Палми Ранчев: Мой боксьор отмъкна гаджето на Илия Павлов!

<i>Палми Ранчев е роден на 9 февруари 1950 г. в София. Бил е юношески шампион по бокс през 1966 г. и трети при мъжете през 1969 г. Следва във ВИФ, специалност бокс, тренира още таекуон-до и карате. На 31 г. вече е заслужил треньор. Става треньор в &bdquo;Олимпийски надежди и националните отбори. Треньор е и на националния отбор на Ирак преди &ldquo;Пустинна буря&rdquo;. <br /> <br /> Над 40 негови възпитаници са медалисти от европейски и световни първенства за мъже и юноши. Сред тях са боксьорът Петър Стоименов, който взема бронзов медал на Световното първенство в Мюнхен, и европейският шампион по кикбокс за професионалисти Емил Тонев. <br /> <br /> Палми има издадени 17 книги, сред които три романа, 9 стихосбирки и 5 сборника с разкази. Лауреат на &quot;Южна пролет&quot; за първа книга; превеждан на английски, гръцки, турски, сръбски, испански, френски, унгарски и други езици. <br /> <br /> бобщава всичко за себе си в няколко изречения: &quot;Някога бях боксьор, после станах треньор, директор на вестник, журналист на свободна практика, бодигард...</i><br /> <br /> <b>............................................<br /> - Палми, познавал си навремето Илия Павлов. Чувала съм слухове, че в един момент си се намесил в живота му, въпреки че досега не си открехвал пред никого тази тайна... Ще разкажеш ли за какво става въпрос?<br /> </b>- Случвало се е да го споделям. Бях довел от Варна един боксьор - Бони Илиев, който по-късно нокаутира най-добрия кубински боксьор Феликс Савон и победи по точки срещу Теофило Стивънсън. Бони беше голям красавец, ученически тип, строен, с тъмна коса и сини очи. <br /> <br /> На абитуриентския си бал Илия Павлов се появи с една суперкрасавица &ndash; тяло, гърди, такава жена рядко се вижда. Там всички момичета бяха красиви, но това момиче беше над останалите! Бони Илиев се залепи за нея и аз на няколко пъти му правих забележка: &quot;Остави Илийката, му викам! Това може да му е любовта на живота, какво се навираш!&quot; А Бони се оправдаваше: &quot;Само като я погледна и не мога да се сдържа!&rdquo; Не отидох на абитуриентската вечер тогава, но разбрах, че на сутринта Бони си тръгнал с момичето на Илийката. По-късно дори се оженил за него! Мислех си по-късно: Ако не бях докарал Бони Илиев от Варна да вземе гаджето на Илийката, той щеше да се ожени за нея и вероятно нямаше да се забърка с разни дъщери и други роднини на генерали от ДС. И сега може би щеше да е още жив! Кой знае?! <br /> <br /> <b>- Що за човек беше Илия Павлов?</b><br /> - Аз го познавам от времето, когато с него можеше да се срещнеш на улицата. И да поговориш. Винаги разговаряхме. Той е с десет години по-малък от мен. Иначе като ученик в &ldquo;Олимпийски надежди&rdquo; седеше на една маса с Петър Стоименов, бяха и приятели. Беше от т.нар. тип &bdquo;добро момче&rdquo;. В спорта за такива като него казват, че са управляеми. Не го употребявам в негативен смисъл. На такъв като Илийката трябва да му поставиш ясно целта и да му обясниш убедително начините, по които да я постигне. Тогава този тип спортисти не жалят нито сили, нито време. Преследват целта, докато я постигнат. Такива спортисти обикновено са гръбнакът на отбора. <br /> <br /> <b>- Не ти ли предложи някаква услуга по-късно?</b><br /> - Когато работеше в ЦК на комсомола, попита веднъж дали ме задоволява това, че съм треньор. Обясних му, че тъй като съм най-добрият треньор в Европа и в света, за такъв се смятах тогава, това ме задоволява, а тези, които не ги бива да са треньори, те да стават комсомолски активисти! Тонът ми, разбира се, беше шеговит. Но и никога не съм имал желание да бъда нещо друго в спорта освен боксьор или треньор. <br /> <b><br /> - Илия Павлов обичаше ли по принцип да помага на старите приятели?</b><br /> - Помогна на Петър Стоименов, един от най-добрите ни боксьори в тежка категория. Не само беше трети в света, но е и носител на медали от европейски и други големи първенства. Направи го по време, когато беше достатъчно дори само да се знае, че Илия Павлов е добре настроен към теб! Не беше малко! Но <br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>Петър не искаше да стане част от империята на &ldquo;Мултигруп&rdquo;. </b></span><br /> <br /> Той предпочете сам да развива бизнеса си. <br /> <br /> <b>- Ти си бил треньор по бокс в училището &ldquo;Олимпийски надежди&rdquo;, когато там са били скромни ученици едни от най-известните впоследствие мутри. Какви са спомените ти от тях?