Поетът е имал любов и с две туркини, еврейка, полякиня и гъркиня
&bdquo;Когато баба Съба, майката на Вазов, изгонва съпругата му Атина Болярска и заключва вратата след нея, вместо да се разгневи на старата, поетът отива при нея, пада на колене и й иска прошка: &bdquo;Какъв голям грях щях да сторя! Бях решил тебе да изпъдя.&rdquo; След което подава молба за развод. Но молбата му се протака цели 30 години, до смъртта му. Литературният историк Владимир Цачев разказва за краткия брак и другите любови на автора на &bdquo;Под игото&rdquo; и &bdquo;Епопея на забравените&rdquo;.<br /> <br /> <b>- Когато се жени за Атина Болярска, Вазов е вече на 40 години. Коя е тази дама, заради която заклетият стар ерген решава да мине под венчило?</b><br /> - Атина произхожда от стар русенски род, възпитаничка е на лицей за благородни девици в Киев, говори руски и френски, пише стихове, пее, рисува, танцува. И на всичко отгоре е красива.<br /> <b><br /> - Къде се запознават?</b><br /> - Запознават се в началото на октомври 1890 година на соаре в дома на писателя Михалаки Георгиев, който отдавна се бил зарекъл, че ще намери на Вазов съпруга. Атина тогава е на 30 години. Много скоро, буквално след няколко седмици, е обявен годежът им, а след още две &ndash; сватбата им в църквата &bdquo;Свети Крал&rdquo;. <br /> <b><br /> - Толкова набързо създават семейство! Явно са се харесали още от пръв поглед. Защо тогава се разделят само след малко повече от година?</b><br /> - Причината е майката на поета &ndash; баба Съба. Още щом вижда Атина, тя си дава сметка, че тази красива жена е замесена от друго тесто &ndash;<br /> <br /> <span style="color: #993300"><b>&bdquo;цапната и с много волен характер&rdquo;.</b></span><br /> <br /> И още нещо разбира веднага властната свекърва: тази няма начин да не поиска да промени реда в къщата. Макар че иначе е умна и общителна жена, баба Съба не дава и дума да се изрече, че нещо може да бъде разместено или изхвърлено от патриархалния й домашен свят. А що се отнася до сина й, дотолкова го ревнувала, че не можела да допусне някоя друга жена да завладее сърцето му. Започва тиха в началото, а сетне и шумна война между нея и Атина за дребни на пръв поглед неща. Докато един ден, на 17 януари 1892 година, когато Атина се прибира вкъщи на ул. &bdquo;Солунска&rdquo; 17, след като е била на гости у своя приятелка, тя вижда, че вратата е заключена. В този момент на балкона се появява баба Съба и с нетърпящ възражение глас извиква:<br /> <span style="color: #993300"><b><br /> &bdquo;Булка, няма вече място в тая къща за тебе. Иди си при своите!&rdquo;</b></span><br /> <b><br /> - И Вазов, казвате, вместо да я наругае, й иска прошка. Толкова ли вече му е била омръзнала Атина, че се е зарадвал на това, че тя си е отишла?</b><br /> - В прочутата си изповед пред литературния историк проф. Иван Шишманов след години той признава: &bdquo;Атина съвсем не беше крива.&rdquo; Но не крие, че двамата нерядко са се карали, особено след като той забелязал, че Атина е обект на постоянни и доста безогледни ухажвания от страна на някакъв гвардеец. <br /> <br /> <b>- И след като подова молба за развод, повече никога ли не я е потърсил? </b><br /> - Не, защото в живота му се появяват други жени, а накрая среща и &bdquo;жената на живота си&rdquo; - писателката Евгения Марс. Атина обаче, изглежда, е страдала за него. Разказват, че на погребението на народния поет на 25 ноември 1925 година, тоест 33 години след раздялата им, тя се появява неочаквано за всички, цялата в черно,<br /> <span style="color: #993300"><b><br /> минава покрай всичките му роднини и застава дори пред царя.<br /> </b></span><br /> Представяте ли си какви клюки следват след тази нейна постъпка! Факт обаче е, че Атина Болярска получава по-голямата част от наследството на Вазов &ndash; 482 500 лева, докато брат му едва 94 000.<br /> <br /> <b>- Споменахте, че жената на живота му е Евгения Марс, която, доколкото знам, е била омъжена и с дете. Баба Съба как приема тази връзка?</b><br /> - О, бедна ви е фантазията как я мрази и ругае! И тя, и сестрата на Вазов - Въла, и всички останали роднини непрекъснато й се подиграват в негово присъствие и го съветват час по-скоро да я зареже. Но Вазов я обича и боготвори цели 16 години, до сетния си дъх, и не обръща никакво внимание на хорските клюки, нито дори на най-близките си. Само кротко се оправдава: &bdquo;И аз съм човек!&rdquo;<br /> <br /> <b>- Къде среща Евгения Марс?