УМРЯ ЖЕНАТА НА ТОНЧО ЖЕЧЕВ

Проф. Снежина Попова страдала от деменция, трудно познавала дори осиновената си дъщеря.

04 Авг. 2009, 16:54 13510 прочита 0 коментара

Юли 1970 г. Снежина Панова (крайната вляво), Тончо Жечев с Багряна и Блага Димитрова (крайната вдясно) пред Софийския университет.

Проф. Снежина Попова страдала от деменция, трудно познавала дори осиновената си дъщеря.

На 18 юли се пресели в отвъдното маститата театроведка и професор в НАТФИЗ Снежина Панова. В интерес на истината “ШОУ” по свои канали се сдоби с информация, че бившата съпруга на Тончо Жечев бере душа и всеки момент може да се случи най-лошото. Според нейни колеги от гилдията 76-годишната изследователка на западновропейската драматургия страдала от деменция и напоследък не познавала дори най-близките си хора. Преди няколко месеца човек на народното издание засече Панова в близост до НАТФИЗ, но в първия момент не можа да разпознае в прегърбената, белокоса и движеща се като призрак старица високата, напета и елегантна дама, която приживе стърчеше с цяла глава над именития си екссъпруг. За никого в столичните арткръгове не е тайна, че авторът на култовото изследване за църковните борби за самостоятелност по време на Възраждането – “Българският Великден или страстите български” разби сърцето на половинката си. Жечев, който е бивш комсомолски деец в провинцията, а след това – директор на Института по литература към БАН и съветник на Людмила Живкова, се залюбва с красивата млада поетеса Валентина Радинска. Потънал във фаталния чар на рижата възпитаничка на Московския литературен институт “Максим Горки”, именитият литературовед и народопсихолог й наема квартира, за да могат да се срещат тайно от жена му и от пищещите братя. Уви – връзката им скоро става достояние на целия писателски съюз. Преки доказателства, разбира се, липсват, но сплетниците съзират зад публикацията на обширен анализ на Радинска за поемата на Дебелянов “Легенда за разблудната царкиня” в научното сп. “Литературна мисъл” пръста на нейния интимен покровител. Въпреки че е хлътнал до уши по талантливата хубавелка, Жечев, кой знае защо, не бърза да й предложи брак, а до последно се опитва да жонглира между законните и незаконни любовни радости. Казано с думи прости, той е решен да прави още по-грандиозна кариера и се бои, че един шумен развод може да навреди на имиджа му. През това време интелигентната и фина Снежина Панова се бори със зъби и нокти, за да удържи съпруга си в домашното огнище. И когато е стигнала почти до дъното на отчаянието, “добри хора” я светват, че нейната съперница Валя Радинска въртяла паралелна лав стори с големия режисьор Крикор Азарян. Роденият в Пловдив маестро й плащал квартирата, без да знае, че неговият “дубльор” прави същото, а хитроумната лиричка си слага единия наем в джоба. Разбира се, Панова прави всичко възможно грозната истина да стигне до ушите на благоверния й. Професорът е сразен. Намира сили да се раздели с изгората си, но дълго време ближе раните си. За да я изтрие окончателно от душата си, пък и за да я изобличи като “брачна кариеристка”, тръгнала на лов за “чичко паричко”, написва и издава книгата “Изповедта на един пигмалион”. Малко по-късно Радой Ралин, който е неин земляк и приятел на баща й – журналиста и писател Димитър Радински, пуска отровната клюка за дневниците на Радинска – няколко дебели тетрадки голям формат, в които описвала с цветисти подробности сексуалните си приключения. Твърди се, че авторът на “Люти чушки” разтръбил скверната новина не от желание да налее вода в мелницата на Тончо Жечев, а от жажда за мъст, тъй като червенокосата изкусителка оплела в любовните си мрежи и после зарязала неговия племенник Лъчезар – моряк от далечно плаване, който я обсипвал със скъпи чуждоземски дарове, с корекомски стоки и валута. Младият морски вълк бил смазан от изневерите на възлюбената си и от нейната меркантилност и изпаднал в тежка депресия. Пропил се, дори искал да си реже вените, но неговият чичо се намесил и успял да го изцери от нещастната любов. Дори му помага да издаде книга с разкази, в която Лъчезар описва романа си с рижата сирена. Естествено, и той като Жечев не споменава името й, но всички в писателското кафене веднага “разкодират” коя е главната героиня. Въпреки реванша и литературния дебют животът на моряка приключва трагично – той си отива от инфаркт, преди да навърши 40 години. Докато край нея падат трупове на елитни и не толкова “мачовци”, фаталната поетеса все по-силно омагьосва Крикор Азарян. Известният режисьор е като зомбиран – изобщо не дава ухо на фактите за скандалната репутация на близо 20 години по-младото си гадже, нарича ги презрително “помия” и “гнусни брътвежи” на озлобени мераклии и завистливи старчоци. Той назначава метресата си на синекурната длъжност редактор в Киноцентъра и смело напуска арменската си съпруга. Издейства за Валя и апартамент от Комитета за култура – вярно, панелен, и на края на София, но все пак – покрив. След раждането на сина им Степан видният театрал се преселва завинаги при избраницата си, двамата оформят отношенията си в гражданското и се местят в ново жилище – този път в много по-престижен квартал – в единия от т. нар блокове-близнаци на кинодейците в столичния ж.