От небесните висини Стайко Иванов изведнъж се оказва в преизподнята на ада.
<i>44-годишният кърджалиец Стайко Делчев Иванов е бил обвинен несправедливо в убийство, отървава кожата, но когато се опитва да съди държавата за разбития си живот, съдиите му отмъщават с ново следствие до полудяване. <br /> </i><br /> През 1981-а, когато е още 16-годишно хлапе, Стайко чете в гръцката митология за Икар. Сам си прави делтапланер и полита във висините. Оттогава досега не се е разделял с небето. Последователи в щурото му начинание или измират, или се преселват в други континенти. Останалият самотен ентусиастът и до ден-днешен бръмчи с машината си над града край Арда, &ldquo;паркирана&rdquo; на бившето летище край кв. &ldquo;Гледка&rdquo;. С &ldquo;крилете&rdquo; си е заработвал и на морето, и като пилот на агросистеми за разпръскване на торове. На последното <br /> <br /> <b>авиорали край Казанлък този месец, макар и следствен, печели трето място.<br /> </b><br /> Животът на пилота, свикнал да гледа по-често земята отгоре, изведнъж се преобръща на 180 градуса. От облаците пропада в &hellip;царството на Хадес. Одисеята му продължава вече 12 години. Най-странното е, че краят й не се вижда. Обвинен е в убийство по чл. 115 от НК, а присъдата му е осем години лишаване от свобода. За Човека-птица Темида се оказва не само сляпа, но и без изгледи да прогледне някога. Затова страдалецът потърси репортера на &ldquo;ШОУ&rdquo;. <br /> <br /> &ldquo;На 11 май 1997 г. отидох на Международния технически панаир в Пловдив. Интересуваше ме щандът на летателните машини. Реших да се прибера на автостоп. Пеша изминах разстоянието от центъра на Филибето до околовръстното. Застанах пред една полицейска автопатрулка и оттам стопирах близо час. Спря един македонски микробус. С водача му, Киро Тодоровски, мъж на около 60-те, набързо се сприятелихме, както става в подобни случаи. Оказа се, че пътува за Турция. Преди Хасково, в района на с. Клокотница, някакъв тип махна с ръка. Шофьорът спря и непознатият се качи зад нас във &ldquo;Фиат Дукато&rdquo;-то. Малко преди детелината, покрай картинг-пистата, където пътят се отклонява за Димитровград, помолих шофьорът да спре, за да продължа към Кърджали. Тодоровски понамали скоростта и точно тук стана &hellip;дивотията, на 5-ти километър. Оня отзад извади пистолет, <br /> <br /> <b>стреля от упор в слепоочието на водача и го уби в движение. <br /> </b><br /> Всичко стана за секунди. Нямам и много ясни спомени. Единственото, което успях да направя, е да извъртя волана, но челно се ударихме в едно крайпътно дърво&rdquo;,- връща лентата назад стопаджията.<br /> <br /> Срещу него са повдигнати обвинения по чл. 115 от НК за умишлено убийство и чл. 119 ал.2 т.2 за убийство при превишаване пределите на неизбежна отбрана. Законът предвижда от 10 до 20 години затвор. Кошмарите за делтапланериста тепърва предстоят. Нароченият за убиец в продължение на три дни е разпитван само от следовател, незнайно защо му отказват адвокат.<br /> Половин година гние в хасковския следствен арест. Скапва се и физически, и психически. <br /> <br /> Медицинска помощ &ndash; йок! Прехвърлят го в старозагорския затвор. След десет денонощия в килия-единочка съвсем сдава багажа &ndash; прежълтява, вдига 40 градуса температура. За да се отърват от него, го &ldquo;командироват&rdquo; в прословутата затворническа болница към Ловешкия зандан. Навярно, за да си доумре, следствието да приключи, а истинският убиец да черпи щедро закрилниците си&hellip;<br /> В зандана край града с прословутия закрит мост на Кольо Фичето му поставят