КУМИР
Певецът бил разгневил тогавашния президент Никсън. Убиецът му твърди, че е действал, защото бил самотен.

Денят е 8 декември. Милиони студенти купонясват. Някои от тях - под звуците на ^Бийтълс^. Някъде по същото време 25-годишният Марк Дейвид Чапмън се събужда в стаята си под наем в младежкия християнски пансион. Слага си черната фалцова шапка. Пъха в джоба на палтото си ^Спасителят в ръжта^ на Селинджър. В другия си джоб пъха картон, за да не се вижда очертанието на пистолета му. Взима и албума на ^Двойна фантазия^ на ^Бийтълс^, който трябва да му послужи за оправдание, че стои пред ^Дакота билдинг^ в Западния край на ^Сентръл парк^. Все едно че ще иска автограф.

Като излиза от сградата, Ленън се приближава до групата фенове. ^Джон, ще ми разпишеш ли тази плоча?^, пита Марк. ^Разбира се^, отвръща музикантът, изписва ^Джон Ленън. 1980^ и връща плочата. След това поглежда меломана в очите и пита: ^Това ли е всичко? Искаш ли нещо друго?^ Марк смутолевя нещо от сорта на ^Да, да, много благодаря^, но Ленън пак задава въпроса ^Сигурен ли си? Мога ли да ти услужа с нещо друго?^ Тогава се появява Йоко, влиза в колата, Джон след нея и тръгват нанякъде.
Настъпва нощта. Марк обикаля около сградата два, три, пет часа, докато стане 22,52 минути. Джон и Йоко се връщат от студио, където са записали ^Двойна фантазия^, а сега работят върху албум с работното заглавие ^Мляко и мед^. И колата отново се появява. Шофьорът не излиза, Йоко сама си отваря вратата и не изчаква излизащия след нея Джон. Той държи някакви касети. Върви по алеята и гледа Марк, който чува кошмарния си вътрешен глас: ^Тръгвай! Какво чакаш! Хайде! Направи го!^ Марк изважда пистолета, стиска го здраво в лявата си ръка, изпада в транс и дърпа спусъка пет пъти.
Не прави опит да избяга. Портиерът на дома се приближава към него, по лицето му се стичат сълзи, но хваща ръката на Марк и я стиска, докато пистолетът не падне от ръката му. Чапмън изважда ^Спасителят в ръжта^ и се опитва да прочете нещо. Докато пристигнат ченгетата и намерят Джон окървавен и в безсъзнание. Откарват го в болницата ^Рузвелт^, където още с пристигането в 23,07 регистрират смъртта. Раните са твърде тежки - три в гърдите, две в гърба. Ленън е загубил около 80 % от кръвта си. Годината е 1980-а. Музикалният Исус Христос издъхва. За да остане безсмъртен. Новината обикаля света само за час. Малко по-късно пред сградата се събират поне 1000 души със свещи в ръце. На следващата сутрин 100 000 отиват в Сентръл парк, за да слушат музиката на “Бийтълс”.
По този повод в. ^Ню Йорк таймс^ пише, че за човек между 25 и 44 години в Ню Йорк е много по-вероятно да бъде убит, отколкото да умре от рак, инфаркт или автомобилна катастрофа.
Убиецът на Джон Ленън се изправя пред съда за трети път в търсене на свободата си. През последните 24 години той живя зад решетките. Марк Дейвид Чапмън излежава доживотната си присъда, защото застреля Джон Ленън пред апартамента му в Манхатън през 1980 г. На 49-годишния неосъществен музикант два пъти му бе отказано помилване - през 2000 и 2002 г. Тогава той призна пред съда, че решил да убие идола си, тъй като бил почти полудял от самота. И че чувал гласове “отгоре”, които му нашепвали да стреля. Служители от “Атика”, един от най-строго охраняваните затвори в САЩ, уточниха, че Чапмън живее при специални условия. Той е отделен от другите престъпници поради съображения за сигурността му. Мястото се намира на около 50 км източно от Бъфало. Затворникът работи там като писар.
Изслушването на Чапмън вероятно ще извади на бял свят документи на ФБР, съдържащи “разработването” на Ленън от въпросната институция. Според проф. Джонатан Уийнър, който от години търси истината за досиетата на музиканта, неговият файл съдържа 288 страници информация. 199 от тях са засекретени в интерес на националната сигурност на САЩ. Професорът преди пет години успява да се добере до по-голямата част от документите и да публикува разкритията си в книга със заглавие “Кажете част от истината: ФБР файлът на Джон Ленън”. От извадената на повърхността информация следва догадката, че Джон Ленън е разгневил тогавашния президент Ричард Никсън с антивоенните си текстове и действия. Най-вероятно Никсън се е опитвал да хвърли кал върху звездата, използвайки като свой инструмент ФБР. Крайната цел била депортирането на англичанина от Америка. Причината - желанието на Ленън да направи нещо като политически “Уудсток”. След предприетите действия от страна на ФБР Ленън успява да направи единствено шоу от планираното турне, което трябвало да се превърне в мощна акция на пацифистите.
Следва тригодишна битка на Ленън с имиграционните служби на САЩ. Перфектните адвокати са тези, които го спасяват тогава от мълниеносно изгонване от Америка. Те успяват да забавят депортирането му. След като Никсън напуска Белия дом, Джон получава зелена карта.
По време на делото срещу Чапмън стана ясно, че той е планирал още няколко убийства в случай, че покушението срещу Ленън се провали. Той си набелязал актрисата Елизабет Тейлър и бившата първа дама на САЩ Жаклин Кенеди-Онасис.