к. ”Емил Марков” /днес “Гоце Делчев”/. Най-любопитното е, че след смъртта на Тончо Жечев Валя Радинска зае неговото място в съвета по култура към президента Петър Стоянов, с когото мъжът й Коко Азарян е първа дружка от време оно. /Въпреки че е имал допирни точки и с царя/. Докато “баджанаците” водят люти битки кого в крайна сметка ще предпочете поетесата с огнената коса, Снежина Панова все пак остава сама. Тя и преди това е била “сламена вдовица”, но след драматичната си раздяла с Радинска съпругът й наистина я изоставя и скоро след това се жени повторно – за бившата секретарка и фотографка във в.”Литературен фронт” Ваня Василева, която също спокойно може да му бъде дъщеря. Говори се, че след сватбата им Панова тотално намразила мъжкия пол и... “обърнала резбата”. Поне така твърди литературната критичка Благовеста Касабова. Преди време в интервю за “ШОУ” тя направи сензационното разкритие, че театроведката се загаджила с много по-млада колежка на име Миглена. “Не знам дали си спомняте “светлата личност” Венко Христов – критик, полиглот и прочее, но имал неблагоразумието да бяга през граница. Хванали го, вербували го, стана също ченге. Един от най-големите пияндури и попивателни на съюза. В същото време комплексар, бледа сянка на Джагаров, натиска му се като ученичка. А жената на Венко, Миглена - изключителна красавица, по едно време се пробва с театрална критика. Венко така се слага на Джагаров, че му пробутва собствената си половинка, падение от класа. Изведнъж Миглена се “сработва” с известната театроведка Снежина Панова, преподавател във ВИТИЗ и съпруга на Тончо Жечев. Връзката им лъсва наяве. За интимните им отношения знаеха всички в гилдията. Миглена изглежда като двуполова – хем движи със Снежина, хем завъртя главата на големия художник Гриша Трифонов, изключителен талант, пишеше и стихове. А Венко Христовсе пропи и умря от пиянството си. Паднал някъде и се пребил. Та Миглена се омъжва за Гришата, ражда му един син, после пак се връща при Снежина. Дори миналата година ги срещнах пак двете заедно...”, разкрива Касабова. /Е, в “разкритието” й има и някои неточности – например че Венко Христов не умира от пиене, а може би от пушене – от скоротечен рак на белия дроб, покосил го само за месец в началото на 1988 г. Клюкарницата в “сивото поточе” дори тръбеше, че пословичният с мераците си към нежния пол критик е станал жертва на СПИН, което накара хипохондриците да отбягват компанията на вдовицата му Миглена и дори да не се хранят в ресторанта на СБП, за да не прихванат смъртоносната болест/. Снежина Панова и Тончо Жечев нямат собствени деца, но си осиновяват момиченце, което в момента е вече зряла жена. Именно тя бдяла неотлъчно до леглото на болната театроведка и дори обмисляла да напусне работа, за да се грижи денонощно за жената, която чувствала като своя родна майка. Мариан Лаков ................................ И ГЕН. ПАЛИН НА СМЪРТНО ЛЕГЛО? Шефката на ДС-архива ген.Нанка Серкеджиева лежала парализирана Стари кримки от генералитета на ДС издадоха пред “ШОУ”, че човекът, който по времето на Тато бе посветен във всички тайни на държавата и нейните поданици, бил сериозно болен и лекарите не давали шанс, че ще оживее. “Много другари искат да се простят с Велко, но нямат възможност, защото от години той живее при дъщеря си във Виена...”, довери през сълзи разчувствана съпруга на покоен висш кадър на тайните служби. Ветеранката, която е семейна приятелка и на бившата шефка на архива на ДС- ген. Нанка Серкеджиева, осъдена на 2 години затвор заедно с прекия си шеф ген. Владо Тодоров за унищожаване на секретни материали и досиета, изплака още, че старата й дружка също лежала парализирана и въпреки компетентната помощ на светила в медицината състоянието й не се подобрявало. Запознати разказват, че ген. Палин бил един от най-доверените хора на Тодор Живков, който го назначил за шеф на отдел “Национална и социална сигурност” в ЦК. На практика бил много по-информиран и овластен от “колегите” си в МВР и армията. Къщата му се намира в т.нар. другарско каре в Бояна до палатите на Александър Лилов, Григор Стоичков и Добри Джуров. Според “офицера от ГРУ” и автор на скандални романи Петър Христозов в зората на “нежната революция” само Велко Палин знаел за т. нар списък 103 с имената на хората, “набелязани да трансформират парите на държавата в частен капитал и им бяха осигурени всички средства и канали за това”. По думите му генералът си живуркал охолно в австрийската столица, където едната от дъщерите му имала галерия /галеристка се води и сестрата на Андрей Луканов – Мария /Маня/, чийто “салон” се намирал на една от най-тузарските улици във Виена/. Другата щерка на Палин пък – Евелина, въртяла фирми, в една от които била ортачка с царския министър Олимпи Кътев