Композиторът Развигор Попов е роден на 28 май 1940 г. в София. Съпруг е на една от най-обичаните български певици на 80-те и 90 -те години Мими Иванова. Измежду най-известните му песни са хитовете "15 лалета", "Вече свърши хубавото време", "Вълкът и седемте козлета" и др. С покойния Георги Минчев имаха дует "Полезни изкопаеми".
През 1996 г. на "Златният Орфей" му е присъдена Голямата награда за цялостен принос.

....................
- Как расте вашето внуче Пепи?

- То стана на две години и половина. Това внуче е на сина ми Пепи от първия ми брак. И той като мен си е превърнал хобито в професия. Не можем да живеем, без да свирим. И не можем, ако някоя нощ не отидем в пиано бар и да си посвирим, така за удоволствие. Това прави Пепи и това му носи и някаква финансова независимост и стабилитет. Другото ,което искам да кажа за сина ми Петър, е, че него го отгледа всъщност моят баща. Аз бях разведен с майка му, ние с Мими пътувахме насам-натам и аз просто разчитах на родителите си. Синът ми Пепи, който чувства повече дядо си като родител, заслужено нарече внучето на неговото име.

- Вярно ли е, че баща ви е починал в старчески дом?

-Не. Не е вярно. Той почина в Първа градска болница. Бях го настанил в интензивното отделение, където го закрепиха и тъкмо щяха да го изписват и то... така се случи, че не доживя да си дойде вкъщи. Баща ми е завършил богословие, обаче е бил втори диригент на църковния хор в църквата "Александър Невски", а главен диригент тогава е бил Добри Христов. След това от 1945 г. баща ми влиза във военния представителен ансамбъл и там се пенсионира. Едновременно с това той ръководеше и много други хорове - полусамодейни, самодейни. А майка ми е била библиограф. И двамата са се занимавали с изкуство. Много ги обичах. Аз бях единственото им дете. Вярно е, че мечтата на баща ми беше да застана и на диригентския пулт и да дирижирам хор. Аз не тръгнах по този път, но много обичам хоровата музика.

- А вашата дъщеря Ина продължава ли да живее в Германия?

- Дъщеря ми завърши немска гимназия и съвсем естествено е да учи там. Аз исках във Виена да учи, даже бях подготвил нещата да запише музика, но тя си избра Германия. И все пак и ние я насочихме умишлено да не се занимава с музика, защото музикант къща храни ли? Музиката не храни, тя облагородява човека. Иначе дъщеря ми завърши образованието си и сега живее с голямата си любов. Влюбиха се с едно момче там, което е много мило, много симпатично. Аз много го харесвам. Той е син на едни турски гастарбайтери, както ги наричат, които навремето са отишли в Германия . Той си е германец, роден е там, а в Турция почти не е ходил. Обича музиката, обича театъра , свири на китара и е футболен запалянко.

- Откъде идва името ви Развигор?

- Навремето майка ми, която работила в столичната градска библиотека /тя е библиограф по професия/ преди да ме роди, повикала свои колежки от университетската библиотека и от столичната и им дала задача да подберат едно интересно име. Тя им казва: "Правя конкурс за най-интересното, най- екзотичното българско име, рядко срещано и да е чисто българско, старинно име. И от всичките много имена, които са предложили най-звучното, което и се е сторило, е Развигор. Защото тогава през 30 -те години е излизал един литературен вестник "Развигор". А развигор още означава пролетен, южен вятър, който разлиства гората. Зная, че в Добруджа има развигоровци, знам, че има село Развигорци към Разград, тук в София има уличка Развигор в Лозенец и в Пиринско има хора с това име. Главно следствено управление беше на ул. "Развигор"... Ние сме само около седем- осем души в България с името Развигор.

- Добър кулинар ли сте. Кой готви вкъщи?

- Аз съм по мусаката, Мими по сладкишите. Но напоследък не готвим вкъщи, защото ползваме готови храни. Просто нямаме възможност да отделяме толкова време за кулинария, а и предпочитаме да отидем в ресторант с приятели.

