Екатерина и Петко Каравелови с дъщерите си Виола и Лора, 1901 г.
„Лора, по-малката щерка на някогашния премиер Петко Каравелов, още като ученичка е с разбита нервна система и на 22 години започва да употребява кокаин. Сестра й Виола също е свръхемоционална и след изчезването на съпруга й Йосиф Хербст в кървавата 1925 година полудява. Сякаш черна прокоба тегне над цялата фамилия Каравелови и те, както и всички около тях, завършват живота си трагично”, разказва младият изследовател Пламен Рачев. В центъра на неговите проучвания са родословието и съдбата на някои от най-интересните исторически и културни дейци на България в началото на миналия век.
- За Лора, покрай връзката й с Яворов, се знаят много неща. Бихте ли разказали повече за сестра й Виола, която все още е почти непозната за повечето хора?
- Виола всъщност е втората дъщеря на Екатерина и Петко Каравелови. Първородната Рада те загубват още като невръстно дете. Виола е кръстена на Шекспировата героиня от „Дванайсета нощ” – представление, на което родителите й се запознават като студенти в Москва. Тя завършва престижния Елисаветински институт в Санкт Петербург и блести не само с красота, но и с интелект. Известният френски журналист от миналия век Марсел Дюнан, който гостува по това време в София, пише за нея: „Виола е нежна, с мили сини очи. Със своята фина фигура, както и с мислите и говора си тя е
много различна от останалите жени в тази провинциална столица.”
Тя, както и по-малката й сестра Лора, е повече привързана към баща си, отколкото към майка си – интелигентна, но много властна жена, която оставя отглеждането и възпитанието на децата си на слугините, а тя самата предпочита да се изявява като публицистка и общественичка. В съдбовни моменти от личния живот на дъщерите си тя обаче веднага се намесва и се разпорежда безцеремонно с тях. Още повече че съпругът й Петко Каравелов умира през 1903-а, когато децата са още съвсем малки. Именно Екатерина Каравелова забранява на Виола да се омъжи за младия политик Андрей Ляпчев, който е безумно влюбен в нея. Аргументът й? Главният редактор на “Пряпорец” Ляпчев е беден като църковна мишка, няма свое жилище, спи на тавана на редакцията на вестника, "храни се где с каквото намери или моли приятелите си да му дадат 50 стотинки за обед."
- Нищо не знаем за личния живот на Андрей Ляпчев, който според едни е мъдър и умел държавник, а според други - корумпиран министър.
- Като съвсем млад политик Ляпчев е подвластен на обаянието на основателя на Демократическата партия Петко Каравелов и близостта му с него го прави желан гост в дома на стария политик. Именно Ляпчев по-късно запознава Лора Каравелова с Пейо Яворов. Той обаче повече харесва сестра й Виола. В дневника си Екатерина Каравелова между другото отбелязва следното: "Дойде Ляпчев развълнуван, с подути очи. Помислих, някой ще да е умрял. Обясни ми несвястно, че не бил спал цяла нощ и макар "да не притежава никакви парични, обществени условия", след безсънна нощ намира кураж да изкаже "лудото си решение" да иска Виола. Целуна ми ръка и обяви да остане това в "тайна между нас двамата". Изненада ни дава животът всеки ден ... Но що ще му помогне "тая тайна"?
Самият Ляпчев по-късно преценява тази си постъпка като "лудо решение", тъй като не притежавал "никакви парични и обществени условия".
След като прогонва Ляпчев като кандидат за ръката на дъщеря си, Екатерина Каравелова ликува от щастие, когато Виола, на 26 години, се сгодява за Илия Белинов, син на известен политик от Демократическата партия.
Сватбата им е едно от големите събития в София през 1910 година –
богата, изискана, аристократична. След венчавката младите заминават за Париж и живеят там цели 2 години. Там се ражда синът им Иван. Съпругът обаче се оказва непоправим бохем и женкар и непрекъснато се забърква във всевъзможни любовни авантюри. Докато един ден на вратата на квартирата им звъни непозната дама и през сълзи обяснява на Виола, че е бременна от нейния мъж. Съвсем логично следва развод и години на самота и безверие. До появата на Йосиф Хербст.