диагноза &ldquo;туберкулозен плеврит&rdquo;, извършват му &ldquo;плеврална пункция&rdquo;, като<br /> <br /> <b>му източват близо литър и половина течност от тялото. <br /> </b><br /> Едно зло обаче никога не идва само &ndash; в здравния му картон е записана и &ldquo;остра белодробна туберкулоза, развила се вследствие на задържането му под арест&rdquo;. Като &ldquo;по-леки-констатации&rdquo; са вписани &ldquo;тромбофлебити&rdquo;, &ldquo;силна депресия&rdquo;, &ldquo;отказ да общува с околните&rdquo;&hellip; <br /> <br /> &ldquo;Превърнах се в жив скелет. От преживения стрес болестите у мен се развиха светкавично. В клиниката умирах от студ. Молих &ldquo;белите престилки&rdquo; да ме върнат в тюрмата, където условията бяха доста по-добри. Казваха, че прокурорът не разрешавал. <br /> <br /> <b>Очакваха да пукна, с краката напред да ме изнесат,<br /> <br /> </b>но не се получи&rdquo;, твърди кандидат-смъртникът. <br /> <br /> По време на разследването не е намерено нито оръжието, нито гилзата от патрона &ndash; най-сериозните веществени доказателства. &ldquo;Още първата седмица след престъплението следствието се отървава от буса, от дрехите и багажа на убития. Доказателства, които трябва да се пазят до приключване на делото. Всичко е върнато в Македония&rdquo;, твърди Иванов. Уроците по криминалистика учат още, че трябва да има и мотив за престъплението, а подобна улика повече от 12 години магистратите не могат да намерят. Единствената вина на Стайко се свежда до това, че е бил в минивана по време на престъплението. А как са били &ldquo;изтръгвани&rdquo; признанията му, без адвокат и служебен защитник, е друг въпрос.<br /> <br /> <b>&quot;Получавах недвусмислени намеци: &ldquo;Трябва да си платиш!&rdquo;- <br /> </b><br /> жалва се той.<br /> <br /> За какво и на кого да плащам, след като съм невинен. <br /> На 20 декември 2005 г. Окръжната прокуратура в Хасково прекратява наказателното производство срещу кърджалиеца, като дори му връща паричната гаранция от 500 лв. Радост в къщи, но за кратко. Обвиненият в убийство решава да съди държавата за нанесените му вреди. Консултира се с пловдивски адвокат. Искът на Иванов е за 18 000 лв. Ходът му се оказва обаче погрешен.<br /> Само заради това, че е дръзнал да съди държавата, нейните представители му го връщат тъпкано. Магистратите подновяват предварителното наказателно производство срещу него, преписвайки буквално старото. <br /> <br /> Докато Апелативният съд в Пловдив подкрепя колегите си в Хасково, Върховният конституционен съд в състав председател Саша Раданова и членове Борислав Ангелов и Фиданка Пенева излиза със съвсем различно становище. Решението е от 12 юни 2009 г. под №178. Още на втора страница четем, че &ldquo;по жалбата на /подсъдимия &ndash; б.а./ са допуснати съществени процесуални нарушения и те са основателни&rdquo;. &ldquo;Не е намерено оръжието на престъплението&hellip; В пробата от ноктите на Стайко Иванов са открити няколко частици от капсулен състав, които се различават от този на куршума&hellip; Отказано е неговото искане за разпит пред съдия&hellip; Делото трябва да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав, от стадия на съдебното следствие&hellip;&rdquo;<br /> <br /> Сагата продължава, а краят й не се вижда&hellip; Първа в безумната битка &ldquo;пада&rdquo; съпругата на следствения. Разболява се от рак. <br /> <br /> <b>Умира точно преди две години в ръцете му <br /> </b><br /> с думите: &ldquo;Аз не съм толкова силна като теб. Дано ти да оцелееш!&rdquo;<br /> <br /> <b>Кърджали, едно разследване на Георги АНДОНОВ<br /> </b>