Христо Фотев забременил 15-годишната дъщеря на любовницата си!

<i>На 27 юли се навършиха седем години от смъртта на съвременния класик на мерената реч Христо Флейтистката Йорданка Канчева разкри сензационни подробности за драмата, личния живот, възходите и паденията на мастера на изящната словесност. Тя е от Бургас, но от години живее и работи като учителка по музика в Стара Загора. Горещото им приятелство продължава повече от трийсет години. Тя и сега не смята, че той е мъртъв. <br /> <br /> Познава се и с най-близкото обкръжение от родата на поета &ndash; майка му Руска, сестра му Дора, брат му, снаха му, децата му - Пламен, Христо и Мария, всичките му съпруги. Но най-близка е с втората - Уляна, от която Христо Фотев има две деца и 18 години брачен живот - най-дългия от трите пъти чинно изслушване на Менделсон в гражданското. </i><br /> <br /> <br /> <b>- Как и кога се запозна с Христо Фотев?<br /> </b>- Бях още ученичка с девети клас в музикалното училище в Бургас, където учех. Имахме свободен час и се разхождахме по главната, когато ме спря една жена и каза: &bdquo;Извинете, отдавна ви наблюдавам и все се каня да ви спра. Много искаме да се запознаем с вас, а също и брат ми&rdquo;. Шашнах се. <br /> <br /> Жената се представи, че се казва Дора и е сестра на поета Христо Фотев. Попита дали го познавам. Отговорих, че само по име. А тя отвръща: &bdquo;Вие изключително много приличате на брат ми, когато той беше на вашите години. Аз съм негова сестра, но така не си приличаме с него, както той с вас! Даже бих искала да ви заведа при майка ми&rdquo;. Така и стана. Заведе ме при майка си - леля Руска. Запозна ме и с брат си Христо Фотев, на когото ме оприличи физически. После семейството им дойде да се запознае с моите родители и така започна дългото ни приятелство с Христо до последния момент от живота му.<br /> <br /> <b>- Била си в неговото обкръжение и си го наблюдавала с години...</b><br /> - О-о-о, виждахме се всеки Божи ден, особено когато бях ученичка. Всеки път ми казваше: &bdquo;И да дойдеш утре пак! Ще те чакам.!&rdquo; Приемах думите му като ангажимент. Всеки ден ходех в кафенето на писателите в Бургас, където се срещахме. Сядах до него. Викаше ми &bdquo;малката&rdquo;. Беше бащински мил. Често ми се караше, че съм много слабичка и не се храня. Купуваше ми закуски. <br /> <br /> Беше грижовен. Обичаше да покровителства, да закриля. Питаше ме къде искам да ме заведе. Веднъж поисках да отидем на Мелницата в Созопол. Късно, към единайсет часа една нощ беше, когато тръгнахме пеш от Бургас за Созопол - аз, Христо и една моя приятелка от Сливен, която ми беше на гости. Цяла нощ вървяхме, а Христо ни разказваше какво ли не. На сутринта към пет часа една кола спря и ни качи. Поспахме малко на плажа и вечерта, грохнали, се прибрахме в Бургас.<br /> <br /> <b>- Бил е цар на светлите безумства, но жена му Уляна по това време не те ли ревнуваше от него?<br /> </b>- Не знам, но поне не го е показвала. Никога нищо интимно не съм имала с Христо Фотев, а и през ум не ми е минавало да имам. Просто бяхме невероятни приятели, макар че бях на възрастта на първия му син Пламен. С годините контактите ми с него и близките му ми дадоха статута буквално на една &bdquo;семейна общност&rdquo;. Ние сме живели с Христо, дето се казва, под един покрив, особено в Равадиново. Гледала съм дъщеря му - малката Мария, още от количката. Близки сме с Пламен. <br /> <br /> Родени сме с него в една година и на всичкото отгоре и в един и същи град - Ямбол. Близки сме и с Христо - другия му син. Изобщо с цялото му многолюдно семейство. С малката, която вече не е малка - Мария /дъщеричката му от Уляна/. Но познавам отлично и голямата Мария - тъщата - майката на Уляна, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>с която Христо има връзка цели пет години и на която пък по-късно стана кум.<br /> </b></span><br /> <b>- Искаш да кажеш, че се жени за дъщерята на жена, с която е имал връзка, тя му става тъща, а после той й кумува?<br /> </b>- Да! <br /> <b><br /> - Но това е твърде шокиращо!</b><br /> - Така е. Но това е една друга и дълга история. Там бяха едни много сложни отношения. Други едни &bdquo;светли безумства&rdquo;, както казваш... Христо имаше удивително присъствие на духа и много чудатости. Негов патент си беше &bdquo;внезапното изчезване&rdquo;. Уляна веднъж ми разказва следната история: <br /> <br /> &bdquo;Ставаме една неделна сутрин от леглото и още съм по пижама. Казвам му: &bdquo;Слагам кафето&rdquo;. Той ми отвръща: &bdquo;Добре, Уле, слизам долу за цигари&rdquo;. Пред блока има павилионче. Слиза по домашни чехли, но вижда един приятел. Оня му вика - давай да отскочим до Созопол да видим Стоян Добрев &ndash; Бизона /тогава Бизона отговаряше за плажа/. Така Христо се качил на колата му и се върна чак след три месеца&rdquo;, разказа ми Уляна.