Маргарита Николова: ОБИЧАХ ЙОРДАН МАТЕВ, НО СЕ СТРАХУВАХ ОТ ПИЕНЕТО МУ

Черпеше се до сутринта, инфаркт го покоси в гримьорната му в Народния.

03 Юли 2009, 14:45 23007 прочита 3 коментара

Маргарита Николова: ОБИЧАХ ЙОРДАН МАТЕВ, НО СЕ СТРАХУВАХ ОТ ПИЕНЕТО МУ

Черпеше се до сутринта, инфаркт го покоси в гримьорната му в Народния.

Маргарита Николова е бивша секретарка на трима директори от театър “Сълза и смях” – проф. Филип Филипов, Иван Кондов и Стойчо Мазгалов. След това отива в Театъра на армията и повече от 20 години работи там като суфльор. Съдбата я среща с едни от най-големите родни актьори. Оказа се, че е имала и близка връзка с колоса Йордан Матев – неповторимия Борис Морев в култовия филм “Тютюн” с Невена Коканова. Пред “ШОУ” Маргарита Николова продължава да нищи спомени за живи и мъртви театрали. .............................. - Г-жо Николова, показахте ни уникат – личното тефтерче на големия актьор Йордан Матев. Той умира твърде млад – едва на 40... Как попадна тефтерчето му у вас? - С Данчо се запознахме през 1967 г. и се харесахме – станахме гаджета, казано на съвременен език. Преди да се открие “Сълзата”, 6 месеца бяхме в Народния театър. И един ден в барчето го виждам. А той пък попитал един от нашите артисти: ”Кое е това момиче?” Аз още бях секретарка в “Сълза и смях”. А той вече беше известен покрай “Тютюн” – през 1962-ра е сниман филмът. Оттам го бях харесала и аз. Връзката ни продължи до самата му смърт през 1968 г. Той е роден на 11 юни 1928-ма – точно на 40 години почина. Едва след смъртта му разбрах колко близка на сърцето му съм била всъщност. И то от едни писма – от сестра му Виолета и племенницата му Елена, които живееха в родното му село Златовръх, Асеновградско. По тона на писмата усетих, че той им е говорил за мене... Аз бях направила негов некролог, в който бях написала: “Страшно е да погледна истината в очите. Така ще бъде занапред, така ще бъде винаги! Нашето приятелство остава най-светлото и красиво нещо в моя живот! Никога няма да залича в сърцето си спомена за теб. Никога!” И те, като прочели това, ми писаха, че отново преживели смъртта му с моите думи...Чувстваха ме близка. Племенницата му ми написа – ето го писмото тук, в оригинал: “Здравей, Маргарита! Не те познавам, но те чувствам близка, защото имаме обща мъка! Баба ми по цял ден плаче. Всички сме толкова разстроени, че даже не съм в състояние да пиша. ..Целувам те, въпреки че не те познавам. Хиляди поздрави от цялото ни семейство и специално от баба ми...”. Разбрах, че им е говорил за мен и може би е имал и по-сериозни планове за нас. Майка му беше починала, но баща му беше жив – Иван се казваше. Баща му и сестра му Виолета живееха в Пловдив. Тя имаше две момчета. Пет години след неговата смърт почина и тя. А се запознахме с тях едва след смъртта на Данчо – на заравняването на гроба. Тогава баща му ми подари тефтерчето му. - Щяхте ли да се омъжите за Матев? - Сериозно предложение не ми е правил, но веднъж си позволих да го попитам нещо, което май го провокира. Беше на откриването на “Сълза и смях” – седяхме един до друг. И аз казах нещо от рода на това, че трябва да има кой да му сготви нещо. А той се обърна към мен и ме попита: “Искаш да се оженим ли?” Аз не очаквах такъв въпрос и рекох: “Не, ами така - да има кой да ти сготви нещо...” Мислила съм по този въпрос и тогава, но не знам дали щях да се омъжа за него. Той нямаше да се откаже от пиенето никога. Харесвах го, обичах го, но се страхувах от пиенето му. Иначе той беше за мен бог. Връзката ни беше специална – не си позволявах да го ревнувам. - Къде го погребаха? - На алеята на артистите в Централни гробища. Ходех непрекъснато много дълго време, после престанах. Племенницата му като порасна, дойде за два-три дни при мен – кандидатства във ВИТИЗ, но не я приеха. Скъса я Кръстьо Мирски – той не обичаше Йордан. - Какъв човек беше Йордан Матев? - Има интересно покритие между него и образа на Морев от “Тютюн” – точно себе си играеше. Беше много интересен – не беше красив, но беше мъжкар. С една скрита чувствителност в него. Благородник, с нежна и чувствителна душа. Но не мога да си кривя душата – много пиеше. От сутрин до вечер. Освен това и пушеше яко. Имаше един клуб на “Славянска беседа” до тогавашния вход на театъра – всеки ден там се събирахме. От “Концертна дирекция” на мен звъняха да им кажа къде е – тогава нямаше джиесеми – и те чрез мен му съобщаваха за участия. Беше много зает, а когато беше свободен – все пиеше. Първо в нашия клуб, а после в руския ресторант “Крим” – там ходеше да вечеря супа. След това отиваше в “Астория” – там