Маргарита Николова е бивша секретарка на театър “Сълза и смях” от самото откриване на театъра, и после по времето на трима директори на театъра - проф. Филип Филипов, Иван Кондов и Стойчо Мазгалов. След това отива на работа в Театъра на армията и е там повече от 20 години – до пенсионирането си през 99-та като суфльор. Подава репликите на култови актьори като Наум Шопов, Васил Михайлов, Марин Янев, Йосиф Сърчаджиев и др. Жената, която цял живот си изкарва хляба с речта, получава инсулт и днес говори трудно, но пази много спомени за хора от най-силните години в театралния ни живот. Репортер на “ШОУ” я покани за разговор.

- Маргарита, била сте секретарка на проф. Филип Филипов, на Иван Кондов и Стойчо Мазгалов – защо напуснахте секретарството и станахте суфльор?
- То е дълга история. За пет години бях секретарка на трима директори. С Кондов се бяхме сприятелили много – секретарката е доверен човек, но със Стойчо Мазгалов нещо не се разбрахме. Той още по времето на Кондов, понеже беше партиен секретар на театъра, все ме дебнеше кога ходя на работа, кога си тръгвам. Налагаше ми се да се оправдавам, че съм се разбрала с директора Кондов да закъснея, да речем, но за сметка на това пък вечер оставам до късно и т.н...После, като напусна Кондов и разбрах, че Мазгалов става директор, направо ми стана лошо. Обаче неговите хора там го питали: ”Какво ще правиш със секретарката Маргарита?!”, и той казал: ”Засега ще остане. Аз я ценя като професионалист! Бъдещето ще покаже.” Останах при него, но само година - година и половина издържах.

Един ден ме обвини за нещо, и си тръгнах. Имаше една връзка той – да не влизам в подробности, и покрай това ме обвини един ден за нещо, за което аз хабер си нямах. И аз си рекох: “Щом тръгне да обядва, и си тръгвам! Напускам!” Отиде той да обядва с председателя на профсъюза - Карабуиков, и аз веднага взех да си събирам нещата. И тъкмо излизам с торбите, стана така, че се разминаваме на вратата: “Къде отиваш, бе, Маргарита?”. Отивам си, викам. Той направо се гръмна. Повече не се върнах в “Сълза и смях”. Веднага отидох във Военния театър.

Една от суфльорките се разболя и аз опитах да я заместя. И така си останах до пенсионирането – като суфльор. Работих с големи режисьори като Леон Даниел и Асен Шопов. С големи актьори – много, да не ги изреждам. По ирония на съдбата цял живот си изкарвах хляба с говорене, а сега ми е трудно да приказвам – покоси ме инсулт и засегна точно говора. С Йосиф Сърчаджиев се срещнахме веднъж – и той получил инсулт. Аз му викам:”Йоско, аз мога да вървя, но не мога да говоря!..”, а той вика: “Нищо, нали ме виждаш и мене!..” – придържаше си ръката, не можеше да я отпусне.

- Какъв човек беше Иван Кондов?
- Винаги съм се ядосвала, когато Росица Данаилова говори за втория си мъж – Косьо Обрешков, а за Кондов не обича да говори. А благодарение на него тя стана заслужила артистка. Кондов получи удар от нея и взе да върви назад – нещо имаше увреждане на мозъка от инсулта. И вече не живееха заедно, но тя му беше надула главата да стане заслужила.

Аз вече бях отишла във Военния театър, и той дойде при мен да й напишем молбата – изредихме й ролите, всичко. И понеже той отиваше в болницата – в Правителствена го приемаха, ме помоли аз да отнеса молбата в ЦК. И аз, честно казано, много се колебаех дали да го направя, и вече в последния ден ме загриза съвестта – викам си: ”Ще ме гложди, че не съм му изпълнила молбата!..”, и се обадих в ЦК в последния момент: “Може ли, викам, да ви донеса нещо спешно?” Определиха ми час. Буквално на другия ден излязоха списъците и гледам: “Росица Данаилова – заслужила артистка”. Дали заслужаваше да направи Кондов това за нея?!..Той полудя заради нея. В буквалния смисъл на думата – от нерви. На едно представление играеше Ленин и до такава степен се беше побъркал, че излезе на сцената без брада.

Росица му изневери с Асен Старейшински.