- Кой е той? И за него знаем съвсем малко…
- Той е роден в Одрин през 1875 година в еврейско семейство. Завършва Военното училище в София, но цял живот се занимава с журналистика. Блестящ репортер, коментатор и публицист, той е кореспондент на английския „Дейли мейл”, на австрийския „Ди цайт” и на други чужди вестници, а по едно време е и директор на БТА. Хербст е много близък с Екатерина Каравелова покрай сътрудничеството й в неговото списание „Вик за свободни хора”. Освен това той е член на основаната от Петко Каравелов Демократическа партия. Чест гост в дома на Каравелова, той обиква дъщеря й Виола и през февруари 1921 година двамата се венчават в софийската синагога и тя
приема юдейската вяра с името Сара.
За Хербст това също е втори брак. Преди това той е женен за австрийка – Елвира Енкел, дъщеря на виенски банкер, която пристига да живее в София с несметно количество дрехи, обувки, бижута и с цял вагон мебели. Ражда му две деца – Илза и Курт, но е с много разклатена психика и накрая умира в психиатрична клиника.
Трагична е съдбата и на двете им деца – Курт загива в една пропаст на Витоша, а Илза е наръгана с нож сред тълпата в Кайро.
След смъртта на Елвира Хербст среща Виола. Разправят, че на сватбата им той й подарява брошка, изработена от оловните парчета куршуми, извадени от бедрото му на фронта през 1913 година.
Двамата много се обичат и създават отлично семейство, но много скоро ги връхлитат една след друга няколко големи трагедии. През 1924 година
загива 14-годишният син на Виола – Иван, ученик в Робърт колеж.
Настива и умира от пневмония. А на следващата година, на 16 април, е атентатът в църквата „Света Неделя” в центъра на София, за организирането на който веднага са обвинени комунистите и някои близки до тях интелектуалци. Сред тях е страстният публицист Йосиф Хербст, който громи в статиите си режима на Цанков. Освен това е нарочен, че посредничи на комунистите при получаването на пари от Международната организация за подпомагане на революционерите. На всичкото отгоре през нощта на 12 срещу 13 февруари 1925-а Хербст става свидетел на това как офицери изхвърлят трупа на убития комунист Вълчо Иванов и още на другия ден описва тази зловеща гледка във вестника си. Чудно ли е тогава защо само след три дни го арестуват, отвеждат го в Обществената безопасност и там го ликвидират. Както Гео Милев, Христо Ясенов и други „безследно изчезнали”.
Софиянци от старото поколение разказват как след изчезването му Виола, обезумяла от мъка, върви по улиците с портрета на мъжа си, закачен на мантото й, и пита де кого срещне: „Не сте ли виждали Йосиф Хербст?” Виола пише открито писмо до премиера Цанков, което дава на всички вестници, но само два се осмеляват да го публикуват. Майка й Екатерина също пише писмо, но до княгиня Евдокия. Всички им обръщат гръб и се правят, че нищо не знаят .
- Каква е по-нататъшната съдба на Виола?
- През следващите 9 години, до края на дните си, тя живее в умопомрачение, не иска да види и да чуе никого, седи и гледа в една точка с празен поглед. Ужасна сянка на жена, в която никой не може да познае някогашната красавица. Сестра й Лора отдавна е мъртва, а майка й Екатерина е все така заета със своята обществена дейност и дори в тези трагични години не намира достатъчно време да я приласкае и утеши.
- Виола и Лора били ли са привързани една към друга?
- Да, много силно, защото и двете имат еднакви духовни интереси и много често са заедно в компанията на големите писатели, журналисти, артисти, художници, музиканти… И защото съдбите и на двете са белязани с доста драматични събития и двете чувстват необходимост да споделят всичко помежду си и да се подкрепят.
- Лора и Яворов също като Виола и Хербст не са оставили поколение. Вярно ли е, че Лора е била бременна?
- Да, в началото на 1913-а тя очаква дете от Яворов, но
в петия месец на бременността прави спонтанен аборт.
От предишния си брак с д-р Иван Дренков Лора ражда син – Кирил, който умира след няколко месеца. Разказват, че в деня на неговата смърт тя се затваря сама в стаята си и дълго свири на цигулка, без да пророни нито сълза. После отново забременява, но се опитва да абортира с какви ли не билки. На седмия месец ражда хилаво момченце, което кръщава Петко.
