2 септември, 13:01

Вие ми се свят!

Всеки от нас поне веднъж в живота си е изпитвал световъртеж - било то от успех, от любов, от силно нервно сътресение и т.н. Но понякога това уж безобидно състояние не е свързано с емоции, а с много сериозни нарушения в организма. Има обаче и състояния, които грешно се приемат за главозамайване. Ето как да ги различим:
прочитания: 14839 | коментари: 0
Виенето на свят е едно от най-разпространените оплаквания. Интересно е обаче, че лекарите проявяват, меко казано, равнодушие към този симптом. Може би, защото много болни, изреждайки различните си болежки, не пропускат накрая да споменат, че от време на време им се вие свят.

Да, главозамайването може да е признак на различни неврологични и психични заболявания.

Възможно е да е свързано и с болестите на сърдечносъдовата система, очите и ушите.

Но много често хората грешно разбират и приемат виенето на свят, а това допълнително усложнява диагностиката.

Днес ние ще се опитаме да ви запознаем с всички състояния, предизвикващи виене на свят. За да ви стане ясно кога говорим за обикновено и безобидно главозамайване - и кога за нещо по-сериозно.

Какво трябва да знаем за вестибуларната система?

Най-напред това, че тя е една от трите т. нар. сензорни системи. Първата е зрителната, втората - соматосензорната, и третата - вестибуларната.

Спираме се на нея, защото истинското главозамайване, което ще обсъждаме, е свързано с нарушения в нейната работа.

Вестибуларната система се състои от две части:

- централна - определени структури от главния мозък;
- периферна - вестибуларният апарат, разположен във вътрешното ухо.


В нормално състояние нещата с вестибуларния апарат стоят така: нервните импулси от всички три сензорни системи постъпват в мозъка. Там се формират съответните импулси, контролиращи мускулите на човека. А техните съгласувани съкращения и отпускания осигуряват устойчивата поза, която имаме, както и адекватното положение на очите.

Когато в някакъв етап от предаването на нервните импулси от периферната към вестибуларната част възникнат проблеми, тогава на човек започва да му се вие свят.

Много често става дума за увреждане именно на самия вестибуларен апарат.

Ако ви се случи някое от посочените по-долу състояния обаче,

вие се заблуждавате, че това е истинско главозамайване

- Припадък и предприпадъчно състояние. При загуба на съзнание или непосредствено преди това на човек обикновено му притъмнява пред очите. Той се изпотява, забележимо побледнява кожата на лицето, сърцето бие като лудо. Започва да му прилошава и възниква чувство на страх. Освен всичко това страдащият усеща празнота и някаква слаба лекота в главата. Ето това състояние той приема като главозамайване. Но причините за него са съвсем различни: аритмия, хипотония, стесняване на аортата, вегетосъдова дистония, анемия, увеличена гъстота на кръвта, понижено ниво на глюкозата в кръвта и дори силно късогледство.

- Нарушение на равновесието. Неуверената, неустойчива и клатеща походка също не е свързана с главозамайването. Причините трябва да се търсят в нарушена работа на малкия мозък, болестта на Паркинсон, миелопатия. Това е общо наименование на някои увреждания на гръбначния мозък, които по принцип са предизвикани от продължително притискане. Продължаваме с полиневропатията - съвкупност от заболявания, при които страдат крайните части на нервите на ръцете и краката. Има и много други причини за нарушено равновесие, които са по-малко известни и не толкова важни.

- Някои неопределени усещания. Ето един кратък списък и на тях: замъгляване, тежест в главата, прилошаване, чувство на леко опиянение. Тук подозренията падат върху неврозата, депресията, хипохондрията или хистерията.

На научен език световъртежът се нарича вертиго, което на латински означава въртене. Той се характеризира с усещането, че човек се върти и всеки момент ще падне, с това че тялото му сякаш силно се люлее. Или че предметите наоколо се въртят и люлеят.

Състоянието на силен световъртеж често се съпътства с:

- прилошаване до повръщане;
- побледняване;
- прекалено изпотяване;
- тревога и чувство на страх;
- неволни движения на очите и неясно зрение.


Само по себе си, главозамайването не представлява опасност за живота. Но е много важно своевременно и правилно да се открие заболяването, което е предизвикало това състояние.