Беше му дала 700 лева веднъж, и Кондов като разбра, направо се побърка. А иначе тя се правеше, че го ревнува. Аз, като имаше рожден ден синът им Ламби, купя нещичко за детето и го дам на Кондов да му го отнесе. Но един ден той ми вика: ”Недей, че онази лудата мисли, че има нещо между нас – че си ми любовница!”- и аз спрях да правя подаръци на детето. Но не само като негова секретарка, бяхме близки като хора. Росица много го тормозеше – непрекъснато. И, като го ядоса, и той ме прати да му взема стая в хотела – в “Славянска беседа”, там да спи. Накрая се ожени за трети път – за една много добра жена Кондов – и тя артистка, ама не толкова известна. Росица и Стефан дойдоха на погребението му. И първата му жена също беше.

Тя беше от Русе – има син от нея. А от Росица синът е кръстен на дядото – те са Ламбови Данаилови, Росица и Стефан. Ламби също завърши ВИТИЗ, обаче замина да живее в ЮАР. А Кондов накрая случи на добра жена, ама накрая!..Каква беше разликата между Росица и нея. Колкото Росица е алчна, толкова оная, ако й оставиш пълно шкафче с пари – няма да ги пипне с пръст!

- Росица Данаилова ли беше причината брат й Стефан Данаилов да попадне в киното?
- Иван Кондов. Той му помогна за ВИТИЗ. И, не мога да си кривя душата – Стефан, винаги като стане дума, му е бил благодарен. Сега защо пишете, че имал дете Стефан от Ирен Кривошиева?! Това не е вярно – Стефан не може да има деца.

Той е изкарал някаква болест като дете. Грижеше се изключително много за сина на жена си – Росен, от Вили Цанков.

Все едно че Росен му е истински син – и сега се грижи за него. Мария обаче така е наедряла, че разправят, че не може да седне в стол в театъра – какво е това нещо!.. И Стефан напълня – изглежда много си угаждат. Мария беше много хубава, като се ожениха. Тя много го ревнуваше като беше Стефан по-млад. Той като снимаше в “На всеки километър”, тя така го ревнуваше, че на няколко пъти го заплашва, че отива в банята да си реже вените.

- Разкажете нещо за големите актьори в театъра – кой най-съвестно си учеше текста?
- Повечето много ходеха по халтури – в киното, в телевизията, и не им оставаше време да учат ролите. Най-хубаво си учеше текста Емилия Радева и лека му пръст – Кирил Янев.

- Емилия Радева и Любомир Димитров бяха хубава двойка...
- Хубава, да. Ние бяхме приятелки с Емилия. Любо беше много хубав мъж – направо нямам думи! И кавалер беше. Обаче като почна да го влече чашката, правеше едни неща!..Свърши представлението, и те като мъж и жена си тръгват заедно с Емилия. Чакат тролея, и като дойде, той й дава път като на дама да се качи:”Заповядай!”, а той остава навън – не се качва. И като тръгне тролеят, с Емилия вътре, Любо отива някъде да пие! Така правеше. Като се разболя, докторите казаха, че дробовете му са на решето. Обаче той пак пиеше и пушеше. Той, и Любо Кабакчиев бяха най-хубавите мъже в театъра. На Кабакчиев му викаха “Тихата стъпка”. Като свършеше представлението, той си тръгваше към къщи сам. И, без свидетели, някъде седне да пие. Но криеше това – не искаше да знаят, че пие. Докато Любо беше бохем – обичаше компаниите.

Все искаше пари назаем, с които после черпеше.

- Те имат ли деца?
- Имат едно момиче – Катето, Екатерина. Като беше бебе, жената която го гледа, без да иска го беше попарила с вряла вода – изсипва се тая вода, докато го къпе. Ужас! По бедрата, по ръцете на детето... Къде ли не ходиха да го лекуват. Накрая им казаха, че като порасне - в пубертета, ще се оправи. Като порасна Катето, завърши ВИТИЗ. В Париж се омъжи и там си роди дете – Александър. И сега и Емилия ходи там, и те идват.

- Емилия Радева изглежда суров човек...
- Не. Това е само външно, иначе е много добра – много милозлива е тя. И като има премиера, ще дойде и на всички ще даде по едно малко подаръче – или герданче, или нещо друго. Такава беше – много внимателна. Но Любо го държеше здраво. Любо беше един от най-големите чаровници в театъра. А от по-младите – Радко Дишлиев, но и той много се пропи.