</b><br /> - Васко Илиев беше много симпатично момче, отличник и знаменосец на училището. По-късно навсякъде се появяваше, заобиколен от банда бодигардове, гарнирани с момчета и момичета за развлечение, както и други палячовци. Не съм се опитвал дори да го доближа, въпреки че един от най-близките му бодигардовете стана с мен втори на световното в Доминиканската република. Отидох по стечение на обстоятелствата по-късно при Жоро Илиев, вече беше забогатял, за да искам пари за една боксова вечер &ndash; шофьор му беше един боксьор Кольо Лапков, Бог да го прости, умря при катастрофа, и той ми помогна да вляза при него. <br /> <br /> <b>Жоро Илиев доста скъпернически отдели пари за тази вечер &ndash; <br /> </b><br /> той вече беше от голямото добрутро.... <br /> <br /> <b>- Защо няма боксьори мутри, а са предимно борци?</b><br /> - От боксьор не става истинска мутра. Вече споменах някои техни качества. Боксьорите са анархисти и крайни индивидуалисти, които никого не признават! Ти му казваш: &ldquo;Румен Жицата е милионер, направил е няколко милиона в Щатите, а той ти вика: &ldquo;Абе, да, да - знаеш ли, че не можеше да дава лев прав, какво ще ми говориш за него?!&rdquo; За боксьора левият прав беше по-важен от милионите, които някой е спечелил! Опитаха се навремето да направят и те някаква силова група. <br /> <br /> Но бързо се разпаднаха. Не се разбраха как да разпределят шефските места. Боксьорите са силни в соловите акции. Използваха ги да направят някоя и друга дивотия. Докато борците са съвсем друго &ndash; те са патриархални момчета, със силно развит стаден инстинкт. Там има &ldquo;баш&rdquo;, този дето води групата, имат уважение към по-стария, към по-заслужилия. При тях съществува и се спазва строга йерархия! Привлякоха ги, разпределиха им ролите и оказаха неоценима услуга на бившата номенклатура и на хората от ДС, те и без това много от тях си бяха от ДС &ndash; от &ldquo;Левски &ndash; Спартак&rdquo;. Въпреки, че по мое мнение първата мутра у нас е Тодор Живков<br /> <b><br /> - Тодор Живков? </b><br /> - Тодор Живков с каскета си, с двойната гуша и тъпото си изражение, прилича на абсолютна мутра. И ха-ха-ха - този просташки смях! Мутрите не дойдоха от никъде, както някои се опитат да ги представят, а подражаваха точно на него. Внукът му, който гледахме във ВИП Брадър 3 е потвърждение на това, което казвам. Той също има вид на мутра. Брадясал, дебел, дебелашки смях. Само му трябват малко анаболи да му стане по-масивен вратът. Какво въобще отново и отново ни я бутат още тази фамилия? Какво искат? <br /> <br /> <b>- Ти с кои по-известни хора се срещна в бокса?<br /> </b>- Например с Иван Яхнаджиев, художника, той стана градски шампион за юноши старша възраст на София. Преди време го попитах: &ldquo;Бе, ти какво се държиш като някакъв педераст, защо никъде не си казал досега, че си бил боксьор, и то добър боксьор? Но той <br /> <br /> <b><span style="color: #800000">предпочита да се преструва на старец мъдрец, а всъщност си беше боксьор, играеше много добре с краката, силен десен прав имаше. <br /> </span></b><br /> Спомням си, че след всяка тренировка ходехме да пием боза... <br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>Филип Трифонов също беше шампион на София, <br /> </b></span><br /> играеше от ЦСКА и победи Скерцата от &ldquo;Славия&rdquo;, който доскоро беше ватман. Тоя, Скерцата, единственият горнобанец, станал боксьор, удареше ли с лявата ръка &ndash; направо убиваше... Филип Трифонов беше кльощав и много подвижен. Успя с прави удари, с много хитрост и добра защита да го победи... <br /> <br /> Боксът ме срещна с Бойко Костадинов, вицешампион на Европа за юноши, майстор на спорта, който е дипломат. С бившия главен прокурор Никола Филчев тренирахме заедно в &ldquo;Б&rdquo;-отбора на &ldquo;Академик&rdquo;, още като студенти. Нямаше данни за боксьор, но беше прекалено смел,<br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>понасяше много удари и продължаваше да върви напред!</b></span><br /> <br /> Запомнил съм го с това, че си навиваше по половин час бандажите на ръцете... Можеше почти цяла тренировка да го прави... По този начин вероятно отлагаше началото на битката, или си мислеше за някакви странични работи... <br /> <br /> <b>Едно интервю на Валерия Калчева<br /> </b>