Теодора Шарланджиева и Георги Тошев
Гюнер Тахир е роден на 24 юли 1961 г. в с. Самуил, Разградско. През 1985 г. завършва Шуменския университет "К. Преславски"- специалност българска филология и журналистика. От януари 1990 г. е член на ДПС. От 1994 до 1997 г. е депутат в 37-ото НС. През 1996 г. напуска движението. Основава партия Национално движение за права и свободи, чийто председател е. Женен, с две деца.
- Разкажете някои тайни от кухнята на ДПС по времето, когато бяхте член на движението. Какво вярно има в това, че са ви плащали заплатите пет за шест и че парите са се носели във войнишки мешки?
- Вярно е. През 1993 г. бях избран за зам.-председател на ДПС и дойдох в София от Русе, където бях зам. областен управител. Свикнал бях на финансова дисциплина и бях абсолютно озадачен от начина, по който в ДПС постъпват някакви пари и от начина, по който се разпределят. Хората, които бяха около Доган, примерно човекът, който го охраняваше или някой като Ахмед Емин, в когото той имаше доверие, отиваше някъде и носеше някакви пари във войнишки мешки. Тези пари постъпваха уж в касата, където работеше дъщерята на Невена Коканова – Теди, и някакви други девойки, които бяха на този или онзи любовници, и след 24 часа парите ги нямаше. Нямаше бюджет, нямаше нищо.
- Откъде според вас идваха тези пари?
- Възможно е да идваха от тогавашната първа частна компания "Елпида. Възможно е да са били от "Мултигруп". Не знам, това са само подозрения.
- Защо споменахте Ахмед Емин?
- Покрай неговата загадъчна смърт, защото тогава възникнаха въпроси как се финансира ДПС. Сигурен съм, че Ахмед Емин знаеше голямата тайна за финансирането на ДПС. Аз от 12 години не съм в тази партия. Там нещата никога не са били нормални, не са били законни и не са били в рамките на някакви правила. Напротив, всичко е ставало с оглед на това какво реши в момента Ахмед Доган. Това е една башибозушка организация, която, ако се разклати по-силно, ще се види, че е с глинени крака и всеки момент може да се разпадне. Досега ги крепеше, че бяха два мандата в управлението и можеха да крадат като за последно. Те всъщност бяха най-големите комисионери в държавата.
- Защо Ахмед Доган продължава и в този парламент да не се появява на заседания? Вярно ли е, че много пие?
- Самият той знае и поне пред мен го е казвал, че не става дори и за селски кмет. Той хабер си няма от администрация, от управление и никой не може да го събуди в седем сутринта да ходи на работа. Доган до сутринта пие в някой нощен бар и след това спи до два часа следобед. И дори не му е неудобно, защото той е опериран от това чувство.
- Какво мислите за самоубийството на Ахмед Емин?
- Ами те просто го самоубиха. Въпросът е кой го е извършил физически. Това вече не мога да твърдя, тъй като нямам факти. Но при всички положения този човек не се самоуби. Фактът, че Доган дълго време след това мълча, че не отиде на погребението му, че го обяви за "мъжка секретарка", това беше показателно, че нещо се е случило и той не можеше да реагира адекватно.
- Вие бяхте ли близък с Ахмед Емин?
- Естествено, че го познавах. За всички ни беше ясно, че това е дясната ръка на Доган. Всичко минаваше покрай Емин, министрите се отчитаха при него, депутатите им в парламентарната група. Всичко организираше той, тъй като Доган си стоеше в сараите и достъпът до него беше чрез Ахмед Емин. Той беше най-довереният му човек. И понеже го познавам достатъчно добре, казвам, че това не е човек, който би посегнал сам на живота си. Напротив, според мен нещата се потулиха, но знаете, че истината рано или късно ще излезе наяве и ще доживеем момента, в който някой ще проговори по случая.
Александрина РОКАНОВА
- Разкажете някои тайни от кухнята на ДПС по времето, когато бяхте член на движението. Какво вярно има в това, че са ви плащали заплатите пет за шест и че парите са се носели във войнишки мешки?
- Вярно е. През 1993 г. бях избран за зам.-председател на ДПС и дойдох в София от Русе, където бях зам. областен управител. Свикнал бях на финансова дисциплина и бях абсолютно озадачен от начина, по който в ДПС постъпват някакви пари и от начина, по който се разпределят. Хората, които бяха около Доган, примерно човекът, който го охраняваше или някой като Ахмед Емин, в когото той имаше доверие, отиваше някъде и носеше някакви пари във войнишки мешки. Тези пари постъпваха уж в касата, където работеше дъщерята на Невена Коканова – Теди, и някакви други девойки, които бяха на този или онзи любовници, и след 24 часа парите ги нямаше. Нямаше бюджет, нямаше нищо.
- Откъде според вас идваха тези пари?
- Възможно е да идваха от тогавашната първа частна компания "Елпида. Възможно е да са били от "Мултигруп". Не знам, това са само подозрения.
- Защо споменахте Ахмед Емин?
- Покрай неговата загадъчна смърт, защото тогава възникнаха въпроси как се финансира ДПС. Сигурен съм, че Ахмед Емин знаеше голямата тайна за финансирането на ДПС. Аз от 12 години не съм в тази партия. Там нещата никога не са били нормални, не са били законни и не са били в рамките на някакви правила. Напротив, всичко е ставало с оглед на това какво реши в момента Ахмед Доган. Това е една башибозушка организация, която, ако се разклати по-силно, ще се види, че е с глинени крака и всеки момент може да се разпадне. Досега ги крепеше, че бяха два мандата в управлението и можеха да крадат като за последно. Те всъщност бяха най-големите комисионери в държавата.
- Защо Ахмед Доган продължава и в този парламент да не се появява на заседания? Вярно ли е, че много пие?
- Самият той знае и поне пред мен го е казвал, че не става дори и за селски кмет. Той хабер си няма от администрация, от управление и никой не може да го събуди в седем сутринта да ходи на работа. Доган до сутринта пие в някой нощен бар и след това спи до два часа следобед. И дори не му е неудобно, защото той е опериран от това чувство.
- Какво мислите за самоубийството на Ахмед Емин?
- Ами те просто го самоубиха. Въпросът е кой го е извършил физически. Това вече не мога да твърдя, тъй като нямам факти. Но при всички положения този човек не се самоуби. Фактът, че Доган дълго време след това мълча, че не отиде на погребението му, че го обяви за "мъжка секретарка", това беше показателно, че нещо се е случило и той не можеше да реагира адекватно.
- Вие бяхте ли близък с Ахмед Емин?
- Естествено, че го познавах. За всички ни беше ясно, че това е дясната ръка на Доган. Всичко минаваше покрай Емин, министрите се отчитаха при него, депутатите им в парламентарната група. Всичко организираше той, тъй като Доган си стоеше в сараите и достъпът до него беше чрез Ахмед Емин. Той беше най-довереният му човек. И понеже го познавам достатъчно добре, казвам, че това не е човек, който би посегнал сам на живота си. Напротив, според мен нещата се потулиха, но знаете, че истината рано или късно ще излезе наяве и ще доживеем момента, в който някой ще проговори по случая.
Александрина РОКАНОВА
