Живко Попов: НЕШКА РОБЕВА ДОСТАВЯШЕ СВЕЖА ПЛЪТ ЗА ТОДОР ЖИВКОВ!

Стана гадже на Светлин Русев и го спаси от съд, защото от ЦК искаха да го вкарат в затвора заради 5 млн. лв.

03 Юли 2009, 15:01 23544 прочита 1 коментара

Живко Попов: НЕШКА РОБЕВА ДОСТАВЯШЕ СВЕЖА ПЛЪТ ЗА ТОДОР ЖИВКОВ!

Легендарната треньорка дава напътствия на бъдещата шампионка Лили Игнатова. Снимка: Иван Григоров

Стана гадже на Светлин Русев и го спаси от съд, защото от ЦК искаха да го вкарат в затвора заради 5 млн. лв.

Живко Попов е роден през 1930 г. в Бургас. Завършил е икономика. През 1968 г. е назначен за секретар в българското посолство в Лондон. През 1974 г. става началник на отдел "Кадри" в Министерството на външните работи. Две години по-късно заема поста зам.-министър на външните работи /до 1980 г./. Бил е кандидат-член на ЦК на БКП. Той е човекът, който се е ползвал с безрезервното доверие на Людмила Живкова. “С Мила сме си обещали да се срещнем горе, а дотогава не искам да кажа нито една лоша дума за нея”, споделя днес Попов. На 3 октомври 1981г. той е арестуван като посланик в Прага и принудително доведен в България. Осъден е на 20 години затвор по обвинение във финансови злоупотреби. През 1990 г. е освободен по здравословни причини. Малко по-късно отново е арестуван и пратен зад решетките за доизлежаване на присъдата. Накрая го хваща амнистия. След обжалване присъдата му е обявена за незаконосъобразна. Името му се свързва с “оня списък”, но Живко Попов категорично отказва да има пръст в авторството му, пояснявайки, че само един човек, колкото и информиран да е, просто няма как да знае имената на всички български резиденти – дипломати, “нелегали” и под прикритие, зад граница. Преди 2 години “ШОУ” публикува поредица интервюта с някогашния дипломат, в които той огласи доста нелицеприятни истини за Тодор Живков и неговото обкръжение, както и за хората от висшия ешелон на властта. Сега 79-годишният екскадровик на Външно министерство отново ни поднася поредната порция скандални откровения за бивши и настоящи величия от сферата на политиката и културата. “ За Георги Марков ми е разказвал Ангел Солаков. Той го урежда в компанията на Тодор Живков и в неговите ловни дружинки. Солаков му дава 27-28 000 лв. тогава, за да събира материали и да пише за дейността на МВР зад граница. Марков първо отива в Италия. В МВР имаше такава служба, която даваше контрактации на писатели за произведения, свързани с дейността на Вътрешно министерство и неговите служители. Оглавяваше я следователят Гинев, който бе следовател и по процеса Трайчо Костов. Тази служба имаше много пари. Още преди 10 ноември Любомир Левчев докара Гинев в Комитета за култура, защото Левчев беше към тези писатели, които работеха за въпросната служба. Пишеше за тях. Георги Марков си е бил тарикатче. Ядене, пиене, комар и жени. Вероятно чрез Гинев става близък и с Ангел Солаков. Солаков явно го е харесал. Когато бях в консулската служба в Лондон, дойде едно писмо. В него се казваше: “По искане на МВР свържете се с българския гражданин Георги Марков и го предупредете, че ще бъде даден под съд, защото е взел 27-28 000 лв. Но вместо да напише договорената книга, е избягал и се е скрил”. Но Марков е спуснат в чужбина. Няма какво да се лъжем – кой ще пусне обикновен човек? Извиках някои от българите: “Така и така, къде е този човек...” Исках да дойде в посолството. Търсихме го, но не можахме да му намерим адреса в Англия. Всеки месец се срещах един път месечно с Петър Увалиев – веднъж той плащаше, веднъж – аз. И в двата случая бяха служебни пари, няма какво да се лъжем. Казвам му: “Петьо, така и така, получихме писма за Георги Марков, дължал голяма сума пари...” А той даже стана и вика: “Живе, това е страшен гадняр!” И ми разправя: “Аз го докарах в Италия, после го внедрих в Би Би Си, а той само след 2 месеца ме изгони оттам...” Би Би Си съкращават Увалиев, защото е аристократ, бавно работи. А Георги Марков за една вечер пише материала и онези са доволни. И клепа България. Увалиев направо ми го каза. Всички тези неща аз ги написах и ги пратих в България. Увалиев ми каза още: “Моят съвет е всичко, което имате да уточнявате с Марков, да става чрез Форин офис”. Изпратих телеграма, казват ми: “О’ кей, действай”. След около 1-2 месеца дойде отговор от Форин офис: “Г-н Попов, много съжаляваме, но той отказва. Нямал нищо общо нито с българското посолство, нито с българската държава, нито с посланика....” Тогава посланик беше Митко Григоров. А те заедно са ловували в дружинката на бай Тошо и се познават много добре. Пратих този отговор и спрях да се занимавам с Георги Марков. Александър Фол и Аксиния Джурова пък всяка седмица ходеха в Гърция. Нищо лошо, но веднъж в пияно състояние казали: “Живко Попов и Емил Александров ви откраднаха иконите от Косиница!”