Намекна ми за съседката ни Лилия, която ме харесваше, а и баща й беше доста заможен. Ожених се за Ана, роди ни се дъщеричка. Работех на две смени, прибирах се вкъщи като пребит, вземах душ и се просвах да спя. След това един приятел ми предложи да заработим малко пари в столицата. Получихме работа в тристаен апартамент в нов блок. Собственичката, 45-годишна пищна дама, ни помоли да й помогнем да закачи щорите. Аз й помогнах, а тя отвори бутилка скъп коняк. После, докато говорехме, тя започна да се оплаква: “Е, купих си този огромен апартамент и за какъв дявол ми е, като съм сама?” Мъжът й я бил напуснал заради по-млада. С една дума - онази нощ аз я съжалих. Изведнъж осъзнах колко много тъгувам за женски ласки, та дори и жената да е с дванадесет години по-голяма от мен.

Останах при нея. Какво бях видял в живота си освен работа? Сега исках малко да почина. Тя ме глезеше като дете, водеше ме по ресторанти, купуваше ми дрехи, а и в леглото ми беше добре с нея. Привързах се. Тя дори започна да ми възлага някои неща, свързани със собствения й бизнес, и аз се чувствах още по-добре. Само дето тъгувах по жена си и детето си. След време направо заявих на любовницата си, че си тръгвам, поисках й прошка, и я оставих разплакана на дивана. Ани веднага разбра какво става и трябваше да й разкажа за новата си любов. Тя се хвърли да ме моли, аз останах, но непрекъснато тъгувах по другия живот. Накрая не издържах и отново тръгнах към вратата. “Тя те е купила!” - изкрещя Ани, докато аз напусках дома си. Ако всичко беше толкова просто. Аз обичам и двете, дори не знам коя повече, но искам да живея при другата. Излиза, че тя все пак ме е купила. Просто ме е купила по-скъпо, отколкото навремето ми предлагаше съседката.
Б. Н.

Самотата ме изгаря

Казвам се Владимир, на 33 г. съм. Да напиша това писмо ме подтикна следното. Мина доста време, откакто се разделих с приятелката си. Тя беше всичко за мен, разбирате ли? Ако човек има в подсъзнанието си смътен, неясен образ на идеала за жена, която иска да срещне, той неволно привлича момиче, което в нещо, подчертавам - в нещо, съответства на неговия идеал. Така се получи, че моят идеал изплува и се материализира наяве. Разбирате ли? А това е като любов, дадена от Бога, изобщо не се съмнявам, че е било просто дар. Много неща преживях и изстрадах. Толкова много, че биха стигнали за не един живот, но продължавам да вярвам в любовта. Знам, че любовта съществува - истинската, чистата, искрената. Бях щастлив да обичам и да бъда обичан. Сега съм в много тежко състояние, защото тя ме изостави и то точно в момента, в който най-много се нуждаех от нея, от помощта й. Самотата ме изгаря. Понякога имам чувството, че се побърквам. Опитвам се да се отвличам с нещо, пиша стихове, чета... Но както е казал Еклесиаст: “В многото мъдрост има много печал, и който умножава познанието, умножава скръбта...”.
На всички пожелавам всичко най-добро, чисто и светло.
Владимир Б.

Късметът ме спаси от изнасилване

Веднъж миналата година пътувах до вилата с влак. До мен седеше мъж, решаваше кръстословица и когато не знаеше нещо, се обръщаше към мен за помощ. Започнахме разговор, стана ми приятно. Той изобщо не отговаряше на моя критерий за мъжка красота и чар, но нещо в него ми направи силно впечатление. Беше облечен в работни дрехи, носеше градинарски инструменти. Оказа се, че сме в една и съща посока. Зарадвах се, защото по този път малко хора минават, той щеше да ме придружи. Тъкмо тръгнахме по пътеката към вилата, насреща ни излезе мъжът ми. Нямаше как да се разминем, затова просто го представих: “Това е съпругът ми!”- “Ех, ти си щастливка!” - отвърна новият ми познат и се сбогува.
След това всеки път във влака го търсех с поглед, но повече не го видях. Мислех, че ще го забравя, но неотдавна във вестника видях статия за мъж, който неколкократно нападал жени и бил осъден за изнасилване. Погледнах снимката и... ми причерня! Мъжът ми ме попита какво ми е, а аз само изхлипах. Сега знам какво е имал предвид онзи "градинар", като ми каза, че съм щастливка!
В. С.

Любовницата е съюзница на съпругата

Понякога приятелката ми ме пита защо съм си хванала любовник и не мисля ли за другата жена? Не, не мисля. Как започва всичко ли? Започва с това, че мъжете виждат “гладния” блясък в очите на жените, на които не им достигат мъжки ласки, и някои от тях реагират моментално на това. Моят мъж си е импотентен открай време. Исках да обичам друг и да изживея нещата, които се полагат на една жена. Имах чувството, че от сто години съм просто една домакиня и майка. Исках да бъда любовница в истинския смисъл на тази дума! И се случи. Той ми е колега. Трудно е да скриваш любовта, когато преливаш от нежност. Той се кани да напусне жена си, а аз не искам да разбивам нито неговото семейство, нито моето. Изборът да живея двойствен живот си е мой. Аз всъщност съм съюзница на жена му - от мен мъжът й получава това, което тя не може да му даде, и така запазвам семейството им. Когато тя забеляза, че с него става нещо, започна толкова да се старае, че семейните им отношения значително се подобриха. Ако не бях аз, те нямаше да живеят заедно. Питам се колко ли ще продължи всичко това и как ще се чувствам, когато остана само с моя мъж и лишена от емоциите, които имам сега. Но тези колебания траят малко. Ако човек има река до себе си, не се катери до върха на планината, за да търси малко ручейче. А аз нямам реката и затова утолявам жаждата си трудно. Ще го правя, докато мога, после ще видим!
Е. Ф.


Бисери

В живота си съм правил секс с мнозина - с хламидиоза, с млечница, даже с гонорея.
Венци

Чел съм, че човек на 70 процента се състои от течност. У Наташа тя явно е спирачна.
Ники

Жена ми по полов път ми даде увереност, че не я устройвам като мъж.
Иван

Марина хойка, без да се пази, и ражда всичко подред.
Мария

Не мога да разбера с какво точно се занимаваме с моя приятел - лежим, целуваме се и така нататък до края.
А. В.

Бих искал да си направя интимна прическа, но на главата.
Димка

Жена му разправя за мен из селото всякакви гадости - че си лягам и с тоя, и с оня... Понякога дори безпардонно лъже!
Зорка