Христиана ЛАЗАРОВСКА

Убиецът за убития:
- Аз не исках да убия човека Джон Ленън, а обложката на плочата.
- Йоко, моля те, опитай се да ме разбереш.
- Преди убийството извиках на помощ Сатаната. Съблякох се, започнах да издавам ужасни звуци.
- Желанието да убия Джон се всели в мен, когато прочетох една книга за него. Добих съвсем друга представа за Ленън. Научих, че живее в луксозен район в Манхатън и това ме вбеси.
- Това, което сторих, бе моята визита за Страната на славата. До този момент бях господин Никой. Дори когато ме осъдиха до живот, си казах: ^Какво от това?^
- Разбира се, самочувствието ми бе толкова ниско, че просто трябваше да убия някого, за да се прочуя и да се почувствам човек.
- В известен смисъл отмъстих на баща си, който никога не ми каза, че ме обича, като застрелях Ленън.
- Вече не искам да съм известен. Няма много спокойни места, на които може да отиде човек, убил някого като Джон Ленън.
- Джон Ленън би ми простил и би подкрепил молбата ми за освобождаване под гаранция. След това ли... ще стана проповедник и ще разпространявам словото на Иисус.
- Още от сутринта знаех, че ще убия Ленън.
- Всъщност не исках подписа му, а живота му. В края на краищата получих и двете.
-Явно Джон бе предусетил нещо от държанието ми, иначе не би ме питал няколко пъти дали искам още нещо.
- Това, че убих Джон Ленън, не ме поставя над другите. За такова нещо не се изисква талант или специална дарба. Ако не го бях извършил, сигурно щях да се пропия, да стана алкохолик... А може би добър съпруг...
- Имам един сън, който често се повтаря: Излизам на свобода, отивам до Дакота билдинг и звъня на вратата на Ленън. Отваря ми Йоко, усмихва ми се и ме кани вътре. Чувствам се приет добре и обичан.

Синовете за баща си:
Джулиан:
Бях много ядосан на баща си, защото ме пренебрегваше. Баща ми се бореше за мир и любов, но неговата любов не стигна до мен. Но няма да повторя неговите грешки.
Шон:
US правителство уби баща ми. Баща ми бе убит, защото ^той беше опасен за правителството^. Ако беше казал : ^Бомбардирайте Белия дом утре^, щяха да се съберат 10 000 души, които да го направят.

Джон пред медиите:
^Християнството ще си отиде... В момента сме (^Бийтълс^) по-популярни от Иисус... Иисус е бил окей, но учениците му са тъпи и елементарни.^
1966 г. Джон пред ^Ивнинг стандарт^. Изказването предизвиква буря от негодувание в САЩ. Камиони с плочи на ^Бийтълс^ са изгорени.
^Това, което научих през последните 10 години, е, че съм бил Джон Ленън и преди ^Бийтълс^, и след ^Бийтълс^, и толкоз.^
1980 г. Едно от последните интервюта на Джон, дадено за ^Нюзуик^.
Родителите ви от шоубизнеса ли са?
- Ами баща ми все разправяше, че майка ми имала страхотни изпълнения.