завършваше. Спас Джонев му казваше: “Трябва да престанеш да пиеш!”, ама и той самият пиеше много. Не толкова като Йордан, но пиеше. И той умря млад. Аз бях свободна – разведена с дете на 15 години, но пък не знам дали щях да се обвържа по-сериозно с Йордан Матев заради пиенето. Данчо също е бил женен за кратко – за една балерина от операта – Лили. Нямаха деца. Данчо много си падаше по балерини. Беше галантен като кавалер. В София живееше на квартира – при една Багарова. Беше ни приятно заедно. Преди да умре, тъкмо бяха приключили снимките на “Прокурорът”. Беше на участие на 2 юни – декламирал е някъде на Витоша. Връща се за представление в Народния театър. Отива в гримьорната да се приготвя и пада в мивката – наранява си челото. Инфаркт. Пада на земята. Идват хора и като се опитват да го вдигнат, виждат, че е умрял. Към 18,30 ми се обади Георги Джубрилов – той ми каза. В първия момент не можах да осъзная какво ми казва, само помня, че казах: ”Веднага идвам!”. Бяха отменили представлението и всички седяха безмълвни около входа на театъра. - В тефтерчето му виждам телефоните на “Венчето” – Невена Коканова, на Стефан Гецов, на “Гюзелата” – за Никола Гюзелев ли става въпрос? - Да, те бяха близки – много добри приятели бяха с него. Често се виждаха. И не обичаха много пъстри компании – повече мъжка компания се събираха. - А с Джубрилов? - Лека му пръст и на него – той беше в “Сълза и смях”. Жена му – Надя Топалова, миньончето, беше в Младежкия. И той след години отиде също там – събраха се в един театър. - Надя Топалова разкри в едно интервю, че благодарение на Гунди подписват – били си пропуснали часа в съвета с 30 минути... - И аз съм го чувала това, но подробности не знам. И сигурно е вярно, защото Джубрилов, Гунди и Вуцов бяха много добри приятели. Четох за племенника му – Любен Джубрилов, когото го издирваха в САЩ – бил “мозъкът на банда за изнудване и лихварство”, но аз не го познавам това момче. Джубрилов имаше сестра и брат – на кого от тях е син това момче, не знам. Джубрилов имаше интересен глас – специфичен. И Йордан Матев има много записи от рецитали в златния фонд на радиото. Той много хубаво рецитираше. Особено “Кочо” от “Епопея на забравените” на Вазов. С Кондов, Мария Русалиева и Катя Зехирева много често ги канеха да рецитират. - Джубрилов имаше ли деца от първия си брак? - Първата жена на Джубрилов се казваше Доля Попова. Беше актриса в “Сълза и смях”, но полудя. Ходеше с едни навити чорапи по улиците. Казват, че полудяла, когато Джубрилов я напуска – от мъка, че са се разделили. Много тежко й се отрази развода. Той имаше май син от нея. - Йордан Матев издъхва в гримьорната си, Гец припада зад кулисите...Много актьори умират почти на сцената... - Бащата на Евстати Стратев – Димитър Стратев, умря на сцената. По време на представление. Но казват, че му станало лошо. А Кирил Янев имаше представление – май играеше в “Самуил”, когато почина баща му. И като свършва представлението, му казват. Сега се навършват точно 5 години и от неговата смърт. Той беше женен за Роза Янева – театралната режисьорка. Имат син и дъщеря. Асен Кисимов и той май умира на сцената – в Благоевград. Беше много хубав човек. Той много изживя заради първата си жена – Невена Мандаджиева. Тя се омъжи за Руси Чанев и им се родиха две деца, а от Асен нямаше. И той взе да се пише Асен Ангелов. Викаше: ”Не искам да си спомням!” После пак си върна фамилията и се ожени и той. Втората му жена му роди дете – Данчо, той много го обичаше. - Виждам снимка на Юрий Яковлев. Той имаше дъщеря – Жана. Какво стана с нея? - Тя отиде в Италия и направи там някакво дружество за културен обмен. А Юрий умря. Той беше актьор в “Сълза и смях”. И Майноловски имаше дъщеря – Славелена. Много красиво момиче, но не знам какво стана с нея, след като завърши. Сотир и той почина. Жена му ми беше колежка – суфльорка в Сатирата. - Работили сте с такива именити режисьори като Леон Даниел и Асен Шопов. С какво сте ги запомнили? - И двамата бяха страхотни, много интересни мъже. Леон Даниел много обсъждаше с актьорите образите и се вслушваше в това, което и те казват – как чувстват героите си. Аз съм много дребна да говоря по тези въпроси, но с актьори трудно се работи. Те са по природа суетни и има голяма ревност между тях. - Асен Шопов беше малко мистериозен в личния си живот... - Той беше женен за една актриса от театър “София” – не й помня името. Но май се разведе с нея и се ожени за друга – не артистка. - Чувала съм, че Елжана Попова е била стажантка при вас, във Военния театър? - За малко. А сега е в Италия – има три деца. Едно интервю на Еми Мариянска