Някой от управляващите ме забърква в гей скандал
Найо Тицин е роден на 3 юни 1970 г. Той е известно екранно лице - бивш водещ в БНТ и понастоящем пресаташе на Иван Костов.<br /> <br /> Автор е на книгите &quot;Иван Костов - Отговори&quot; и &quot;Ваше величество, колко ви е часът?&quot;<br /> За документалния филм &quot;В търсене на Дон Жуан&quot; е отличен със специалната награда Golden Artist.<br /> Тицин е сменил четири професионални поприща. Завършва Консерватория като пианист и става магистър по музика. След това е репортер в БНТ и едновременно с това започва да снима музикално-документални филми. Женен е за Александрина Пендачанска /Джиджи/, известна оперна певица. <br /> <br /> В момента журналистът е ПР на Иван Костов и определя предизборната кампания така: &quot; На нас ни помагат консултантски кампании от няколко европейски държави, които се занимават с корпоративни комуникации.&quot; Съветите им били безвъзмездни. <br /> <br /> <b>- Вярно ли е, че с Джиджи смятате да се разделите окончателно? Тя работи във Франция, дъщеричката ви Валери живее и учи там и другата е там, а ти си тук самотен?</b><br /> - Не е вярно, че ще се разделяме. Кой го твърди това нещо? Напротив, току що излезе един неин нов запис, нов диск със запис на операта &quot;Идоменей&quot; /цар на Крит/ от Моцарт. Това е всъщност първата сериозна опера на Моцарт, която я пише, когато е бил на 25 години и тя е страхотна творба. Аз към този запис направих документален филм и много навлязох в тази тема. <br /> <br /> <b>- Знам също, че живеете в голям и просторен мезонет в покрайнините на София. Как успяхте да се сдобиете с него?</b><br /> - Сдобихме, сдобихме се... строихме го доста години, слава Богу, защото около нас в този район няколко кооперации изгърмяха и всъщност останахме само ние.<br /> <b><br /> - Вие имахте терена или какво?</b><br /> - Не. Просто се включихме в някакво строителство на една фирма. Строежът започна 1994 година, а се нанесохме през 1999 година. Така че пет години се влачихме с този апартамент. Виж, ние не сме по бързите покупки, защото нямаме бързи и лесни пари. Ние си печелим парите с работа във времето.<br /> <br /> <b>- В личен план ми се иска да те попитам за суперинтересните имена, с които ти и Джиджи сте кръстили вашите дъщерички?</b><br /> - Първото дете ние с Джиджи бяхме убедени, че ще е момче. То се роди на 21 май 1999 г. Бяхме абсолютно убедени, че ще е момче. Ама нямахме никакви съмнения. И бяхме се спрели на името Йоан, защото в него са обърнати двете мои срички На-йо - Йо-ан. И все пак си бяхме измислили и име, ако е момиче, ще го кръстим Валери и Виолета - на бабите, ха-ха. Но имахме предвид и друго, че героинята в &quot;Травиата&quot; се казва Виолета - Валери, но това няма никога да се случи, защото то ще е момче. Стана така, че аз присъствах на раждането и то се роди. Докторът в това време го държеше, а аз прегръщам жена ми. И изобщо не питаме какво е бебето. По едно време докторът се обърна и каза: &quot;Е, все пак, ако разрешите, трябва да ви кажем, че имате момиченце.&quot; А ние останахме адски изненадани. Така че както бяхме решили женското име на майтап, така стана, че <br /> <b><br /> го кръстихме на двете му баби - Валери Виолета Найо Тицин Нейкова</b>. <br /> <br /> Единственото, което обърнахме, е това, че в &quot;Травиата&quot; героинята е Виолета Валери, а ние сложихме точно обратното. Но това всичко ни се стори като майтап. Тя се роди на Константин и Елена в църковното свидетелство има добавено още едно име Елена. Второто ни дете, като се зададе бяхме решили да го кръстим с едно име. Момче, момиче - едно име ще бъде. Тя пък се роди на Голяма Богородица - на 15 август и стана <br /> <b><br /> така, че си дойде с името - Сара Мария Найо Тицин Нейкова. </b><br /> <br /> Така че и двете деца са с по пет имена.<br /> <b><br /> - А защо и твоето име е по-особено?</b><br /> - Абсолютно прозаична е историята. Името ми наистина е особено, но то е изведено първо от прякора на баща ми Найо - Атанас Нейков. Той още като малък сам се е наричал Найо, а пък Тицин е фамилията на майка ми. И те просто са решили с тези две имена малко по странни да ги обединят в едно - Найотицин , а пък на баща ми му звучало като антибиотик и затова по-късно съм записан с две отделни имена.<br /> <b><br /> - Как реши именно на Иван Костов да станеш пиар? При какви обстоятелства?</b><br /> - Аз Иван съм го уважавал винаги. Запознах се с него през декември 1994 г. след като беше избран за министър-председател. Помня, че в два последователни дни като репортер в БНТ трябваше да му вземам някакво интервю. На втория ден, когато отидох при него, той ми каза: &quot;И внимавай как ме снимаш, защото снощи изглеждах зле и жена ми ми каза, че изглеждам зле. Така че внимавай сега как снимаш, за да ме хареса тя.