- Вярно ли е, че бременната Лора се е разхождала в открит файтон с любовника си?
- Действието става в Русе, където съпругът й д-р Дренков, завършил право и философия в Германия, е секретар в местната търговска палата. Тя обаче не го обича, омъжена е за него насила от майка си и непрекъснато мисли за своя любовник Петър Нейков – юрист, завърнал се наскоро от Швейцария. Заради Лора този Петър Нейков изоставя жена си, която е единствена дъщеря на фабрикант от Марсилия, но е с 10 години по-възрастна от него, и иска да се ожени за младата Каравелова. Но майка й отсича “не” и не търпи никакви възражения. В Русе обаче, далече от властната си родителка, Лора се чувства свободна да прави каквото си ще и затова
не се притеснява да се разхожда в открит файтон с любовника си.
Само че мама Екатерина много скоро научава за тези нейни волности и набързо урежда Петър Нейков да бъде изпратен на работа в легацията ни в Скопие.
Няколко месеца, след като Лора загубва детето, което носи от Яворов, през нощта на 29 срещу 30 ноември, между 2,30 – 3 часа, в къщата им на ул. „Раковски” 126 се разиграва трагедията – проехтяват два изстрела, Лора е пронизана в гърдите и умира веднага, а Яворов е ранен тежко в челото.
- Споменахте, че Лора е употребявала кокаин. Това доказано ли е?
- Да, Яворов потвърждава този факт. Той споделя, че Лора е спокойна само когато има достатъчно количество от своя „сигурен и съчувствен другар” – кокаина.
Техни близки и съвременници също говорят за зависимостта й от наркотика. Тя е безкрайно капризна, суетна и патологично ревнива и иска Яворов едва ли не да изостави напълно творчеството си и да се занимава само с нея.
Иска да го притежава.
А когато не получава достатъчно внимание, изпада в депресии, от които излиза с помощта на много силни медикаменти.
- Екатерина Каравелова преживява съпруг и 3 деца. Каква е съдбата й след тези трагедии?
- Съдбата й наистина е като антична трагедия. Но тя е невероятно корав и горд човек и близо 25 години е в центъра на политическия живот в България и е автор на безброй политически фейлетони, литературна критика и преводи. Умира на 1 април 1947 година и е погребана до гроба на Петко Каравелов зад бившата Черна джамия.
Едно интервю на Венелин МИТЕВ
- За Лора, покрай връзката й с Яворов, се знаят много неща. Бихте ли разказали повече за сестра й Виола, която все още е почти непозната за повечето хора?
- Виола всъщност е втората дъщеря на Екатерина и Петко Каравелови. Първородната Рада те загубват още като невръстно дете. Виола е кръстена на Шекспировата героиня от „Дванайсета нощ” – представление, на което родителите й се запознават като студенти в Москва. Тя завършва престижния Елисаветински институт в Санкт Петербург и блести не само с красота, но и с интелект. Известният френски журналист от миналия век Марсел Дюнан, който гостува по това време в София, пише за нея: „Виола е нежна, с мили сини очи. Със своята фина фигура, както и с мислите и говора си тя е
много различна от останалите жени в тази провинциална столица.”
Тя, както и по-малката й сестра Лора, е повече привързана към баща си, отколкото към майка си – интелигентна, но много властна жена, която оставя отглеждането и възпитанието на децата си на слугините, а тя самата предпочита да се изявява като публицистка и общественичка. В съдбовни моменти от личния живот на дъщерите си тя обаче веднага се намесва и се разпорежда безцеремонно с тях. Още повече че съпругът й Петко Каравелов умира през 1903-а, когато децата са още съвсем малки. Именно Екатерина Каравелова забранява на Виола да се омъжи за младия политик Андрей Ляпчев, който е безумно влюбен в нея. Аргументът й? Главният редактор на “Пряпорец” Ляпчев е беден като църковна мишка, няма свое жилище, спи на тавана на редакцията на вестника, "храни се где с каквото намери или моли приятелите си да му дадат 50 стотинки за обед."
- Нищо не знаем за личния живот на Андрей Ляпчев, който според едни е мъдър и умел държавник, а според други - корумпиран министър.
