Актьорът Мирослав Миндов: И театъра превърнаха в чалга!

<i>Мирослав Миндов е роден на 7 юли 1924 година в Ямбол. През 1947 г. завършва актьорско майсторство при Кръстьо Мирски, а две десетилетия по-късно специализира и режисура в Кралския Шекспиров театър в Лондон.<br /> <br /> Сценичният му дебют е през 1947 г. Бил е директор на Народния театър, Сатиричния театър, театъра в Благоевград. В периода 1965-1968 г. е председател на съюза на артистите, а след това &ndash; председател на столичния Съвет за култура. Дългогодишен артист в радиотеатъра. А през последните двайсетина години &ndash; продуцент и художествен ръководител на детски музикален театър &ldquo;Пиколо&rdquo;.<br /> <br /> Има няколко десетки роли на сцената, в киното и телевизията. Той пресъздаде образа на Бойчо Огнянов в първата екранна реализация на романа &ldquo;Под игото&rdquo;.<br /> </i><hr /> <b>Как се чувстваш на почти 85 години?</b><br /> - Добре съм. Но все пак това са доста години. И от тяхната висота виждам живота като на длан. И в съзнанието ми изникват онези времена, когато съм се създавал като личност. Които са създавали в мен най-ценностните качества.<br /> <br /> Най-силно влияние върху мен оказа семейството ми. То беше голямо, бяхме четири деца. Едната ми сестра завърши философия, другата &ndash; медицина. Брат ми пък беше клоун.<br /> Помежду ни имаше огромна обич и уважение &ndash; нещо изключително важно. Въобще, нашият род даде доста интересни личности.<br /> <br /> Учителите изиграха важна роля в живота ми. В първи клас знаех наизуст стихотворението &ldquo;Хайдути&rdquo; на Христо Ботев. Първите ми изяви бяха в ямболското читалище, бях самодеец.<br /> <b><br /> Работиш ли още?</b><br /> - Вече почти приключих. Сега събирам всички материали, които съм издавал, печатал, драматизациите ми. Доскоро бях в читалището, преди това пък бях в Центъра за работа с деца. Създадох детския театър. За мен това беше огромно щастие, защото работех с изключително много деца. Вече обаче не се занимавам с тази дейност.<br /> <br /> <b>Говореше с патос за родния си Ямбол, но само преди дни там се случи ужасна трагедия, заговори се, че този град е прокълнат...<br /> </b>- Мисля, че това не е вярно. Ямбол е един прекрасен град, какъвто беше и навремето. Голям културен център, с минало и настояще. Страшно много ми е мило на сърцето.<br /> <br /> <b>Имаше избори тези дни, гласува ли?</b><br /> - Гласувах, гражданската ми съвест е много висока. Непрекъснато ме вълнуват нещата, които се случват. Спохождат ме често и тревожни мисли за българския театър в момента. Боли ме, че повечето театри са с намалени състави, някои ги и закриха. Репертоарите пък са странни, необичайни, пошли, без да включват български проблеми.<br /> <br /> <b>Може ли да се каже, че и в театъра влезе чалгата?</b><br /> - Влезе и чалгата, и голотата, и празнословието, виковете, крясъците... Един репертоар, който не носи нищо за душевността на хората. Вината вероятно е в новото време, промяната във всички ситуации. Считам, че театърът е най-висшата духовност у човека, един от най-висшите университети, и нация без театър загива.<br /> <br /> <b>Пенсионер си, справяш ли се с ежедневието?</b><br /> - Явно дереджето на пенсионерите у нас е много тежко. Не мога да кажа, че и моето е добро. <br /> <br /> <b>Колко ти е пенсията след повече от 60 години стаж?</b><br /> - Не е от най-малките, но при положение, че се налагаше толкова години след пенсионирането си да работя, направи си сметка.<br /> <br /> Но мен повече ме тревожи друго. Много обичам децата. Впечатлението ми за състоянието на учениците в момента не е добро. Скоро започнах да работя в едно училище &ndash; та деца в 4 и 5 клас едва сричат! Това ме безпокои, не знаят нищо за Ботев, за Вазов &ndash; почти никой не ми отговори на тези въпроси. Най-голямата ми болка е тази &ndash; въпросът за езика ни. Той е толкова занемарен и затлачен, навсякъде, дори и в парламента. Чувам само диалект, цинизми. Това е страшно.<br /> <br /> <b>Би ли се гордял Бойчо Огнянов, ако живееше в днешно време?</b><br /> - Вероятно той би се борил, защото е бил добър учител, добър патриот. Скоро ме питаха как би се чувствал днес Добри Чинтулов. Отговорих, че не би се чувствал добре. Поезията е изчезнала от училището, лошо облечени, от малки пушат, бият се. А учителите едва успяват да ги овладеят. Но децата пренасят в училището умален модел на семействата си.<br /> <br /> Младите нямат трудови навици, докато трудът е много важен. Цял живот съм се трудил, това ме е създало като човек, това ме е утвърдило като личност, това ме поддържа и днес.<br /> <br /> <b>Върху какво трябва да се замислят младите?</b><br /> - Най-вече върху ценностните книги, това е важно. Децата не четат, занимават се само с компютри, кафенета, дискотеки. Да се върне самодейността в училище, да се върне хоровото изкуство.<br /> И нека помнят думите, казани от Неофит Бозвели, които са и мое мото: Българин се родих, българин живях и българин без интерес ще умра. Защото няма нищо по така сладко, както любовта към отечеството!<br /> <br /> <i>Едно интервю на </i><b><i>Митко ЩИРКОВ</i></b>