&quot; Това ми беше първия човешки контакт с него. Веднага ще подчертая дебело, че по някакъв начин отношенията между журналисти и политици така или иначе в България е малко объркан. Защото не може, няма го това нещо в нормалния свят журналистите и политиците да си подвикват един на друг. &quot;Ей, ела тук нещо да ти кажа. Пешо, Пешо, ела тук да те запиша.&quot; Такова нещо навън няма. В английския парламент само си представете как се процедира. Там си има строги правила, по строго определен начин се заявяват интервюта и се взимат. Комуникацията с медиите в никакъв случай не е така пошло фамилиарна, както е в България. Аз станах близък с Иван в деня, преди той да предаде поста на Симеон Сакскобургготски. И съм му го казвал. За мен беше по-ценно да стана близък с него в онзи момент, в който всички се оттеглиха. И в тази връзка напълно естествено беше за мен в един момент, когато той имаше нужда от такъв човек до себе си, то аз да бъда там.<br /> <br /> <b>- Кога ти е било най-трудно?</b><br /> - Не съм имал трудности с Иван. Но има нещо, че когато аз започнах да работя с него по-отблизо, общо взето, когато загубих баща ми, ми е било малко трудно. И това някак си житейски дойде в момент, когато се застъпи една липса с появата на едно ново приятелство с доста по-възрастен човек от мен. И не че може един човек да замести някой родител, но така или иначе се получи този момент, който беше важен за мен. Труден момент не съм имал. <br /> <br /> <b>- Казват, че Иван Костов умее да създава дистанция, че респектира с поведението си? Ти как мислиш, страшен ли е Костов?</b><br /> - Всъщност е точно обратното. Хората създават дистанция. Хората се страхуват да скъсят дистанцията с него. И това е от наложеното едва ли не манипулативно донякъде наслагвано мнение, че той е много страшен, че той е строг. Не, просто той е много организиран човек, безкрайно организиран. Гони си нещата и целите докрай и може би в очите на някои по... да го кажем, разхлабени политици, това им се струва много страшно. Виж сега - когато се работи с Иван Костов, се работи здраво, тоест не може ей-така между другото да работиш с него. Просто не става. Той е 200 процента отдаден на политиката и на нещата, които върши и изисква това и от другите, което е наистина натоварващо и много хора не могат да отговорят на тези очаквания. И може би оттам се вадят такива сбъркани изводи, че Иван създава дистанция. Всеки е чешит по един или друг начин, нали? Но аз нямам проблем с него и да му кажа каквото мисля в момента, без изобщо да се притеснявам.<br /> <br /> <b>- Припомни си някой истински гаф, изцепка на Костов, ситуация, която ти като пиар успешно си разрешил?</b><br /> - Имаше преди време един много смешен, критичен момент, който буквално за няколко часа го реших. Беше една истерия... Иван има проблем с очите и със светлината. Нещо там със затварянето на зеницата и ретината и т.н. И в парламента един мой приятел фотограф го снима по-отблизо със светкавица. При което Костов казва: &quot;Моля те не ме снимай, защото ми блести в очите и после дълго време ми остава тъмно петно в погледа&quot;. Тогава една истерична репортерка започна да вика: &quot;Иван Костов бие фотограф. Той го нападна, той го удря...&quot; И едва ли не от това нещо, че Иван се крие от светкавицата, за да не му свети в очите, се превърна в това, че едва ли не замахва към фоторепортера. Наистина Костов сложи ръка върху фотоапарата на колегата. Тази истерична репортерка се опита да направи аналогична ситуация с тогавашния правосъден министър Теодосий Симеонов, който изпадна в такова положение. И така за 15 минути същинска лавина от журналисти се струпа в парламента. А аз по това време пътувам натам. И какво да ви кажа? Сбъркана работа стана после. Чак и по радиото гърмеше :&quot;Иван Костов замахва на журналисти, удря фоторепортер&rdquo; и т.н. Това не беше вярно. Самият Ники, фоторепортерът, ми каза: &quot;Ама той не ме е докоснал, това не е вярно.&quot; И оттам викаха: &quot;Извади снимката да я видим.&quot; Когато извадихме снимката от фотоапарата, се вижда, че Костов е на разстояние, но нали трябва да има истерия. Това всъщност се случи през 2004 г. Точно тогава се създаваше партията ДСБ. Тогава казвам на Иван: &quot;Иване, гледай сега какво - отиваме при Венелина Гочева - главната редакторка на в. &quot;24 часа&quot;, и да и кажем за какво става дума и по някакъв начин дори да се извиним, ако така се е възприело това нещо. И общо взето, вкарахме всички в този пиар момент, защото от контра срещу Иван, това се превърна в суперплюс за него, защото беше наложено мнение, че той не си признава грешки, той е такъв деспотичен, той никога не се извинява и т.н. И му викам: &quot;Хайде да разбием тази история и да им покажем, че не е вярно&quot;. Дори и когато не е направил нещо, но другите мислят обратното, може да каже: &quot;Добре, съжалявам, ако така съм разбран.