Фалшификатор № 1 на долари бил българинът Тодор Кривналиев

За най-големия фалшификатор на долари Тодор Кривналиев се е писало много. Повечето информации обаче за този българин са препредавани от уста на уста и са доста украсени. Преди три години в. &ldquo;Над 55&rdquo; успя да открие съкилийник на фалшификатора от престоя му в затвора през 1954 г., малко преди да умре. Георги Илиев е софиянец, който по онова време излежавал двегодишна присъда за бягство от казармата. Двамата с Кривналиев водили безкрайни разговори за нещата от живота и патилата си. Илиев се съгласи да разкаже специално за нашите читатели неизвестни подробности от живота на фалшификатор № 1 на долари за Европа и Америка.<br /> Тодор Кривналиев е роден през 1907 г. в село Ветово (сега град), край Русе. Според полицейската сводка бил мургав, тъмнокос и с кафяви очи. Беше изключително хитър, спомня си Илиев. <br /> Находчивият затворник дори в килията печелеше пари<br /> <br /> Самите надзиратели в затвора му подсигуряваха всички необходими пособия и той в килията правеше пръстени. Докато ние излизахме на разходка, той стоеше надвесен над една слаба лампа и работеше. Всъщност Кривналиев не е самоук, учил е в цинкографско училище, но не успял да завърши. Изключили го, защото започнал да фалшифицира ценни книжа и облигации. По онова време Тодор все още само усвоявал занаята, разказва Илиев. Чрез подставено лице опитва да пусне в обращение облигациите и полицията го подгонва. <br /> <br /> През 1923 г. Кривналиев е едва 16-годишен, когато заминава за Ню Йорк, където изкарва само месец, след което се премества в Чикаго. Започва работа в някакъв бар, собственост на Ал Капоне. Действието се развива точно по време на сухия режим в САЩ и от мияч на чинии Кривналиев бързо се издига до основен доставчик на контрабанден алкохол от Мексико. Месеци по-късно малкият Тодор споделя уменията си с боса Капоне. Мафиотът без колебание му подсигурява пълна база за работа с четирима работници. По това време Тодор живеел в хотел, където Ал Капоне държал 50 стаи на два етажа. <br /> <br /> Именно в работилницата на мафиотския бос Кривналиев започнал истинското фалшифициране на долари. Заедно с единия от американците стигат до идеята, че много по-лесно е да се фалшифицират готови долари, отколкото да се печатат. При американската валута това било лесно, тъй като всички банкноти до сто долара са с еднакъв размер. Първоначално групата опитва да печата банкноти, но срещат сериозен проблем с набавянето на специалната хартия. Дори Ал Капоне не успява да намери хартия и тогава нашият човек минава на варианта <br /> <br /> <b>избелване на банкноти с хлорна вар </b><br /> <br /> Съсипали повече от 1000 долара, докато изчистят цялата технология, разказвал Кривналиев пред нашия човек. В крайна сметка технологията е усвоена перфектно. Банкнотите от 1 и 5 долара се избелвали с хлорна вар, след което се изсушавали. После ги изглаждали в специална преса, а върху тях печатали номинал от 20 до 100 долара. Според Илиев по онова време фалшификатор № 1 работел заедно с френския бежанец Робер Симон, който се занимавал с рисуване. Двамата измислили начина за напасване на двете половини върху банкнотата, тъй като това бил най-големият им проблем. Двамата експериментирали дни и нощи наред, докато успеят. Накрая поставяли банкнота между две плочки, намазани с туткал, и я потапяли във вода, докато се размекне хартията. След това отделяли плочките, а върху туткала оставал повърхностният слой на банкнотата заедно с релефните знаци и боята. <br /> <br /> Първата серия долари, които фалшифицира, са от 1922 г. Съвършенството между оригинал и фалшификат бързо го прави популярен в годините на черните сделки и контрабандата в Съединените щати. През 1933 г. Тодор Кривналиев е заловен от щатската полиция. Има няколко хипотези как точно е разкрит. Според едната българинът е предаден от свой съдружник. Според друга е разкрит от отблъсната любовница. Според трета е натопен от конкуренти. <br /> <br /> <b>По това време Кривналиев се запознава с голямата си любов в живота - Надя.</b><br /> <br /> Тя е с две години по-малка от него, емигрирала руска циганка, заедно с роднините си. Двамата по цели дни обикалят по улиците, тъй като Кривналиев обича да работи през нощта. Бизнесът вървял перфектно, Ал Капоне се занимавал с пласирането на фалшивите банкноти и подсигурявал на Кривналиев охолен живот. Най-голямата глупост, която направил по онова време, била, че се доверил на приятелката си, разказва Георги Илиев. Хитрата циганка постоянно го подпитвала от какво печели пари, тъй като българинът харчел с широка ръка. Най-накрая фалшификатор №1 й открил своята тайна. <br /> <br /> Самият той така и не разбрал кой го е издал на американските власти, но една сутрин дузина въоръжени до зъби нахлуват в малката печатница тъкмо преди да си тръгнат. Кривналиев е арестуван заедно с единия от работниците си. По-късно по време на процеса банковите експерти останали изумени от качеството на фалшивите банкноти. През 1933 г. българинът е осъден на 15 години затвор и екстрадиран в България. <br /> <b><br /> През 1937 г. го хваща амнистията по случай раждането на Симеончо<br /> </b><br /> Той се установява в Пловдив, където отново подхваща доходния си занаят. Вече е много по-лесно, тъй като цялата технология е вече измислена. Започва да фалшифицира основно 20-доларови банкноти. Стига дотам, че си прави безумния експеримент да преведе пари до самия себе си в банката. Чиновниците не разпознават ментетата. През 1939 г. обаче полицията в Пловдив влиза в дирите му и го арестуват отново, като този път му лепват 12 години и половина. Като всеки фалшификатор и той прави своята грешна стъпка. В случая тази грешна стъпка е продиктувана от неговата лакомия.<br /> <br /> Той е искал да забогатее много по-бързо и това го кара да бъде неособено предпазлив. Пуска на черния пазар много долари и кара службите да се усъмнят доколко законен е този поток. Когато започват експертизите, се установява, че доларите са фалшиви. Полицията е знаела неговото криминално досие. Имала е данни от международното криминално бюро. <br /> <br /> Знаят, че е екстрадиран от Съединените щати, и затова нямат колебания относно намеренията му. Явно друг добър колкото него фалшификатор в София и в България по онова време няма. Фалшификаторът е заловен в дома си, превърнат в печатница за фалшиви долари. Конфискувани са собственоръчно направената му преса за печатане на банкнотите, клишета, инструменти. <br /> Оттогава е и единствената запазена снимка на Кривналиев в архивите на полицията<br /> При обиска, който е извършен в дома му през 1939 г., сред многото материали и технически средства е конфискувана и саморъчно написаната рецепта, която е своеобразно ноу-хау за фалшифициране на пари. Тодор Кривналиев не предава тайната техника на друг. Няма помощници, нито ученици. <br /> <br /> За разлика от други значими фигури в престъпния свят по онова време е характерен със скромност и отшелничество. Около него няма жени, няма алкохол, няма скъпи обеди и вечери. По това време той вече е имал една много широка, може да се каже световна, слава на един от най-добрите фалшификатори, заради което се е водил на отчет в световното криминално бюро.<br /> <br /> <br /> <b>Истинската му самоличност е забулена в мъгла <br /> </b><br /> <i>В един въпросник на Столичната дирекция на полицията за установяване на самоличността има няколко данни, които дават една малко по-точна и по-подробна информация за него, включително физически ръст, защо е бил в Германия, с какви намерения пътува там и каква е причината да се върне в България. Става ясно, че той е среден на ръст, чернокос, с черни очи. От снимката ни гледа едно строго лице с мустачки ала Хитлер по тогавашната мода. </i><br /> <br /> На въпроса: Защо се озовава в Германия? - той казва, че е отишъл в качеството си на работник. Кривналиев декларира, че е работил в завод за амоняк. Този факт допълнително забулва мистерията около него. В годините на хитлеристка Германия завод за амоняк близо до Лайпциг е сред най-известните предприятия на Третия райх. Днес името му фигурира в черен списък на 2 хиляди и 500 германски фирми, в които насилствено са работили евреи от нацистките концентрационни лагери. <br /> <br /> Остава загадка как един от най-търсените фалшификатори въпреки 12-годишната си присъда успява не само да бъде на свобода, но и законно да напуска границите на държавата. Ние, които не знаем каква мисия е изпълнявал, оставаме с впечатлението, че той може би е работил в този завод за амоняк в Германия, но е изпълнявал други поръчки или други задачи, които са му били поръчани от други институции или лица. <br /> <br /> В досието на фалшификатора няма данни дали при залавянето му през 1939 г. е вербуван за таен агент или е изпълнявал поръчки на високопоставени държавни лица. В този въпросник за установяване на самоличността от 1943 г. изрично е отбелязано, че той не е осъждан и не е лежал в затвор. От всички тези документи излиза, че той лежи в затвор единствено след 9 септември 1944 г. &ndash; едно обстоятелство, което увеличава неизвестността за този интересен човек. <br /> <br /> След залавянето му през 1943 г. отново не е ясно дали Кривналиев излежава присъда. Според някои историци това е станало и фалшификаторът е освободен заедно с политическите затворници след 9 септември. Според други смяната на властта през 1944 г. българинът отново посреща на свобода. <br /> <br /> Тогава Тодор Кривналиев е на 37 години. Настъпва нов обрат в живота му. Народната власт оценява неговите възможности и най-неочаквано той се озовава като експерт на работа в монетния двор на БНБ. Интересна е тази подробност, защото един човек с подобен стаж, с подобни интереси попада точно в кацата с мед. <br /> <br /> Новото амплоа на държавен служител е само привидно за изкусния фалшификатор. Тодор Кривналиев не устоява на изкушението и се ориентира към ново предизвикателство - започва да фалшифицира ценни книжа и по-специално облигации, които пласира на черно. При ареста му през 1946 г. са конфискувани саморъчно изработени клишета на държавни бонове от 5 хиляди лева. <br /> <br /> Осъден е за престъпление срещу държавата и през 1955 г. умира в Централния софийски затвор. Във всички материали, които са запазени официално, упорито се избягва или неслучайно се изпуска думата за количеството фалшифицирани бонове или долари. Запознатите с работата на самоукия фалшификатор признават, че изработените от него долари са достойни за определението &quot;шедьовър&quot;. Фалшифицирането на долари при едно изключително добро качество при средствата, с които е разполагал, граничи с изкуство.