ИНТЕРВЮ
Останките на първия космонавт били събрани в една кофа. Когато бях в орбита, видях нещо невероятно и необяснимо в Тихия океан, споделя Лазуткин.

Тези дни в България гостуваха руските космонавти Валерий Корзун, Юрий Батурин, Юрий Гидзенко и Александър Лазуткин. Звездната компания представи за пръв път извън Русия книгата си ^Световната пилотирана космонавтика. История. Техника. Хора.^ - уникално и първо по рода си издание в света. Валерий Корзун е зам.-шеф на отряда на Центъра за подготовка на космонавтите в Звездното градче. Юрий Батурин е бил най-близо до властта в Русия като съветник на Елцин. За интервю пред ^ШОУ^ обаче застана инициаторът за написването на енциклопедията - най-младият и интересен събеседник Александър Лазуткин, чиято космическа одисея през 1997 г. беше сравнена с драма № 1 в историята на космонавтиката - ^Аполо - 13^, при която екипажът едва оцелял.

- Г-н Лазуткин, как се роди идеята за енциклопедията?
- Веднъж бях на посещение в едно московко училище, за да разкажа за полета си и пребиваването си на Международната космическа станция. Учениците започнаха да ме питат: ^А защо станцията има толкова много крила?^ Аз започнах да обяснявам, че това не са крила, а слънчевите батерии на станцията. Тогава ме попитаха: ^Щом станцията няма крила, как тогава лети?^ Втрещих се. Пълен абсурд. Аз в десети клас никога не бих задавал такива идиотски въпроси.
- Защо сред специалистите вашият полет през 1997 г. е известен като руският вариант на ^Аполо - 13^ - най-успешната драма в историята на космонавтиката?
- Знаете ли, в Космоса е доста напечено. Вече преди всеки полет ни благославя поп, но ние в Звездното градче сме доста суеверни хора. В Байконур преди всяко изстрелване все още слагаме копейки на релсите, по които придвижват ракетата носител и модулите към стартовата площадка, и после вземаме тези копейки в Космоса за талисман. При нашия полет премеждията започнаха още на Земята. Все още не бяхме излетели, когато ни казаха, че ракетата носител не е готова. За късмет това беше същият носител, който не можа да изведе спътник в орбита, но предизвика взрив при голямата Плесецка авария, в която загинаха 48 души. Накрая излетяхме благополучно и... в Байконур настана пълна бъркотия, която побърка хората там. Още на първата минута след излитането се получи сериозна авария в системата за захранване с ток. Докато стигнем станцията, се случиха общо три сериозни инцидента. Оставаха още два на теория. Средно статистически при всеки полет трябва да се случат 5 опасни инцидента. Един от тях е изключително сериозен и опасен, с напълно реална заплаха за живота на космонавтите и успеха на мисията, останалите 4 - не чак толкова. Четвъртата сериозна авария беше с пожарната станция. Особеност в Космоса е това, че в условията на безтегловност една свещ гасне сама. Но при нас се подпали точно това, което произвеждаше кислород. Гореше самият метал при температура над 1200 градуса. Всички мерки се оказаха безполезни. След това страхотно начало реших, че този четвърти инцидент на практика е равен на 2, вече сме изчерпали лимита с нещастията и до края на мисията ни очаква пълно блаженство. После обаче се развали системата за въгледвуокиса, системата за регулиране на температурата. Пак се появи проблем с електричеството. Поправихме го, едва оцеляхме. Но се оказа, че това не е всичко. Чакаше ни премеждие при кацането. Двигателите за меко кацане не се включиха и се ударихме силно в земята. Вярно, капсулата беше много надеждна, но ударът беше толкова силен, че ни измъкнаха с доста травми и драскотини. Но и това не е всичко. Последната ни надежда беше в амортизацията, но... Трябваше да излетим трима, не знам какво се случи с третия, но излетяхме само двама и единият от нас е извадил невероятен късмет. Установи се, че на третото кресло в капсулата в последния момент се е счупила амортизацията и специалистите казаха, че ако някой е седял в него, със сигурност е щял да загине. Ако бях избрал креслото на обречения, сега нямаше как да разговаряме с вас. Но нека се похваля. Въпреки приключенията, изпълнихме програмата. През деня отстранявахме авариите, а през нощта работехме, така да се каже, в извън работно време. А в Русия нашата мисия я кръстиха ^Аполо - 13^ заради многото премеждия. Невероятно е, че още съм жив, но лично на мен полетът много ми хареса.
- Ще ви задам дежурния въпрос. В Космоса едва ли сте срещнали зелени човечета, но все пак - някакви знаци, че не сме сами в безкрая?