. Наистина звъни ми веднъж Фол и вика: “Бате, пращам ти едни икони, нареди да ги запазят”. Били открити в мазетата на БАН. Пращат ги иконите, а те били отровени от дългото стоене в мазето. Но Фол видя, че не стояха при мен повече от седмица. Това са икони на княз Борис Първи. Емил Александров, бивш заместник-председател на Комитета за култура по времето на Людмила Живкова: “Тези икони навремето, когато България е завладяла тези земи – района на Северна Гърция, проф. Иван Дуйчев и негов екип ги откриват. Те са български и затова ги прибират. И понеже след Втората световна война Гърция е страна победителка, си иска иконите. Но нашите не ги дават. И ги скриват в мазето на БАН. Стоят там 50-60 години. Людмила Живкова нареди да ги приберем на сигурно място и ги прибрахме – в отдела за културно-историческо наследство на Първо главно управление /ПГУ/ на ДС. И когато ги извадихме, за да ги видят специалисти, след 3-4 часа ръцете ни до лактите се покриха с обриви. Бяхме ги прибрали на сигурно място, но пак бяха наредили да не казваме за тях, защото гърците отново могат да си ги поискат. След това Людмила Живкова умря, а като излизаме от затвора, разбираме, че Аксиния Джурова чрез фондация “Дуйчев” е организирала публична изложба на тези икони в Боянската църква. И тогава Андреас Папандреу поставя въпроса пред Живков да се върнат тези икони”. За мен Любо Левчев е един от най-бездарните творци. Има мнение, че когато е бил младо момче, неопетнено, е пишел добре, но после, когато става поет на партията, нещата се променят. “Другарю Живков, не може да забраниш да ти целувам ръката!” Виждал съм го по телевизията, тогава бях в затвора, как целува ръката на Тодор Живков. Любо Левчев е един краен неблагодарник. По указания на Людмила Живкова отиваше да обикаля Европа и света и при всяко излизане получавах телеграма от посланика: “На другаря Левчев му откраднаха 8-те хиляди долара”, друг път – 12-те хиляди. И един път казах на Людмила: “Слушай, Мила, това са шменти-капели...” Тя ме гледа, гледа, засмя се и вика: “Уреди ги!” Отидох един път в къщата на Българския олимпийски комитет на ул. “Марин Дринов” да се видя с Ванчо Славков, но той излезе някъде по работа, и останах със Сашо Бешков. “Живе, вика ми той, Ванчо ме изкраде! Всички хубави картини на тате или мои ги прибра и два лева не ми даде”. Бяхме колеги с бащата на момичето, което се хвърли заради Светлин Русев. Христо Бозаджиев се казваше. То обаче не е племенница по кръв на Светлин Русев. А сега и жената на Светлин почина. Че как няма да почине! Тази идиотка Нешка Робева – живата плът тя я даваше на Тодор Живков! Жестока жена. Тинко Воденичаров ми го е казвал лично. “Живе, всяка седмица, когато има голяма тренировка на момичетата на Нешка, отиваме и подбираме кои да поднесат приветствията и благодарностите на Тодор Живков”. Нешка го спасява Светлин от съд. От ЦК го знам това. Навремето имаше обвинения за изчезнали 5 000 000 лева. ЦК на БКП искаше да ги прибере, но Светлин не ги даде. Това му прави чест. Милионите седят в СБХ, но без неговия подпис не могат да ги вземат. Търсят му цаката и са искали да го вкарат в затвора. Тогава се сближава с Нешка Робева, стават гаджета и тя го спасява. Светлин Русев е рисувал много Людмила Живкова. И аз имах един неин портрет. Моята съпруга го продаде на Боян Радев за 500 лв., когато бяхме много закъсали. А Боян стана дипломат заради мен и Емил. Направихме го първи секретар на дома “Витгенщайн” във Виена. През 1970 г. Комитетът за изкуство и култура изпраща голяма изложба на наши художници за представяне в артсалоните на Лондон. Правим я в неголям салон, на една от централните улици. Всеки ден ходех там, за да видя как вървят нещата. И ги питам: “Купи ли се нещо?” – “Нищо не се купи”. Когато изложбата се