По силата на чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът/служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца.

Обезщетението е по-голямо - за 6 месеца, ако лицето е работило при същия работодател през последните 10 години от трудовия си стаж. За времето, през което лицето е регистрирано в бюрото по труда, не съществува трудово правоотношение, т.е. няма работа, по смисъла на КТ. Няма и работодател. Отделен въпрос е, че това време се зачита за осигурителен и трудов стаж. И двата са от типа "дарен" стаж - по силата на закона, а не в резултат на съществуващо трудово правоотношение (вж. чл. 354, т. 7 от КТ и чл. 9, ал. 2, т. 4 и чл. 54а и следващите от Кодекса за социалното осигуряване).

По въпроса дали паузата между двата договора се счита за прекъсване на трудовия стаж, при условие че няма работа при друг работодател, уточняваме: от гледна точка на чл. 222, ал. 3 от КТ и с оглед правото на обезщетение в шесткратния му размер, прекъсването няма никаква правна стойност. Това е така, защото чл. 222, ал. 3 от КТ свързва правото на обезщетение в размер на 6 заплати с работа "... при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж..." Щом през последните 10 години от трудовия си стаж няма работа при друг работодател, тогава лицето има право да получи обезщетението в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Давностният срок, в който може да се предяви вземането по съдебен ред, е три години.

Ако бившият работодател откаже да изплати обезщетението в полагаемия се размер от 6 брутни заплати, то тогава за разликата между вече платено и оставаща част може да се претендира по съдебен ред, но в рамките на 3-годишния давностен срок.