на кардиолог, тя трябва да бъде осигурена.<br /> <br /> В психотерапията функционалните нарушения в сърдечно-съдовата система се явяват етиопатогенетични, т.е. търси се причината за болестта.<br /> <br /> Знаете ли какво е написал великият Сократ: &ldquo;Ако някой търси здраве, попитайте го първо дали е готов занапред да се раздели с причините за своята болест - само тогава може да му се помогне&rdquo;. <br /> <br /> Психотерапевтът ще ви помогне да си отговорите на въпросите: защо страдате за сърцето си, какво го тревожи, от какво се страхува то, на кого може да се довери, кого се страхува да загуби? И на много други въпроси заедно ще откриете отговора. И съответно ще се възползвате от препоръките и лечебните методи на психотерапевта.