- Като съвсем млад политик Ляпчев е подвластен на обаянието на основателя на Демократическата партия Петко Каравелов и близостта му с него го прави желан гост в дома на стария политик. Именно Ляпчев по-късно запознава Лора Каравелова с Пейо Яворов. Той обаче повече харесва сестра й Виола. В дневника си Екатерина Каравелова между другото отбелязва следното: "Дойде Ляпчев развълнуван, с подути очи. Помислих, някой ще да е умрял. Обясни ми несвястно, че не бил спал цяла нощ и макар "да не притежава никакви парични, обществени условия", след безсънна нощ намира кураж да изкаже "лудото си решение" да иска Виола. Целуна ми ръка и обяви да остане това в "тайна между нас двамата". Изненада ни дава животът всеки ден ... Но що ще му помогне "тая тайна"?
Самият Ляпчев по-късно преценява тази си постъпка като "лудо решение", тъй като не притежавал "никакви парични и обществени условия".
След като прогонва Ляпчев като кандидат за ръката на дъщеря си, Екатерина Каравелова ликува от щастие, когато Виола, на 26 години, се сгодява за Илия Белинов, син на известен политик от Демократическата партия.
Сватбата им е едно от големите събития в София през 1910 година –
богата, изискана, аристократична. След венчавката младите заминават за Париж и живеят там цели 2 години. Там се ражда синът им Иван. Съпругът обаче се оказва непоправим бохем и женкар и непрекъснато се забърква във всевъзможни любовни авантюри. Докато един ден на вратата на квартирата им звъни непозната дама и през сълзи обяснява на Виола, че е бременна от нейния мъж. Съвсем логично следва развод и години на самота и безверие. До появата на Йосиф Хербст.
- Кой е той? И за него знаем съвсем малко…
- Той е роден в Одрин през 1875 година в еврейско семейство. Завършва Военното училище в София, но цял живот се занимава с журналистика. Блестящ репортер, коментатор и публицист, той е кореспондент на английския „Дейли мейл”, на австрийския „Ди цайт” и на други чужди вестници, а по едно време е и директор на БТА. Хербст е много близък с Екатерина Каравелова покрай сътрудничеството й в неговото списание „Вик за свободни хора”. Освен това той е член на основаната от Петко Каравелов Демократическа партия. Чест гост в дома на Каравелова, той обиква дъщеря й Виола и през февруари 1921 година двамата се венчават в софийската синагога и тя
приема юдейската вяра с името Сара.
За Хербст това също е втори брак. Преди това той е женен за австрийка – Елвира Енкел, дъщеря на виенски банкер, която пристига да живее в София с несметно количество дрехи, обувки, бижута и с цял вагон мебели. Ражда му две деца – Илза и Курт, но е с много разклатена психика и накрая умира в психиатрична клиника.
Трагична е съдбата и на двете им деца – Курт загива в една пропаст на Витоша, а Илза е наръгана с нож сред тълпата в Кайро.
След смъртта на Елвира Хербст среща Виола. Разправят, че на сватбата им той й подарява брошка, изработена от оловните парчета куршуми, извадени от бедрото му на фронта през 1913 година.
Двамата много се обичат и създават отлично семейство, но много скоро ги връхлитат една след друга няколко големи трагедии. През 1924 година
загива 14-годишният син на Виола – Иван, ученик в Робърт колеж.
Настива и умира от пневмония. А на следващата година, на 16 април, е атентатът в църквата „Света Неделя” в центъра на София, за организирането на който веднага са обвинени комунистите и някои близки до тях интелектуалци. Сред тях е страстният публицист Йосиф Хербст, който громи в статиите си режима на Цанков. Освен това е нарочен, че посредничи на комунистите при получаването на пари от Международната организация за подпомагане на революционерите. На всичкото отгоре през нощта на 12 срещу 13 февруари 1925-а Хербст става свидетел на това как офицери изхвърлят трупа на убития комунист Вълчо Иванов и още на другия ден описва тази зловеща гледка във вестника си. Чудно ли е тогава защо само след три дни го арестуват, отвеждат го в Обществената безопасност и там го ликвидират. Както Гео Милев, Христо Ясенов и други „безследно изчезнали”.