закри, купиха една картина на бай Дечко Узунов за 25 английски лири. Подигравка! И една голяма картина купиха на жената на Любо Левчев – Дора Бонева, максимум за 10 английски лири. Това бяха служебни откупки от англичаните. Нищо не се писа за тази изложба в английската преса. А там имаше картини и на Светлин. Идва Благовест Сендов на специализация в Лондон. По това време беше заместник-председател на БАН. Отидохме с жена ми Юлия, която тогава работеше в БАН, в един от крайните квартали на Лондон, където живее суперпролетариатът, защото в едно тамошно читалище Сендов щял да чете научен доклад. Влизаме вътре, седим и чакаме представителите на Англия. По едно време влиза един висок мъж на 50 и няколко години, прегърнал около 18-годишно момиче – последна година гимназистка, а той - гимназиален учител. И двамата кьоркютук пияни. Това бяха представителите на “научните среди” в Лондон. После Благовест ни се обади, че трябвало да се прати хвалебствена телеграма как е минало мероприятието, а посланикът не искал. Съпругата ми седна и я написа. А пък аз я изпратих. След няколко години обаче Сендов беше главният, който работеше срещу нас. Юлия я уволниха, под съд искаха да я дават... Сегашната жена на Сендов – Ани, пък бе любовница на бай Тошо. Той е наредил да я назначат в Комитета за култура. Преди това е била нещатна. Преди това Сендов бе женен за една много добра женичка, рускиня, но я изкараха луда. Мисля, че вече не е жива. Митко Григоров го пратиха посланик в Лондон. Не щеш ли, припада, налага се да му правят тежка операция. И той, милият, ме вика: “Живко, не искам да се оперирам у нас, в Правителствена болница, а в чужбина...” Страхуваше се да не го убият в България. След време Митко Григоров стана зам.-председател на Държавния съвет и скоро почина. Един ден ме среща жена му и казва: “Никога няма да забравим, че тогава не ни издаде!” Аз самият нито веднъж не съм ходил в Правителствена болница или в болницата на МВР. Лекарите там бяха убийци. Един ден ме викат в ЦК Ангелина Горинова и Тинко Воденичаров. Той завеждаше отдел в ЦК. Беше добър човек. След моя случай обаче го свалиха. И после го убиха по нареждане на Тодор Живков. Отровиха го. На младини Ангелина е била машинописка във втори районен комитет на БКП в София, както и секретарка на Вълко Червенков. Беше една височка такава, представителна... Влизам при тях, здрасти, братче, така ми викаха, какво-що, черпят ме кафенце, боза... “Слушай, казват, искаме да ти кажем нещо, като молбата ни е да го предадеш на Людмила. Получаваме информация, че твоята приятелка много напира да вземе властта...” А аз викам: “Няма да й кажа!” Но може би съм сбъркал. Ето как баща се обръща срещу дете. Борис Велчев помогна на Сашо Лилов да стане заместник-завеждащ отдел “Култура” в ЦК. Но Иван Абаджиев усеща накъде духа вятърът и го праща в Москва да се учи. Там Лилов се сближава с Мила. Той по указания прави всичко. Мила ми е казвала: “Живко, ние трябва да сме внимателни с Богомил, със Сашо, със Светлин, с Любо...” Богомил беше хитра лисица. Людмила даваше да му разписвам командировките. Казвал ми е как са свалили Борис Велчев, как е написал статията срещу филма на сина му, но без да я подпише. Богомил първо се беше женил за някаква бранничка преди 9 септември, след това за жена, която работеше във Външно министерство, баща й бил убит като партизанин и Вълко Червенков много го обичал. След като Червенков го свалят, Богомил се развежда с нея. От втората си съпруга Богомил имаше три дъщери. Едната беше балерина и се омъжи за сина на Григор Стоичков. Последната му съпруга – Соня Захариева, беше медицинска сестра, но той я прати на някакви курсове, направи я журналистка, но не знам дали е работила изобщо. Тя се грижеше много за него, за домакинството, обаче Богомил не искаше и да чуе за брак с нея, подозираше я в сметкаджийство. Казах му, че е добра и почтена жена, която така му трепери, че ще бъде голяма грешка да не се ожени за нея. Богомил ми е казвал, че мрази баща си. А братът на Богомил – Боян, уби първата си жена, имаше следствие, но нещата се покриха. Богомил също бе следствен на два пъти, но му се размина. Първият мъж на Мила пък след промените се опита да продаде дом “Витгенщайн” и да изчезне с децата си в Швейцария. Но не успя”. Записа Добринка КОРЧЕВА