Не са малко болестите, способни да предизвикат истинско главозамайване. Но така или иначе, почти всички те са свързани с увреждания на вестибуларната система. Затова такова главозамайване понякога се нарича вестибуларно.

За да се установи истинската причина за световъртежа, трябва внимателно да се проучи неговият характер. Да се определи честотата на пристъпите и да се открият всички симптоми, които съпътстват това състояние. Симптомите са тези, които най-вече показват с какви заболявания си имаме работа.

Например

- Болестта на Мениер. Главозамайването се съпровожда със звън или шум в ушите, или в едното ухо. А също и с прилошаване, повръщане, влошаване на слуха.

- Възпаление на вътрешното ухо, наричано още лабиринтит. Обикновено главозамайването се съпътства с отделяне на секрети от ухото и влошаване на слуха.

- Възпаление на вестибуларния нерв - вестибуларен неврит. Внезапно силно главозамайване и обилно повръщане. Чувството за световъртеж се засилва при опита да станете и при движения на главата. Слухът си остава нормален. В повечето случаи тези симптоми изчезват след 2-3 дни.

- Заболявания на шийната част на гръбначния стълб. Основните признаци са болка и ограничена подвижност в шията. Световъртежът се съпровожда с неустойчивост и усещане за дезориентация в пространството. Това усещане се засилва при резки движения в шийната част на гръбначния стълб - навеждане, изправяне, завъртане на главата встрани.

- Травми на главата или гръбначния стълб.
Обикновено в такава ситуация причинно-следствената верига се установява лесно. И колкото по-обширни са уврежданията, толкова по-силен е световъртежът.

- Тумор в главния мозък. Периодичното главозамайване се засилва при определено положение на тялото. То се съчетава с едностранни нарушения на слуха и постепенно нарастващо главоболие.

- Нарушения на мозъчното кръвообращение, инсулт.
Упорито главозамайване. Започва внезапно и понякога продължава няколко денонощия. Болният вижда двойно, нарушени са чувствителността и координацията на движения в ръцете и краката. Друг признак е изразена слабост.

Освен изброените дотук, има и редица други състояния и болести, съпровождани с истинско главозамайване. Но днес ще разгледаме двете най-разпространени разновидности на главозамайването. Те са свързани с увреждания на вестибуларния апарат.

ВНИМАНИЕ!
Във всеки пети случай на това състояние става дума именно за доброкачествено позиционно главозамайване. Болестното състояние “предпочита” стари хора, особено жени.


Как да разпознаем световъртежа

Главозамайването възниква при изменение положението на главата или тялото в пространството.

Особено ако тези изменения са бързи и резки. Ако човек рязко наклони главата си напред, ако я отметне назад или се повдигне на пръсти от леглото, веднага получава пристъп. Той може да се съпровожда с прилошаване. И завършва също така внезапно, както е започнало. Най-често преминава без да се налага прием на средства. Продължителността на пристъпа обикновено е от няколко секунди до 1-2 минути. Но след това още няколко часа може да се запази усещането за неустойчивост. Такива пристъпи могат да се повтарят от време на време в продължение на няколко месеца. За това време човек може горе-долу да обърне внимание в какви точно положения и движения получава главозамайването. Той донякъде се приспособява към тази нова особеност за него.

Специална процедура може да отстрани проблема

Специалистите имат свои методи и апаратура за поставяне на диагнозата доброкачествено позиционно главозамайване. Тези методи са насочени към провокиране на пристъп, като карат болния да завърти глава наляво-надясно, както и няколко пъти да промени положението на тялото си. Използват и специална апаратура за по-точно определяне колко пъти болният ще промени положението на тялото си.

Доброкачественото позиционно главозамайване може да се отстрани. По-точно се отстраняват причините за него. Специалистите използват специална процедура, която се нарича позиционни лечебни маневри. По специален начин лекарят променя положението на главата на пациента и възстановява нормалната работа на вестибуларния апарат. Всичко това отнема не повече от половин час. И в повечето случаи не се изисква повторен сеанс. Ако обаче получите пристъп след няколко дни, отивате на друг сеанс.

Длъжни сме да отбележим, че понякога лечебните маневри не могат да дадат желания резултат.

Но вие не се отчайвайте. Съществува специална гимнастика. Ако я изпълнявате системно, ще сведете до минимум вашите пристъпи и неудобства. И пак можете да се подлагате на специфичния сеанс при специалиста.