<br /> <br /> <b>- Знаеш ли защо се разделят с първата си съпруга от Ямбол?<br /> </b>- Знам само че е била много добра и много скромна жена - зъботехничка. <br /> Христо е казвал, че не я е заслужавал. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>Един ден тя отива на работа, а той просто изчезва за&hellip; пет години. <br /> </b></span><br /> Никой не го знае къде е. Издирват го. А той отива в София при Иван Пейчев, когото боготвореше. Голям техен приятел е и актьорът Досьо Досев. Бохемстват. Живеят артистично. Пишат, рецитират. По това време се запознава и с Мария - майката на втората му съпруга Уляна, за която споменах преди малко. Тя е вдовица на военен летец, пет-шест години по-голяма от Христо. Диспечерка е в таксиметрова служба. Има тежка съдба. Освен съпруга й е починала и едната от двете й дъщерички - по голямата - Силвия. Другата е невръстната тогава Уляна. Христо и Мария заживяват заедно в София.<br /> <br /> <b>- Но той не е имал развод по това време?<br /> </b>- Да, но връзката им с Мария продължава пет години.<br /> <b><br /> - Пак да се върнем на тази шокова връзка - първо е имал майката, без да е разведен цели пет години, а после се жени за дъщерята. Как е станало?</b><br /> - Така е! Но тази история я знаят само най-близките хора от семейството. Казах ти, сложно е, ще поясня, ако се налага, но&hellip; да продължа нататък. <br /> <br /> По това време някъде Христо решава да се разведе, защото така би било честно към съпругата му от Ямбол Пенка и се връща в Бургас да подготви развода. И тук има една много любопитна и неизвестна също никому история: Христо Фотев решава, че трябва да се разведе не по вина на жена си, а лично по своя вина, защото той е, който не става за семейство. И сам подава уникална молба за развод в съда - молбата му за развод е по негова вина! И понеже трябва да има свидетели, които да доказват тази &bdquo;вина&rdquo;, започва да навива двамата си първи приятели Досьо Досев и Иван Пейчев да идат в съда и да лъжесвидетелстват с &bdquo;най-омразни слова&rdquo; срещу него. Ония вземат, че се навиват да помогнат на &bdquo;приятеля в беда&rdquo;.<br /> <br /> <b>- Да го &bdquo;окепазят&rdquo; в съда?</b><br /> - Да! Делото почва и съдията пита Христо защо иска да се разведе, и то по своя вина? Христо Фотев отговаря: &rdquo;Ами аз не ставам за съпруг. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>Пребивам я. Много лошо се държа с нея. После съжалявам, обаче каква полза. <br /> </b></span><br /> Свършен факт...&rdquo;. Почват да разпитват и неговите свидетели - Иван Пейчев и Досьо Досев. Вярно ли е? Ония отговарят в хор: Вярно е! Пребива я горката женица! Утрепва я от лобут. Бой, бой... <br /> Но Пенка не издържа на лъжите им. Иска думата. Става и казва в прав текст: &bdquo;Много благодаря на съда, че ни призовахте, защото аз от пет години не съм го виждала Христо. А какво остава и да ме бие? Няма такова нещо! С пръст не ме е пипнал. Детето расте, аз го лъжа, че баща му е в друг град. И то не го е виждало изобщо. И аз, и майка му дори, не сме го виждали от пет години. Не знаехме и къде е дълго време...&rdquo;. Така говори в съда първата му съпруга.<br /> <br /> Лъжесвидетелстването на Иван Пейчев и Досьо Досев става явно. Социалистическият съд обаче е безкомпромисен. И добре, че е поетът Иван Пейчев - по това време е едно голямо име в българската литература, та отървават кожата. Едва не ги осъждат за лъжесвидетелстването с Досьо. Било е нещо кошмарно да успеят да им отърват кожите от затвора. <br /> <br /> <b>- Решението да встъпи в брак с дъщерята на довчерашната си любима Мария ще да е бил твърде драматичен момент от живота на любовния триъгълник и близките им&hellip;</b><br /> - Разбира се. Драмата е предпоставка за истинност, когато стане мотив от живота на голям творец. Иначе как тази поезия, която той създаде, щеше да е толкова жива.<br /> <br /> <b>- Личният живот на твореца е нещо много важно за &bdquo;рождеството&rdquo; на творбите, затова и проявявам любопитство за &bdquo;детайлите&rdquo; именно в тези интимни взаимоотношения. Какво знаеш за тях, продължи!