Софиянци от старото поколение разказват как след изчезването му Виола, обезумяла от мъка, върви по улиците с портрета на мъжа си, закачен на мантото й, и пита де кого срещне: „Не сте ли виждали Йосиф Хербст?” Виола пише открито писмо до премиера Цанков, което дава на всички вестници, но само два се осмеляват да го публикуват. Майка й Екатерина също пише писмо, но до княгиня Евдокия. Всички им обръщат гръб и се правят, че нищо не знаят .
- Каква е по-нататъшната съдба на Виола?
- През следващите 9 години, до края на дните си, тя живее в умопомрачение, не иска да види и да чуе никого, седи и гледа в една точка с празен поглед. Ужасна сянка на жена, в която никой не може да познае някогашната красавица. Сестра й Лора отдавна е мъртва, а майка й Екатерина е все така заета със своята обществена дейност и дори в тези трагични години не намира достатъчно време да я приласкае и утеши.
- Виола и Лора били ли са привързани една към друга?
- Да, много силно, защото и двете имат еднакви духовни интереси и много често са заедно в компанията на големите писатели, журналисти, артисти, художници, музиканти… И защото съдбите и на двете са белязани с доста драматични събития и двете чувстват необходимост да споделят всичко помежду си и да се подкрепят.
- Лора и Яворов също като Виола и Хербст не са оставили поколение. Вярно ли е, че Лора е била бременна?
- Да, в началото на 1913-а тя очаква дете от Яворов, но
в петия месец на бременността прави спонтанен аборт.
От предишния си брак с д-р Иван Дренков Лора ражда син – Кирил, който умира след няколко месеца. Разказват, че в деня на неговата смърт тя се затваря сама в стаята си и дълго свири на цигулка, без да пророни нито сълза. После отново забременява, но се опитва да абортира с какви ли не билки. На седмия месец ражда хилаво момченце, което кръщава Петко.
- Вярно ли е, че бременната Лора се е разхождала в открит файтон с любовника си?
- Действието става в Русе, където съпругът й д-р Дренков, завършил право и философия в Германия, е секретар в местната търговска палата. Тя обаче не го обича, омъжена е за него насила от майка си и непрекъснато мисли за своя любовник Петър Нейков – юрист, завърнал се наскоро от Швейцария. Заради Лора този Петър Нейков изоставя жена си, която е единствена дъщеря на фабрикант от Марсилия, но е с 10 години по-възрастна от него, и иска да се ожени за младата Каравелова. Но майка й отсича “не” и не търпи никакви възражения. В Русе обаче, далече от властната си родителка, Лора се чувства свободна да прави каквото си ще и затова
не се притеснява да се разхожда в открит файтон с любовника си.
Само че мама Екатерина много скоро научава за тези нейни волности и набързо урежда Петър Нейков да бъде изпратен на работа в легацията ни в Скопие.
Няколко месеца, след като Лора загубва детето, което носи от Яворов, през нощта на 29 срещу 30 ноември, между 2,30 – 3 часа, в къщата им на ул. „Раковски” 126 се разиграва трагедията – проехтяват два изстрела, Лора е пронизана в гърдите и умира веднага, а Яворов е ранен тежко в челото.
- Споменахте, че Лора е употребявала кокаин. Това доказано ли е?
- Да, Яворов потвърждава този факт. Той споделя, че Лора е спокойна само когато има достатъчно количество от своя „сигурен и съчувствен другар” – кокаина.
Техни близки и съвременници също говорят за зависимостта й от наркотика. Тя е безкрайно капризна, суетна и патологично ревнива и иска Яворов едва ли не да изостави напълно творчеството си и да се занимава само с нея.
Иска да го притежава.
А когато не получава достатъчно внимание, изпада в депресии, от които излиза с помощта на много силни медикаменти.
- Екатерина Каравелова преживява съпруг и 3 деца. Каква е съдбата й след тези трагедии?
- Съдбата й наистина е като антична трагедия. Но тя е невероятно корав и горд човек и близо 25 години е в центъра на политическия живот в България и е автор на безброй политически фейлетони, литературна критика и преводи. Умира на 1 април 1947 година и е погребана до гроба на Петко Каравелов зад бившата Черна джамия.
Едно интервю на Венелин МИТЕВ
