След като Иван Костов го накара да си подаде оставката като вицепремиер и министър на промишлеността, прокуратурата го погна заради десетки приватизационни сделки.
<i>На 23 август по обяд си отиде бившият вицепремиер в кабинета &ldquo;Костов&rdquo; Александър Божков. Тъжната вест бе огласена от шефа на Военна болница &ndash; София, ген. Стоян Тонев. Дни преди това, Божков е претърпял втора операция, но, както пръв писа &ldquo;ШОУ&rdquo;, състоянието му оставало критично. Въпреки това неговите близки и колеги от Центъра за икономическо развитие се надявали, че ще успее да се пребори за живота си. Уви &ndash; чудото не се случи... </i><br /> <br /> Известният технократ, на когото приживе фолклорът лепна прозвището &ldquo;Мистър 10 процента&rdquo; заради приписваните му комисиони от участието в приватизационни сделки, от 3 години е страдал от рак на дебелото черво. Била му е направена своевременна операция и лекарите давали надежда за пълно оздравяване. Самият той се чувствал добре и дори до последно водеше култовото си предаване за блус &ldquo;Музика за душата&rdquo; по Дарик радио. Често можеше да бъде видян да се разхожда пеша из елитния столичен квартал &ldquo;Лозенец&rdquo; &ndash; обикновено сам. Придвижваше се на тъмносин &ldquo;Фолксваген&rdquo; &ndash; от &ldquo;луксозната&rdquo; серия. Въпреки това автомобилът му определено бледнееше пред лъскавите возила, джиткащи из тесните улички на пренаселения нашенски &ldquo;Ориндж каунт&rdquo;. <br /> <br /> В едно от последните си интервюта бившият министър на промишлеността призна, че, общо взето, е смел човек. Единственото нещо, от което се страхувал, било смъртта. И то защото не искал краят да го завари неподготвен, без да е завършил започнатото. В интерес на истината човекът, познат на родните меломани с артпрякора Ал Бож, носеше няколко дини под една мишница. Не криеше, че понякога му е идвало нанагорно &ndash; да чете лекции в НБУ, да прави интервюта с популярни политици (идеята му е подхвърлена от Гого Лозанов), да води своя колонка в &ldquo;Дневник&rdquo;, да управлява в качеството си на съпредседател Центъра за икономическо развитие... <br /> <br /> &ldquo;Откакто бях на мястото, което заемах в правителството, когато работният ми ден траеше по 18-20 часа, вече нищо не може да ме натовари истински. И понеже спя малко - от 12-1 през нощта до 5-6 сутринта, имам много време да си свърша всичко. Вкъщи имам лаптоп, в Центъра за икономическо развитие имам компютър и часът от денонощието няма никакво значение. <br /> <br /> Понякога си пиша статиите в 4 часа сутринта...&rdquo;, сподели малко преди смъртта си експолитикът. <br /> След като Иван Костов го натисна да си подаде оставката и го направи главен отговарящ за преговорите с ЕС, Божков остана в изолация. На пръстите на едната ръка се броели хората, които му останали верни. Един от тях е неговият &ldquo;набор&rdquo; Стефан Софиянски, с когото навремето са ходили в едно училище &ndash; на столичната улица &ldquo;Антим Първи&rdquo;, и заедно са гонили топката в махалата край Перловската река. <br /> <br /> <b>&ldquo;Практически нямам нови приятели. </b><br /> <br /> Времето, през което бях във властта, ми създаде много приятели в кавички. Изведнъж много хора се писаха мои &bdquo;приятели&ldquo;, но аз имах това предимство, че на два пъти съм бил важен човек. Първият път в началото на 90-те, когато бях шеф на Агенцията за приватизация и бях много наивен, се намериха ужасно много мои &bdquo;приятели&ldquo;, които след като ме уволниха, изведнъж изчезнаха безследно. Това ми позволи да си науча урока и когато станах министър, вече не се връзвах на тези елементарни трикове. Всъщност приятелите, които имам в момента, са ми от времето преди да започна да се занимавам с политика. Много от тях са от детинството, други от работата, от студентството, от престоя ми в Либия, където съм работил 4 години. Такива са ми приятелите &ndash; хора с най-различни професии, с които обаче се събираме заедно и си прекарваме чудесно&rdquo;, изповяда се преди време някогашната дясна ръка на Командира. <br /> <br /> <b>Политическите опоненти обаче нарочиха за авер на Божков и неговия състудент Стефан Улев, за когото се разчу, че е бивш служител на &ldquo;Мултигруп&rdquo;. <br /> </b><br /> Улев оглави &ldquo;Металхим холдинг&rdquo;, докато Александър Божков бе на върха на властта. После бе включен и в Съвета на директорите на &ldquo;Елметинженеринг&rdquo;. Експодчиненият на Илия Павлов е съдружник и във фирма &ldquo;7Б - Инвестмънт&rdquo; ООД заедно със сина на покойния финансов министър от времето на Тато Белчо Белчев - Антон. Участва и във фирма &ldquo;Аркус&rdquo;. <br /> <br /> Друг фаворит на покойния вицепремиер бе и философът Марин Маринов, специалист по Карл Попър, който изненадващо бе назначен за първи &ldquo;зам&rdquo; на Божков в Министерството на промишлеността. Двамата имаха такава яка спойка, че Ал Бож едва отърва кожата, когато прокуратурата погна Маринов за драстично занижена оценка при приватизацията на пернишкия стоманодобивен завод &ldquo;Камет&rdquo;. Преди това столичен всекидневник бе публикувал статия за корумпиран министър, известен в определени среди с прякора &ldquo;40 процента&rdquo;, придружена с черен силует. Твърдеше се, че това е Марин Маринов, но той успя да осъди вестника. Така и не се разбра дали са снети повдигнатите му обвинения, предвиждащи от 1 до 8 години престой зад решетките. Явно Маринов е минал метър, защото новината, че такава едра риба е вкарана на топло, щеше да взриви медиите. <br /> <br /> &ldquo;Скачените съдове&rdquo; обаче бяха разследвани и заради други занижени оценки на предприятия, подлежащи на приватизация. Сред тях бяха &quot;Дитроника&quot;- Петрич, и &quot;Риболовна база&quot;- Созопол, припомнят вчерашните вестници.<br /> <br /> След като Костов свали политическото си доверие от своето &ldquo;вице&rdquo;, Божков за известен период се превърна в &quot;любимеца&quot; на прокуратурата. За отрицателно време стана обвиняем по 2 следствени дела. Само в рамките на седмица срещу него бяха повдигнати обвинения от прокурори от Върховна касационна прокуратура за една приватизационна сделка и заради компенсаторни записи, издадени докато е бил министър. И в двата случая му бе определена мярка за неотклонение &quot;парична гаранция&quot; от по 10 000 лева. <br /> <br /> По първото дело Александър Божков бе обвинен за престъпление по служба заради нарушения при приватизацията на цеха за оптични технологии на фирма &quot;Оптед&quot; ЕООД в село Цалапица. Според прокуратурата бившият вицепремиер трябваше да отговаря по чл. 283 А от НК, който предвижда от 3 до 10 години затвор. Данните по това дело бяха получени от Пловдивската окръжна прокуратура. Според закона обаче министрите се разследват от ВКП, затова и обвинението му бе повдигнато в София. <br /> <br /> Цехът в Цалапица е продаден през ноември 1998 г. По закон трябвало сделката да бъде извършена от Агенцията за приватизация, а не от промишленото министерство. Според прокурорите Божков, който е подписал сделката, не само е нямал право да продава, ами е занижил и цената неколкократно. <br /> <br /> Второто дело, по което покойният вицепремиер бе обвиняем, е заради скандала около компенсаторните записи, издадени от промишленото министерство в края на 1998 г. Става дума за издадени записи за сумата от 70 млрд. стари лева на Анжел Вахан Енгибарова-Шмид за принадлежали на нейната фамилия активи на варненското дружество &quot;Струг&quot;. Според доклад на специалните служби и експертизи компенсаторките са със завишена близо 250 пъти стойност. <br /> <br /> Обезщетяването е подписано от зам.-министър Едит Гетова, но то е потвърдено по-късно и с подписа на Божков. Отделно от това по онова време вицепремиерът е бил предупреден от прокуратурата, че неговите заместници нямат право да подписват по закон подобни документи. <br /> Тогава Божков се оплака, че главният прокурор Никола Филчев изпълнява политически поръчки с атаките си срещу него. <br /> <br /> За да докаже, че е чист, Филчев погна Пламен Симов, генерален секретар на Моряшкия синдикат. По лично нареждане на обвинител №1 му бе повдигнато обвинение за оклеветяване на Александър Божков, бивш вицепремиер в правителството на Иван Костов. Симов бе обвинен заради изнасяне на факти около разграбването на ДФ &ldquo;Океански риболов&rdquo; &ndash; подадени над 70 сигнала в прокуратурата. Във връзка с тях е имало следствено дело, по което наблюдаващ прокурор е бил самоубилият се по-късно Николай Джамбов. Предварителното производство срещу Пламен Симов приключи през юли 2000 г. и следственото дело бе изпратено в прокуратурата с мнение за прекратяване. Въпреки че законният срок за произнасяне на прокуратурата е 7 дни, постановлението се забави над 2 години. <br /> <br /> Друг враг на Божков навремето бе и несменяемият шеф на КТ &ldquo;Подкрепа&rdquo; д-р Тренчев, който заяви в пресата, че Божков и наследникът му в Агенцията за приватизация Захари Желязков плачат за съд заради приватизацията на &ldquo;Микропроцесорни системи&rdquo; &ndash; Правец. <br /> <br /> &ldquo;Гледам философски на неуспехите. Не може човек само да успява. Гледам да ги отместя от съзнанието си. Ще ви дам