<br /> </b>- Много зная от онова, което не се знае. Но не знам дали е редно да го казвам&hellip;<br /> <br /> <b>- Защо не? Това хвърля още светлина върху драмата, поезията и портрета на Христо Фотев.</b> <br /> - Така е. Човешките взаимоотношения са сложно нещо... Христо вече е прясно разведен с жената от първия си брак и въпросното лято е в Бургас, където се е върнал по този повод, а преди това живее с Мария от София. Дъщеричката й Уляна за тези пет години поотрасва, става тийнейджърка, ученичка е и се &bdquo;тръшка&rdquo; пред майка си да ходи на море. И самата Мария я изпраща на море в Бургас при чичо й Христо. <br /> <br /> И забележи още една шокираща подробност: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>тя пристига в дома на Христо с първата си приятелка Виолета. Същата тази Виолета, която стана след години последната съпруга и вдовицата на поета! <br /> </b></span><br /> Чукат те на вратата на Христо в Бургас, но него в този момент го няма. На острова е, където стои с дни при Матьо &ndash; пазача на фара, чието куче беше дъщеря на кучето Лайка - първото куче, което полетя в Космоса, и Христо много го обичаше. В дома му са само майката му Руска и сестра му Дора. Няма да оставят децата на улицата, я. Прибират ги. <br /> <br /> Христо по някое време се връща и... него лято припламва искрата между двамата. Десетокласничката Уляна забременява от Христо Фотев. <br /> <br /> Морето свършва. Прибира се в София, но мълчи пред майка си за станалото между нея и чичо й Христо. После разбира, че е бременна. Обажда му се с новината. В това време Мария го чака всеки момент да пристигне в София и се чуди защо той се бави още в Бургас.<br /> <br /> Заесенява. Христо, който е джентълмен и знае какво го чака в София, все отлага да тръгне натам. Минават септември, октомври... Уляна отказва да носи ученическата си манта. Нещо й е отесняла. Отказва и изобщо да ходи на училище. Мария се вижда в чудо с нея. Мъчи се да я вразуми. Един ден й вика: &bdquo;Как така няма да учиш? Чакай да се върне чичо ти Христо, ще разговаряме и ще видиш, че не си права&rdquo;. Уляна обаче ядливо я забива: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>&bdquo;Ти ли ще ми кажеш кой е Христо Фотев. Аз съм жена на Христо Фотев! Чакам дете от него!&rdquo; Мария е в шок.<br /> </b></span><br /> <br /> <b>- Как е преживяла сватбата на дъщеря си с любимия мъж?<br /> </b>- Мария е твърда жена, но сама си знае какво й е струвало. Женят се Христо и Уляна. Ражда им се малкият Христо. После идва на бял свят и дъщеричката им - малката Мария. <br /> <br /> <b>- Още едни Христо и Мария?</b><br /> - Да, леля Руска обаче, майката на Христо, не приемаше с охота в дома си Мария. Била съм свидетел на епизод, в който очакваха в Равадиново тя да дойде на гости. Когато майка му разбра, че тъща му Мария ще пристигне, сви устни. Христо забеляза и й каза кротко: &bdquo;Мамо, ти винаги си била много красиво и властно момиче. Крайно време е обаче да приемеш Мария и да разбереш, че това е една жена, с която аз имам сложни взаимоотношения.&rdquo; Така Мария става тъща на поета, а по-късно тя се омъжи за един поляк. Тогава Христо стана неин кум. <br /> <br /> <b>- Домът на Фотев в Равадиново е бил място за много срещи с именити наши творци, които са обичали Христо. Ти присъствала ли си на такива</b>?<br /> - О-о-о, разбира се. Боже, кой ли не идваше при Христо Фотев! Помня, Катя Паскалева веднъж дойде да се видят. Беше шеметна, облечена с нещо бяло и феерично. Христо като я видя още, и възкликна: &bdquo;Господи, колко си хубава!&rdquo; /цитираше й себе си от онова негово стихотворения/. Беше мил и нежен с нея. А тя също нежно му отвърна: &bdquo;Христо и ти си много хубав!&rdquo; Имаха много мили и красиви отношения. Боже, настръхвам и сега, макар че е жега! Когато Катя Паскалева почина, си казах: &bdquo;Отива при Христо!&rdquo;... <br /> <br /> Христо обичаше всички хора. В клуба на писателите в Бургас беше научил да идват редовно и две малки циганета. Даваше им да събират бутилките от изпитото и да ги връщат на магазина за парички. Не даваше друг да припари до празните бутилки освен циганетата. Като чуеше, че някой му гони мургавелковците, викваше: &bdquo;Няма да закачате моите черни гълъби!&rdquo; Майка му ми е разправяла, че когато живели в Истанбул, знайно е, че Христо Фотев е роден в Истанбул, тя често го губела и винаги го намирала в квартала на черните. Бил единственото бяло дете, което ходело да играе с черните деца. Около него всичко беше интересно. <br /> <br /> <b>Стара Загора,<br /> Едно интервю на Керка Хубенова<br /> </b>