ИНТЕРВЮ
Не прави нищо, което не ти харесва. Не се срамувайте да се страхувате

Нино Бернардо е роден в Хонконг през 1946 г. от баща филипино-каталунец и майка полукитайка, полуфилипинка, израснал в Макао, до 13 г. учи в португалско училище, после започва да учи английски и се връща в Хонконг. Боксира се, играе хокей, свири на китара, участва във филми. След това среща своя сифу (учител - бел. ред.) и започва да се занимава с бойното изкуство. Днес е световноизвестен майстор по уин чун - един от най-популярните стилове в китайското кунг-фу.

- Господин Бернардо, като чета богатата ви биография, ми се иска да ви попитам, има ли нещо, с което сте искали да се занимавате, а не сте се захванали досега?
- Не, всичко, с което съм се занимавал, се е случвало случайно, а не защото съм имал някакво много силно желание.
- Да разбирам ли, че според вас човек трябва да се остави на течението на живота, пък каквото дойде?
- Аз не съм се оставял, но съдбата, така или иначе, ме е настигала.
- Знам, че сте били музикант, актьор - разкажете ни за този период от живота си.
- Винаги съм бил актьор, още в училище обичах да се занимавам с театрална дейност. Като дете, като видех някой във филмите, често си казвах: “Искам да бъда като него.”. Когато за първи път ми се предостави възможност да играя в киното, аз приех и много ми хареса. Мисля, че съм добър, защото ми харесва. Най-важното, което е нужно за актьорската професия, е наивност, а аз я имам.
- Доколкото разбирам, по-късно сте започнали да се занимавате с бойни изкуства, а докато сте били актьор и музикант, не сте се занимавали?
- По едно и също време - не, но тренировките си ги плащах, като свирех. Работата ми беше да свиря 8 часа седмично - т.е. 4 вечери по 2 часа в едно заведение. Затова имах доста свободно време.
- Каква е философията на бойното изкуство?
- Начинът, по който аз практикувам уин чун е управление на гнева, това е моята философия. Как да приемаш, да признаваш, че има, да управляваш гнева.
- Добре, това е в рамките на бойното изкуство, а тази философия може ли да се приложи в живота?
- Естествено, много е по-лесно да се научиш да контролираш гнева си, отколкото да се научиш да биеш хора.
- Разбрах, че една от любимите ви теми е страхът. Какво е, според вас, страхът и как да се научим да го овладяваме?
- Наричам това синдрома “Мамка му!”. Страхът е чувството, което помага на животните да оцелеят. Навсякъде по света има статуи на героите, които са правили много, много смели неща. Но ако имаме възможност да погледнем цвета на бельото им, когато те са си вършили героичните дела, ще знаем със сигурност кое е чувството, което ги е направлявало в този момент. В източната и по-точно в китайската култура старите хора не знаят как да казват “Не харесвам кока-кола”, те казват “Страхувам се от кока-кола”. Така че страхът там е чувство, което всички признават за ежедневие. Докато в други култури страхът често се смята за чувството на страхливеца, затова са се научили да отхвърлят страха и това внася объркване. Защото, ако кажеш на едно дете да не се страхува, то вече се страхува. Ако малко момче ми каже, че се страхува, аз ще му кажа: “Кажи ми от какво те е страх, за да се страхуваме заедно”. Освен това вярвам, че страхът дава интелигентност. Гневът, от друга страна, провокира глупост. Винаги можем да простим на някой, който е глупав, когато е ядосан, и ние се надяваме, че хората ще ни простят, когато сме глупави в пристъп на ярост. Но този, който е глупав и когато не е ядосан, е опасен.
- В България голяма част от хората са много бедни и те живеят в един постоянен страх, че утре няма да има какво да ядат, че не могат да си платят отоплението, че ако се разболеят, няма да имат пари за лекарства - най-общо казано, живеят в постоянен страх за оцеляването си. Какво бихте ги посъветвали, как да се справят с този страх?
- Не знам, наистина не знам. Ако аз бях в тази ситуация, щях да наблюдавам какво правя самият аз. Но сега не мога да ви отговоря на този въпрос. Ако някой ме попита “Какво правиш, когато настъпиш лайно? Ще му отговоря “Ами не знам, като го настъпя, ще видя какво ще правя.”
- Какви са впечатленията ви от България?
- Преди да дойда тук, не знаех дори къде се намира България на картата. Тук съм за втори път. Много харесвам храната ви, но дори не знам имената на ястията, повечето неща ми харесват.
- Какво трябва да прави човек, за да остане дълго време млад?
- Да спре да расте. Синът ми навремето ми казваше: “Тате, отиди в другата стая и напиши 100 пъти “Ще порасна” - истината ви казвам.
- Май не ви разбрах...
- Бившата ми жена се разведе с мен, защото й писна да живее с 12-годишно момче.
- Имате петима синове, на какво се опитвате да ги научите?
- Основно на това “Не ти ли харесва нещо, не го прави.”
- А вие какво научавате от тях?
- Да не правя това, което не ми харесва.

Маруся ПАНКОВСКА