</b><br /> - Жената, на която посвещава някои от най-хубавите си лирични творби, между които любовната стихосбирка &bdquo;Люлека ми замириса&rdquo;, той <br /> <span style="color: #993300"><b><br /> среща в трамвая за Княжево,</b></span><br /> <br /> но преди това е бил чувал за нея и е знаел, че е съпруга на неговия познат Михаил Елмазов. По това време Марс е на 28 години, с миловидно бяло лице и големи черни очи, майка на 8-годишен син &ndash; бъдещия оперен певец Павел Елмазов. Пише разкази и драми, а всеки четвъртък събира у дома си известни писатели на чай и сладки приказки. Най-редовният посетител в този литературен салон става Иван Вазов.<br /> <b><br /> - Вярно ли е, че е издъхнал в нейните прегръдки?</b><br /> - Не, не е вярно. Това е само една от легендите около личността на поета. Когато близките му съобщават, че е починал, в първия момент повечето хора не могат да повярват, че такъв велик човек може да си отиде от този свят толкова неромантично &ndash; от естествена смърт. Клюкарите, естествено, веднага свързват кончината му с Евгения Марс. През всичките години на тяхната връзка еснафска София я мрази и обвинява, че пречи на Вазов да твори, а някои дори смятат, той й пише разказите и драмите, които публикува в литературния печат. Истината е, че в деня на неговата смърт, 22 септември 1922 година, четвъртък, той трябвало да отиде в дома й на ул. &bdquo;Христо Ботев&rdquo;, на традиционния Литературен салон, а не тя при него. Но<b><br /> <br /> </b><span style="color: #993300"><b>Вазов не пристигнал на уговорения чай.</b><br /> </span><br /> На 21 срещу 22 септември 1922 година той изведнъж се почувствал много отпаднал, говорът му станал завален. Сестра му Въла, дъщеря й Събка и прислужницата, които са свидетели на последните му часове, разказват, че когато на другия ден, точно в 12 часа, седнали да обядват, той изведнъж оставил приборите, облегнал се на стола, повдигнал ръце, както правел всеки обед и вечеря, за да каже &bdquo;Боже, благодаря ти!&rdquo;, но този път не казал нищо, ръцете му паднали надолу отсечено, а главата му останала наклонена назад. Когато племенницата му извикала лекар, той <br /> <br /> <span style="color: #993300"><b>приел две лъжички коняк, но вече било късно. </b></span><br /> <br /> Големи мораво-сини петна покрили гърдите му &ndash; ясен признак за разрив на сърцето. Часът е 12,30. <b><br /> - Известен и тачен от цял народ и освен това доста представителен на вид, Вазов вероятно е бил много харесван от жените. Бихте ли разказали за някои други нежни същества в неговия интимен свят?</b><br /> - Вазов е бил само на 19 години, когато в Сопот се влюбва в една 30-годишна покръстена еврейка на име Катерина. В поезията си я нарича Рина. Тя е била омъжена, но съпругът й по това време е бил на гурбет във Влашко и двамата живели цяла година в блаженство. Накрая обаче гурбетчията си я прибира във Влашко и така слага край на тяхната любов.<br /> <br /> В Одеса, където започва да пише &bdquo;Под игото&rdquo;, той е имал няколко любовни истории, но най-продължителната е била с Вера Тихомирова &ndash; красива и много интелигентна дама, която била готова да се омъжи за него, но баба Съба категорично не била съгласна с такъв брак и той я послушал.<br /> <br /> В Букурещ, където е живял сред хъшовете и е споделял &bdquo;братски техния живот&rdquo;, поетът е имал бурен роман с една полякиня, в която бил влюбен и бъдещият премиер Стефан Стамболов.<br /> След освобождението поетът живее една година в Русе и там се залюбва с една туркиня от шантана, която се казва Руфие. Баба Съба обаче попаднала на едно негово стихотворение, посветено на туркинята, и го наругала: &bdquo;Как не те е срам! Забрави ли как турците убиха баща ти в Балкана и изгориха къщата ни?&rdquo;<br /> <br /> В Берковица, където е съдия през 1880 година, поетът се залюбва в някоя си Зихра, която е само на 19 години, но вече е <br /> <br /> <span style="color: #993300"><b>омъжена за турски бей, който се напил и се удавил.</b></span><br /> <br /> На нея той е посветил една от най-хубавите си поеми &ndash; &bdquo;Зихра&rdquo;. В един прекрасен ден обаче възлюбената му изчезва и по-късно сразеният от мъка съдия разбира, че е била прелъстена от някакъв млад офицер.<br /> <br /> По време на една разходка в Хисаря Вазов среща г-ца Пелагия Милкова, гъркиня по майка, с която прекарва две незабравими години и й посвещава &bdquo;В царството на самодивите&rdquo;.<br /> <br /> <b>- Преди години тръгна клюката, че във фаталния следобед в дома на поета е била Дора Габе&hellip;</b><br /> - Когато попитали самата Дора Габе вярно ли е това, тя отговорила по доста елегантен начин, че през последните дни от живота на Вазов тя действително е бивала у дома му във връзка с някакви нейни стихотворения и в деня на смъртта му пак е имала среща с него. Но когато пристигнала, била първата, която научила за кончината му и изтичала да купи цветя&hellip;<br /> <br /> <br /> <b>Едно интервю на Венелин МИТЕВ</b><br />