за пример съдебните дела срещу мен, голяма част от които, слава Богу, вече попривършиха. Ако се бях фиксирал в тях, <br /> <br /> <b>вероятно или щях да полудея, или да се депресирам страшно, <br /> </b><br /> защото обвиненията бяха чудовищни. Заплахите за дълги години затвор бяха страшни и съществуваха два варианта &ndash; или да се захвана да се боря лично, или да оставя нещата да си вървят по нормалния път, а аз просто да забравя, че имам такъв проблем, защото знаех, че обвиненията срещу мен са неверни. Избрах втория вариант и да са живи и здрави адвокатите ми, които ми казват кога имам дело. Те са ми забранили да говоря в съда, аз само трябва да се явявам, така че съм си изтрил от съзнанието мисълта за тези дела. Така, общо взето, гледам да избягам от проблемите. Има една много хубава философия, която сигурно не е правилна, но е много удобна. Тя е &ndash; ако имаш някаква неприятност, не се опитвай да решаваш въпроса. В 90 на сто от случаите тя си отминава сама&rdquo;, разкри преди няколко години жизненото си кредо Александър Божков. <br /> <br /> Напук на коварното заболяване, Ал Бож се опитваше да остане оптимист и човек на живота. Сензационно призна, че съжалява, че не е опитвал наркотици, защото, когато е бил млад, тези вещества не се ползвали с популярност. А след това вече станало късно. <br /> <br /> По съвет на диетоложката на елита д-р Емилова бившият съратник на Костов ограничи драстично храната. След престой в дебелариума й се втали с над 50 кила. Организмът му обаче явно не е успял да се очисти от токсините &ndash; фатално доказателство за това стана тежкото онкологично заболяване, което Божков не успя да победи. <br /> <br /> <b>Асен Топалов </b><br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>...........................................................<br /> ДОСИЕ</b></span><br /> - Александър Димов Божков e роден на 9 август 1951 г. в София. Слуховете му приписваха роднинска връзка с олигарха Васил Божков, но той ги отрече официално. Вярно е обаче, че майка му е втора братовчедка на Соня Бакиш, вдовица на шефа на Народното събрание по времето на Тато Станко Тодоров. <br /> <br /> Божков завършва американски колеж в Багдад, а през 1974 г. и Висшия машинно-електротехнически институт в София, специалност &quot;Машинно инженерство&quot;.<br /> Работи 4 години в Либия като супервайзър, консултант и контролен инженер.<br /> От 1975 до 1991 г. е проектант в &ldquo;Софпроект&rdquo;. Печели конкурс за научен сътрудник в Института по строителни материали, работи като главен експерт в Министерството на териториалното развитие, жилищна политика и строителство.<br /> <br /> От 1992 до 1993 г. е ръководител на сектор &quot;Строителна индустрия&quot; в Министерството на териториалното развитие, жилищна политика и строителство.<br /> От 1992 до 1993 г. е и изпълнителен директор на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация.<br /> От октомври 1994 г. е заместник-председател на Обединения християн-демократически център /в СДС/.<br /> <br /> Член е на НИС на СДС от април 1995 до май 2000 г.<br /> От 1994 до 1997 г. Александър Божков е депутат от Добрич в 37-ото народно събрание от ПГ на СДС.<br /> <br /> Зам.-председател е на парламентарната икономическа комисия в 37-ото НС. Председател на подкомисията по приватизация. Зам.-председател на Българската интерпарламентарна група 1995-1996 г.<br /> <br /> От април 1995 г. до февруари 1997 г. е зам.-председател на СДС.<br /> Божков става вицепремиер и министър на промишлеността в служебния кабинет на Стефан Софиянски, остава на този пост и в правителството на Иван Костов. Освободен е в края на 1999 г. по предложение на министър-председателя за структурни и персонални промени в правителството и е назначен за главен преговарящ с Европейския съюз. Подава оставка от този пост на 9 юни 2000 г.<br /> <br /> От 2000 г. е съпредседател на Центъра за икономическо развитие и колумнист във вестник &bdquo;Дневник&ldquo;.<br /> Член е на настоятелството на Нов български университет, където води курс по &bdquo;Изкуство на преговорите&ldquo;.<br /> <br /> През 2004 г. е осъден на две години условно с тригодишен изпитателен срок за безстопанственост на цех в село Цалапица през 1998 г. Присъдата е отменена от Върховния касационен съд, а впоследствие през 2007 г. е окончателно оправдан по това дело, както и по делата за &bdquo;Дамяница&ldquo;, издателски комплекс &bdquo;Цанко Церковски&ldquo; и &bdquo;Напредък ООД&ldquo;.<br /> През юли 2008 г. е оправдан и по последното дело срещу него - това за компенсаторните записи на Енгибарова-Шмид. <br />