Билкови настойки ще ви помогнат да намалите пристъпите

1. Залейте една чаена лъжичка листа от бял имел с една чаша гореща вода и сложете да ври 5 минути на слаб огън. След това настойката престоява един час и се прецежда. Приемат се по 2 супени лъжици половин час преди ядене 2-3 пъти на ден.

2. Смесете по една супена лъжица от билките страхливче, валерианови корени, кимион и див копър (нарича се още резене). Залейте една супена лъжица от сушената смляна суровина с една чаша гореща вода и сложете на водна баня за 15 минути. След това оставете да престои 1-2 часа и прецедете. Пийте по половин чаша от настойката независимо от приема на храна 3 пъти на ден.

Всяка една от настойките се пие по две седмици, след това се прави прекъсване от 10 дни и лечението може да се повтори. Ако пристъпите зачестят, увеличете общия курс на лечение до 2-3 месеца.

Изпълнявайте редовно упражненията и ще решите проблема

Така честотата и продължителността на пристъпите от главозамайване забележимо ще намалеят.

Дишайте равно и спокойно като вдишвате през носа и издишвате през устата. Правете гимнастиката в добре проветрено помещение.

1. Изходно положение - застанете прави с крака на ширината на раменете и спуснати надолу ръце.

- Завъртете торса наляво като пренесете центъра на тежестта на левия крак. Силно притиснете пета в пода. Върнете се в изходно положение. Направете същото и като обърнете торса надясно.

- Повторете упражнението 10-12 пъти.

2. Изходно положение - седнете на стол или табуретка с изправен гръб.

- Наклонете се напред (можете да се държите за стола) и се загледайте в пода. След това бързо се изправете, като едновременно с това завъртите глава наляво. Върнете се в изходно положение.

- Направете всичко това, като завъртите главата си надясно. Повторете упражнението 8-10 пъти.

- Бързо и пружиниращо завъртете 3-4 пъти главата си наляво. Всеки път се връщайте в изходно положение. След 5-10 секунди направете същото като завъртите главата си надясно. Повторете упражнението 8-10 пъти.

- Наклонете се напред и се загледайте в пода. Бързо се изправете и отметнете главата си назад.

- След това отново отпуснете глава надолу и пак се върнете в изходно положение. Повторете упражнението 8-10 пъти.

- Бързо и пружиниращо кимнете 3-4 пъти с глава. Всеки път се връщайте в изходно положение. След 5-10 секунди направете същото, като този път отметнете глава назад. Повторете упражнението 8-10 пъти.

3. Изходно положение - седнете на леглото, можете да опрете ръцете си на него. Изпънете краката си.

- Бързо легнете по гръб, а след това пак така много бързо, почти стремително, се върнете в изходно положение. Повторете упражнението 8-10 пъти.

- Сложете на главата си малка възглавничка. Бързо легнете по гръб като едновременно с това завъртите главата си наляво. После стремително се върнете в изходно положение. Направете същото като този път завъртите главата си надясно. Повторете упражнението 6-8 пъти.

4. Изходно положение - легнете по гръб на леглото. Възглавничката вече не ви трябва, можете да я махнете.

- Бързо седнете и се опрете с ръце в леглото. Върнете се в изходно положение. Повторете упражнението 8-10 пъти.

- Бързо се завъртете на лявата страна. Върнете се в изходно положение. Направете същото като този път се обърнете на дясната страна. Повторете упражнението 6-8 пъти.

- Легнете на лявата страна. Бързо се обърнете по гръб. Върнете се в изходно положение. Повторете упражнението 8-10 пъти.

- Легнете на дясната страна. Бързо се обърнете по гръб. Върнете се в изходно положение. Повторете упражнението 8-10 пъти.

Тежкият световъртеж е симптом на болестта на мениер

При болестта на Мениер човек получава внезапен и силен световъртеж. Пристъпът продължава няколко часа. Много често е съпроводен със силно прилошаване, понякога придружено с повръщане. Към тези първи симптоми се добавя обилна студена пот, едностранно отслабване на слуха, шум или звън в пострадалото ухо, усещане за притискате и разпукване в него. Разбира се, този много неприятен пристъп се съпровожда и с неволни ритмични движения на очите.