- Вашата творческа биография започва с Лиана Антонова. Разкажете как работихте с нея?

- Аз започнах да свиря с Лиана Антонова в бар "Астория". Лиана е прекрасен човек, тя беше толкова красива , и толкова атрактивна, и толкова хубаво пееше, особено песните на Ела Фиджералд. Спомням си ,че тогава в най -стария бар "Астория", аз бях студент първи курс в Музикалната академия и тогава нейният съпруг Жоро Муцевски свиреше на пиано. През това време обаче му се наложи да отсъства и ме помоли да го заместя. И за мен беше такова удоволствие, само малко зор видях, защото до 4 часа съм в бара, а когато се прибера от 7 сутринта трябва да съм на лекции в Музикалната академия. Така изкарах известно време с Лиана. Тя беше просто невероятна, златна душица. Какво да ви кажа, общуването с Лиана ми е един от най-прекрасните спомени.

- Как попаднахте при Емил Димитров?

- Аз напуснах състава на Лиана, тъй като ме привикаха по спешност Емил Димитров и Васил Андреев, които току що бяха започнали да работят на сцена. Това е през 1960 г. Те бяха започнали работа с Мария Косева и с квартет "Мелъди". Пианистът им се разболя и трябваше аз да го заместя. Тогава те ме поканиха да ходя по концерти с тях. Три години изкарах с Мария Косева, съпругата на актьора Никола Анастасов и с Емил. Аз приех тази покана, но намерих заместник за състава на Лиана Антонова. Той беше Иван Пеев, прекрасен музикант. Това е всъщност първият мъж на Лили Иванова. И така аз тръгнах с Емил и Мария Косева и квартет "Мелъди". Тогава нямаше такива големи озвучителни уредби. Ние свирехме изключително на акустични инструменти, в някои читалища сме свирили и без микрофон дори. Но свирехме с удоволствие и правехме такива концерти, където имаше за всекиго по нещо и най - чести партньори ни бяха "Трио устни хармоники" на Константин Хаджикостов, съпруга на Лили Кисьова.

Самата Лили Кисьова и Минко Босев или Видин Даскалов, с които тя си партнираше, правеха оперетна музика, а ние ги съпровождахме. Канили сме и фолклорни певици. Гюрга Пинджурова е пяла с нас и други такива от онова време. Обикновено Емил и Мария закриваха концертите с най-новите си песни. И това бяха първите стъпки на Емил. Той току що беше направил "Само тази нощ", "Арлекино" и други незабравими и хубави песни. И аз с удоволствие и много хъс работих с "Мелъди" и Емил. Тогава бях само 20-годишен. Обикаляхме България, ходихме и по чужбина. Първото турне на българска група стана в бившия Съветски съюз. В това турне дори участваха и сестри Кушлеви, също имитаторът Христо Минчев Пилето. С нас пътуваше и факира Мити, бащата на Емил. Така запомних това голямо турне в Съветския съюз. Дотогава български естраден изпълнител не беше стъпвал там.

- Казахте, че сте се пенсионирали, успяхте ли да наберете достатъчно стаж? Знам, че на много музиканти, които са били към Концертна дирекция не им се признават годините, нямат точки?

- Не, не съм набрал никакви точки. Пенсионирах се по възраст и получавам някаква пенсия, която е много ниска. Най-ниската възможна пенсия ни дадоха на мен, на Борис Годжунов и на други певци и музиканти. Тогава нямаше точки, а заплатите ни бяха символични, никъде не е отразен хонорарът , защото тези ведомости и документи никъде не се пазят. Сега правя музика за детски спектакли в театър "Възраждане". От доста години си сътрудничим с театъра. Аз им правя музиката на детските пиески. В някои от тези пиеси играе и Мими . Така например с "Бабината питка" имаме вече над 50 представления. Мими играе Кума Лиса. Това са пиеси за деца, защото ние много обичаме децата.

Едно интервю на Александрина РОКАНОВА