&quot; Отидохме при Венелина след два часа, а редакцията на вестника беше пълна с журналисти. Всички се бяха събрали и не можеха да повярват, че може да се случи подобно нещо - Иван Костов да се извинява. Тогава се видяхме с фоторепортера отново, с Венелина разговаряхме и на другия ден излезе голям материал за тази история. Виж, много е важно в такъв кризисен момент на деня да се затваря темата. Ако е възможно, естествено. Ако можеш за деня да затвориш темата, тя не се раздухва повече. И това ми беше основният аргумент - да отидем и да затворим темата, защото иначе има да ни влачат две седмици и т.н. Ето ти един пример как съм се справил в такива ситуации.<br /> <br /> <b>- В тази връзка ти като пиар на един от най-популярните ни политици също обираш негативите на управляващите. Знаеш ли кой от тях те е забъркал в гей скандал или в гей общност? Има такова твърдение в булеварден вестник?</b><br /> - Глупости. Задаването на такъв въпрос мога да го оприлича само като ченгесарска манипулативна техника за налагане на фалшиви тези в обществото. Нямам представа кой иска да вмени подобно нещо и не ме интересува. Давай нататък, това е несериозно. <br /> <br /> <b>- Някъде прочетох, че като малък, едва петгодишен, те е рисувал Дечко Узунов. Какви са взаимоотношенията на твоето семейство и големия художник?</b><br /> - Баща ми беше много близък с него. Той му е и ученик и бяха много, много близки. Всъщност Дечко Узунов ми е вуйчо. Той е брат на майката на баща ми, тоест брат на баба ми. Бяхме си много близки с двете семейства и знаеш ли с едни такива взаимоотношения, каквито почти вече не се срещат - на уважение между творци, на уважение за това всеки кой какво е. Те като се виждаха, не си говореха за лошия ден днес, естествено, че и в политиката тогава каквото се случваше, е било гадно. Те си говореха за Ренасанса, за Възраждането или за някоя нова изложба и т. н. Това бяха хора на културата.<br /> <br /> <b>- Вероятно имате доста картини от Дечко Узунов?</b><br /> - Не. Когато той почина, тримата му племенници, защото той няма собствени деца, са единствените наследници на Дечко Узунов и те дариха всичко на държавата, и по-точно на Софийската община. Това бяха един голям масив от 13 хиляди творби. На наследниците се паднаха по пет картини да си запазят за спомен от големия художник.<br /> - Ти къде предпочиташ да живееш - във Франция, където е Джиджи или в България?<br /> - Всъщност и тя и аз много пътуваме. Париж обаче ни е като втори център, втори дом. Там голямото ни дете ходи на училище. Така че това е много важна котва в живота. Където децата ходят на училище, там ти е домът. Но пък на мен тук ми е повечето работа. Така че много, много пътуваме. Аз не мога да определя къде повече харесвам да живея, защото навсякъде се чувствам добре. Аз обичам промяната. Ако ме питате къде бих искал да живея, това е друго нещо. За мен страната, в която най-добре се чувствам, е Италия, а пък мястото, където най ми се иска да живея, е Лос Анджелис.<br /> <br /> <b>- Преди много години ти беше направил изложба с фотоси от Манхатън. Продължаваш ли да снимаш все така?</b><br /> - Изложбата беше още през 2002 г. С тази изложба взех награда за най-успешна фотосесия на годината. Това беше част от етапа ми на развитие в музикалните похвати, защото аз преди това учих в Лос Анджелис операторско майсторство и изобщо имам много сериозно отношение към визията. Но това нещо е като че ли привнесено от художническата фамилия, в която съм живял и расъл, но и компенсация за това, че не мога да направя една права черта и че не мога да рисувам просто, но пък се опитвам с образ да рисувам.<br /> <b><br /> - Ти си зодия &quot;Близнаци&quot;. Препокриваш ли се като темперамент с тази зодия?</b><br /> - Повечето други хора &quot;Близнаци&quot;, особено мъже, не ми харесват. Но гледайки ги отстрани, мога да кажа, че са много готини. Има някаква симпатичност, но дотам. Така че ме притеснява как и по какъв начин отстрани и мен ме виждат. Но това сигурно е една от характеристиките, които аз притежавам като Близнак. И това е динамичността и подвижността. Тоест, трудно се заседявам на едно място.<br /> <b><br /> - Какво е твоето хоби?</b><br /> - Аз съм си превърнал хобитата в професии. С това да снимам и да правя документални филми, това, да правя политически кампании съм си го превърнал в някаква степен в професия. Това са ми хобитата.<br /> <br /> <b>- Кой бие на табла у вас? Били сте запалени табладжии с Джиджи?</b><br /> - По принцип тя е добрият табладжия, защото аз много рядко играя.<br /> <b><br /> - В кухнята кой е най-добрият?</b><br /> - О, тя готви страхотно, но сега имаме голямо съревнование в готвеното на спагети и въобще на италианска кухня. Там битката за първото място е много голяма.&nbsp;<br /> <br /> <b><br /> Александрина РОКАНОВА </b>