- Зелени човечета не съм срещал, но видях друго. Когато вече бях в орбита, забелязах една голяма област от Тихия океан, в която водата вреше и кипеше. Бяха се образували огромни 500-метрови вълни, сякаш по време на някакъв въображаем, немислим щорм. Не знаех какво е това. Не разбрах и по-късно. Питах след полета учени, специалисти, но никой не можа сносно да ми разясни какво съм наблюдавал. Само един от тях се опита да ми обясни, че вероятно това е бил подземен вулкан и водата е кипяла от газовете, излитащи под голямо налягане преди всяко изригване. Аз си помислих - прекалено мощен ще да е бил този подземен вулкан. Зоната на явлението беше около 50 км в диаметър. Никога не бях чел или чувал за подобно нещо, а аз също разбирам това-онова от тези неща. Пък и по-късно се установи, че в този район не е имало газове на много километри от въпросната зона. И накрая - това явление продължи само няколко минути! Загадката си остана неизяснена. Така че за мен срещата с извънземното беше не в Космоса, а на земята.
- Пият ли космонавтите в Космоса, макар и според космически стандарти?
- Нашите, руските космонавти пият, французите също пият шампанско, американците - не. Само веднъж се опитаха, но се обидиха. При първата съвместна мисия на новата Международна космическа станция на купона един от нашите беше налепил на специални тубички етикети ^Руска водка^, ^Стара водка^, ^Столична^ и почерпи американците с тях. Само че вътре вместо водка имаше руски борш.
- Чували ли сте за Ванга?
- Разбира се. Знам дори, че е предрекла на нашия известен артист от знаменития сериал ^17 мига от пролетта^ Вячеслав Тихонов, че ще се прослави с военна роля. Казала му и още нещо, за което той разбрал, че е вярно след прибирането си в Москва, но не мога да си спомня точно какво.
- А знаете ли, че приживе Ванга твърдеше, че Юрий Гагарин не е загинал, а е отвлечен от НЛО? Впрочем какво се говори в Звездното градче за гибелта на първия космонавт?
- Аз съм бил съвсем малък, когато се е случило това. И почти всичко знам от вестниците, от това, което пишат журналистите, вие знаете повече от нас, космонавтите. Но ако говорим сериозно, Алексей Леонов (първият човек, излязъл в открития Космос - б.р.) е мой приятел, а той пък е бил близък с Гагарин. И от него знам някои неща. Той ми разказа, че останките на Гагарин и Серьогин са били събирани в зелена емайлирана кофа, която видял с очите си. Алексей едва не изкрещял от болка, когато върху една от тях видял познатата му до болка бенка. В този миг си спомнил, как са ходили заедно да се подстригват, и дори предупредил бръснаря: ^Ей, я по-внимателно, гледай да не резнеш бенката на Юра!^ Излиза, че, за съжаление, този път Ванга не е познала. Впрочем, според една от последните версии злополуката, в която загина Гагарин, може да се обясни с т.нар. отонни дупки, нещо като ^представители^ на огледалния, ^анти^-свят. Възможно е негова проява да са и ^летящите чинии^, където в ^другия паралелен свят^ продължават да съществуват наши отдавна починали предци и приятели. Може пък Ванга и да се окаже права.
- Знаете ли, че единият от българските космонавти - Георги Иванов, е доста доволен от живота, а другият - Александър Александров, е доста недоволен, оплаква се, че държавата ни не използва потенциала му, в който е инвестирано толкова много?
- Да, зная, че Георги Иванов има успешен бизнес. А Александър Александров е мой шеф и ми е непонятно от какво се оплаква. Шегувам се, разбира се. Александър Александров наистина ми е шеф, но той е руснак.
- А вие с какво храните семейството си от 1997 г. насам?
- Добър въпрос. Остават ми още две години да бъда член на отряда на космонавтите и да получавам заплата. Това засега ми позволява да се занимавам с много неща, които ми харесват, без да печеля на всяка цена от тях.
- Колко е тя?
- Тайна. Засега поне парите ми стигат, но и 1 млн. евро да получавах, нямаше да бъда доволен.
- А какво ще правите след две години, когато няма да получавате заплата?
- Ние, руските космонавти, сме като президентите, получаваме пожизнена пенсия.
- Аз пък сега, като се сетих за Русия, кой знае, в главата ми изплуваха имената на Путин и Ходорковски. Вие какво мислите за тях?
- Единият имаше късмет, другият - не. И Путин, и Ходорковски изникнаха от небитието. На първия му провървя и сега е в Кремъл, а вторият натрупа планини от пари, но сега е в затвора. Впрочем Ходорковски и Абрамович имат еднаква съдба, но Роман все още си харчи милиардите на воля. Честно - не зная защо се получава така.
- А вие можете ли да изброите в този момент имената на петима знаменити българи?
- Георги Иванов...
- Не е честно, той е от звездното братство. Чували ли сте за Христо Стоичков, а за Веселин Топалов, който неотдавна помете всички, включително и руснаците, и стана световен шампион по шах?
- Откровено казано, не, не съм чувал за тях.
- Тогава имената на петима известни български политици?
- Тодор Живков, разбира се и м-м-м...
- Ако се затруднявате, сещате ли се за пет символа на България, просто така, произволно, по ваш избор?
- Ами, курортите Златни пясъци, Слънчев бряг - коняка, мастиката, сещам се и за вашия голям гимнастик Стоянов, защото треньорът ми по гимнастика беше няколко години треньор на националния ви отбор и...
- В момента сте в столицата на България, знаете ли кой е кмет на София?
- Не, но тук съм още няколко дни и обещавам да науча повече неща за България.

Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ

БЪДЕЩЕТО Е НА КОСМОНАВТИТЕ ХОМОСЕКСУАЛИСТИ
Според учените сексът в Космоса е сложно, но възможно нещо. Засега, поне в НАСА няма доказателства някой от астронавтите да е правел истински секс от 1998 г. насам, когато Международната космическа станция беше снабдена с първия битов модул. Твърди се обаче, че в таен доклад на НАСА от 1996 г. се споменава за проведени секс експерименти, които трябвало да изяснят в какви условия, дози и пози е възможен сексът в Космоса. В същия доклад се споменавало, че през 1982 г. СССР е реализирал проект по зачатието на космическо бебе. Това станало по време на полета на “Съюз – 7”, където Светлана Савицка съжителстваше с двама расови съветски космонавти. Под подозрение за сексуална връзка е и американска семейна двойка, летяла на борда на “Салют” през 1992 г.
Най-грандиозният космически секс скандал обаче се случва на Земята през 2000 г. По време на 8-месечните учения, имитиращи условията на космическа станция, един от руските астронавти два пъти се опитал да целуне колежката си от Канада, след което двама други руснаци се били до кръв. Наложило се помещенията на руснаците и другите участници в международния екипаж да се обезопасят със здрави катинари.
Има учени, които смятат, че бъдещето принадлежи на мъжете космонавти с хомосексуална ориентация, които ще бъдат предпочитани при подбора. Те смятат, че дългите месеци, прекарани в теснотията на космическите кораби, неизбежно ще водят до необходимостта от интимни връзки, които ще пазят астронавтите от напрежение, стрес, възникването на разни фобии и непредвидени синдроми. А еднополовите контакти били за предпочитане пред сексуалното насилие или мастурбацията.

КОСМИЧЕСКИТЕ ДРАМИ И ТРАГЕДИИ
На 23 март 1961 г. по време на тренировка в барокамера изгаря дубльорът на Гагарин - Валентин Бондаренко, готвен за полет на кораб от типа “Восток”.
На 23 април 1967 г. е изстрелян корабът “Союз-1” с Владимир Комаров на борда. На следващия ден е планирано изстрелването на “Союз-2” с трима космонавти и последващо скачване със “Союз-1”. Поради проблеми стартът на втория кораб е отменен, а полетът на първия е прекратен предсрочно. При приземяването парашутът му не се отваря и корабът се врязва в Земята с огромна скорост. Загива Владимир Комаров.
“Аполо 13” е най-инфарктната космическа катастрофа в историята. След 56 полета към Луната кислороден резервоар се взривява и поврежда електрическата и животоподдържаща система. Установено е, че няма достатъчно въздух, вода и електричество, за да се върнат тримата астронавти. Спасението се явява лунният модул, който не е засегнат. Екипажът начело с Джим Лавъл се измъква от смъртта, като изстисква всеки ампер ток от акумулаторите и всеки атом кислород. Мисията е наречена най-успешния провал в космическата история.
На 18 март 1980 г. на космодрума Плесецк по време на подготовка за изстрелване на ракетата носител “Союз-У” се случва огромен взрив и пожар. Загиват 48 човека. Това е най-голямата единична катастрофа в цялата история на овладяването на Космоса.
На 28 януари 1986 г. американската космическа совалка “Чалънджър” се взривява 73 секунди след изстрелването си. Загиват всичките 7 членове на екипажа.
На 1 фавруари 2003 г. совалката “Колумбия” се разпада на 68 км височина при процедура на кацане. Загиват и 7-те членове на американския екипаж.