В ранен стадий от болестта слухът се възстановява между отделните пристъпи. Но всеки следващ повторен пристъп приближава до пълна и необратима глухота на едното ухо. Заболяването може да се проявява десетки години.

Различават се три степени на тежестта на болестта на Мениер:

1. Лека. Пристъпите продължават няколко минути, понякога стигат до половин час. Повтарят се до пет пъти в седмицата. Слухът отслабва само по време на главозамайването. В някои случаи между два отделни пристъпа могат да минат няколко месеца, дори година. В този стадий болестта почти не влияе на работоспособността на човека.

2. Средна. Честотата на пристъпите си остава същата или се увеличава съвсем малко. Но продължителността на пристъпа е по-различна - 4 до 6 часа. Едностранното влошаване на слуха вече има постоянен характер.

3. Тежка. Почти всеки ден болният получава пристъпи, които продължават повече от 6 часа и протичат с всички присъщи на болестта симптоми. В такова състояние човек вече не може да се труди пълноценно. Качеството му на живот забележимо се понижава.

ЛЕЧЕНИЕТО ТРЯБВА ДА ЗАПОЧНЕ ВЕДНАГА СЛЕД ПОСТАВЯНЕ НА ДИАГНОЗАТА

Ако медикаментозната терапия не помогне, се прибягва до операция, която да “озапти и подчини” вестибуларния апарат.

Лекарят може само да предположи наличието на болестта на Мениер, дори и да съществуват всички характерни симптоми.

Болестта на Мениер може да протича наред с остеохондроза, инфекциозни и ендокринни заболявания, както и с алергия.

За да се уточни диагнозата и да се открият евентуално съпътстващи заболявания, се налага консултация с други специалисти и някои диагностични процедури. Ето какви:

- електронистагмография;
- тест-отговор на слуховия дял на мозъчния ствол;
- аудиометрия.


За всяко едно от тези изследвания съществуват определени параметри, които да потвърдят предварителните предположения на доктора.

Колкото по-рано се открие болестта на Мениер, толкова по-големи са шансовете за пълно оздравяване, или поне намаляване честотата и продължителността на пристъпите. Веднага след поставяне на диагнозата трябва да се пристъпи към лечение.

Задължително се назначават специални препарати, които да повлияят върху състоянието на вестибуларния апарат. Понякога се предписват и диуретици. А при много силен световъртеж се назначава кратък курс със седативни препарати и транквиланти.

Естествено, лекуват се и съпътстващите заболявания, ако се открият такива.

Лечението на болестта зависи и от храненето

Основното е да се намали употребата на сол до 2 грама на ден. Това значи, че трябва да се откажете от консервите, пушените продукти, колбасите, маринованите продукти, всевъзможните сосове. А също и от всички продукти, в чийто състав влиза хранителната добавка натриев глутамат.

Когато готвите, вместо сол, добавяйте пикантни подправки. През деня изпивайте не повече от 2 литра течности.

За вас са забранени спиртните напитки. Ако си ги позволите, това ще засили проявите на болестта и ще ускори нейното развитие. Същото важи и за всички продукти, съдържащи кофеин - вкл. шоколад, кока-кола, някои медикаменти. И пак по същите причини се налага да се откажете и от пушенето.

ВНИМАНИЕ!
Между другото, причина за възникване на главозамайване може да се окаже приемът на антибиотици. Ако ви се наложи да приемате някакъв вид антибиотик, то трябва да проследите дали точно той ще предизвика пристъп. Ако ви се завие свят известно време след изпиване на хапчето, веднага понижете дозата или помолете да ви изпишат друг препарат.

Масажът се извършва по време на пристъпа

По време на пристъп от главозамайване, опитайте следното: натискайте с пръстите на ръцете или извършвайте кръгови движения по посока на часовниковата стрелка по следните точки:

- точно по вътрешните краища на веждите.
- в основата на носа.
- на задните и долните краища на ушите, притискайте меката част на ушите докато усетите болка, така ефектът ще е по-голям;
- над горните краища на ушните миди;
- вдлъбнатината над устните.


Продължителността на процедурата е 4-5 минути. След това масажирайте с пръстите на двете си ръце цялата област на тила.
Добави в Facebook



0 коментара

Напиши коментар
покажи следващите 0 коментара