- Виждам ваша снимка с Марин Янев и Тодор Колев...
- Като дойдоха в “Сълза и смях”, всички бяха като подплашени пилета – на всички съм помагала. Иван Иванов и Стойко Пеев пък заедно дойдоха във Военния – и те бяха още съвсем млади. И за двамата лудееха фенки пред театъра. После, като го видях Стойко как е напълнял, не можах да го позная. Сега пак си е върнал формата – той пак работи в театъра. Какво става с рибния ресторант, не знам. Видях го на “Аскеер”-а по телевизията – съвсем друг е станал - не е така пълен. Като млад беше много красив – лудееха момичетата по него след “Хан Аспарух”. Но Стойко никога не е бил силен като актьор в театъра – никога не е играл главна роля на сцена. На Иван Иванов дебютът му беше в “Ромео и Жулиета”. Беше чудно момче, но още оттогава пиеше. Петя Силянова му роди син.

- Кой се водеше най-голям актьор във Военния театър?
- Васил Михайлов беше на първо място. Освен голям актьор беше много справедлив човек. И със страхотно чувство за хумор. Обаче на него думата на две не се дели – такъв характер има. Малко има покритие с характера на Петко войвода. Беше много майтапчия Васил, и много остроумен. Но остаря и стана по-свадлив по характер.

- Нещо за Йосиф Сърчаджиев?..
- Той много се вживяваше на сцената. И много ни хокаше нас, суфльорите – все ние му бяхме виновни. С Пепа ходиха 9 години. Той призна Александра – даде й името си, но никога не пожела да я види. Помня, че веднъж ходихме от театъра в Харманли, и Пепа дойде заради Йоско. Качи Александра на сцената - всички му се радвахме на детето. Но Йосиф въобще никога не пожела да общува с него...Мисля, че жена му Райна изигра роля. Заради имущество, да няма Александра претенции. Чувам, че сега се събрали да живеят заедно Александра и Ласкин. Повтаря историята на майка си. Ама къде е Йосиф, къде е Иван като мъж! Ласкин е друго нещо!

- Нещо да разкажете за Наум Шопов...
- Той за мен е нашенският Лоурънс Оливие. Видях го преди време – толкова слаб, че да се чудиш как е жив! Като млад играеше комични роли – той самият има страхотно чувство за хумор. Ако сте го гледала във “Вилна зона” – направо да паднеш от смях. После започна да играе силно драматични роли – голям артист! Синът му Христо Шопов изигра главната роля във филма “Вчера”. И в много западни продукции играе.

- ГЕЦ помните ли?
- Беше много добър човек – невероятен човек. Приятели бяхме. Още не мога да си представя как можа такова нещо да се случи - да припадне на сцената в Стара Загора, още не мога да го проумея!.. Изглежда, че като ги уволниха от Народния театър, той много се разстрои и не можа да го преживее. Не знам. Беше много сърдечен – хубав човек!

- На една снимка виждам Тодор Живков да пее, заобиколен от Рангел Игнатов и Благовеста Кабаиванова от другата му страна...
- Благовеста беше жена на Любомир Тенев, изкуствоведа. А Рангел Игнатов беше женен за Елена Райнова. Като умря Методи Андонов, тя на другия ден отиде на турне в Смолян, и Рангел все я успокояваше.

Рангел не е хубав, но се говореше, че е супермъж.

Елена пък беше много красива, но сега и тя е наедряла много. Та, след представление едно време винаги слизахме долу в театъра да се черпим. И Живков идваше – смееше се и разправяше вицове.

- Задяваше ли актрисите?
- Не. Но имаше разни работи... Издаваха се някои от артистките. Хем се криеха, хем играеха така, като ги търсят – да се разбере откъде се обаждат – че от високо място ги търсят.

- Коя беше най-голямата красавица във Военния театър по ваше време?
- Една от тях беше Виолета Донева.

- Вярно ли е, че е клептоманка?
- Разчу се в театъра това нещо, като се върнаха от командировка във Варна – в грандхотел “Варна” са били настанени и там тя развърта аксесоарите от банята. По онова време тя вече беше разведена с Людмил Стайков, и беше женена за един офицер...

Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА