Режисьорът Иван Младенов ревнуваше безумно Марта, раздялата им я съсипа.
<i>Григор Вачков е роден на 26 май 1932 г. в село Трънчовица, Плевенско. Учил е в лозаро-винарското училище в Плевен. Завършил е актьорско майсторство във ВИТИЗ през 1955 г. След кратък период във Врачанския театър започва работа в тогавашния Държавен сатиричен театър. Дебютът му в игралното кино е в &quot;Дом на две улици&quot; през 1960 г. Сред по-известните филми с негово участие са &quot;Хитър Петър&quot;/1960 г./ ,&quot;Тютюн&quot;/1962 г./, &quot;Смърт няма&quot; /1963 г./, &quot;Веригата&quot; /1964 г./, &quot;Старинната монета&quot;/1965 г./, &quot;Горещо пладне&quot; /1966 г./, &quot;Привързаният балон&quot;/1967г./, &quot;Бялата стая&quot;/1968 г./.</i><br /> <br /> <i>Превръща се във всенароден любимец с ролята си на Димитър Бомбов /Митко Бомбата/ от партизанската тв-сага &quot;На всеки километър&rdquo;. <br /> <br /> Вачков изпълнява и драматични роли във филмите &quot;Последно лято&quot;/1974 г./ и &quot;Мъжки времена&quot; /1977 г./. Последният филм, в който се снима, е &quot;Мера според мера&quot;, но смъртта му попречва да довърши ролята на Постол войвода. <br /> Култовият актьор издъхва от инсулт на 18 март 1980 г. <br /> <br /> Вдовицата му Силвия Вачкова е родена на 23 февруари 1941 г. в София, но пъпът й е хвърлен край Етрополе, защото баща й е от близкото село Бойковец, където и досега имат къща. Била е киноредактор, преводач и заместник-главен редактор в &ldquo;София прес&rdquo;. </i><br /> <br /> <b>.........................<br /> - Спомняте ли си как се запознахте с бъдещия си съпруг?</b><br /> - Аз бях на 14 години и играех в Кукления театър на пионерския дворец, а той вече завършваше ВИТИЗ. Гришата е девет години по-голям от мен. Имаше един режисьор - Георги Костов, който работеше и в радиото. Той дойде и направи постановката &quot;Китайски кът&quot; в пионерския дворец. <br /> <br /> Гришата играеше злия мандарин, Хиндо Касимов бедния обущар чичо Лю, а аз бях някаква продавачка с плитки и панделчици... Та там се запознахме и след това ходихме на изпитните му работи. После той ме покани в сладкарницата срещу църквата &quot;Свети Седмочисленици&quot;. Аз му казах: &quot;Нищо не знам за теб. Откъде си, що си, какво си...&quot; И той започна да ми разказва: &quot;Аз съм от село Трънчовица, Плевенско. Имам две сестри и прекрасен баща. Майка ми умря от рак, когато бях ученик в Плевен, и съм ходил пеш до село за погребението. Голямата ми сестра Люба ме е отгледала и много ме обича. И аз много те обичам и ще се оженя за теб. И да знаеш, моето момиче, аз съм много болен от бъбреци&quot;. Прибрах се и казах на баща ми: &quot;Татко, Гришата каза, че ще се ожени за мен!&quot; А той ми вика: &quot;Има да гладувате!&quot; <br /> <br /> Гришата се разболял, още когато е бил войник. Тогава се ходеше по два пъти в казармата и във Враца са му открили нефрит. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>&quot;Тази болест няма излекуване, максимум 20 години се живее. <br /> </b></span><br /> Аз рано ще умра, това да си го знаеш&quot;, каза ми Гришата. <br /> <br /> Гришата се е родил на икиндия. Това е някъде към три и половина - четири часа следобед. Те са католишко село. Съобщават на дядо Вачко, че му се е родило момче. И както тичат всички и се радват, току една леля Анка вика: &quot;Абе, какво става с това дете? Защо е такова бледо?&quot; И когато поглеждат, от цедилото се точи кръв, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>а то му се развило пъпчето. Те така, по техния си начин, си обясняват, че сигурно затова е бил болен. </b></span><br /> <br /> <b>- Какъв човек беше бащата на Гришата?</b><br /> - Дядо Вачко беше един велик, един страхотен мъж. Сега ще ви кажа нещо много интересно. В това католишко село дядо Вачко бил кръстен Бонифаций. После се прекръстил, че го било срам, на Вачко. Гришата е трябвало да се казва Наполеон Бонифациев Проданов. Проданови е името на фамилията. <br /> <br /> И Гришата има тетка Каролина - Къна й викаха, има тетка Беатриче - Бица, дядо Рафаел &ndash; Рашо... <br /> Все католици са си. Имали са домени - католишки свещеници, които са им давали такива имена. Те са доста религиозни и досега бабите, които са останали живи, пеят на латински в църквата. <br /> <br /> Трънчовица някога е била републикански първенец по художествена самодейност. Гришата всъщност оттам е започнал с хумореските. Още като е бил ученик в Плевен, бащата на Светлин Русев му казал: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>&quot;Момче, ти трябва да отидеш в София да учиш за актьор&quot;. <br /> </b></span><br /> <b>- Вие самата казвате за себе си, че сте съпругата на Григор Вачков и майката на Мартина Вачкова. Какво стана с мъжете в нейния живот - вашите зетьове?</b><br /> - Нямам официални зетьове. Моята дъщеря явно няма късмет. Тя е много всеотдайна, много моногамна. Мартина имаше връзка с Радостин. Искаше да има дете и реши, че този човек живее здравословно и е подходящ за баща. Той е по-голям от нея малко, предишните й приятели бяха все на нейната възраст или малко по-млади. И аз се радвах, че най-после един по-сериозен човек е с нея. Но всичко се оказа много трудно. Не искам да говоря против Радостин, но той е много труден характер, много труден. За Мартина беше голямо щастие, че имат дете. <br /> <br /> Той не искаше в началото, смяташе, че е рано, а пък съвсем не беше рано. Тя беше вече на 37-38 години. Разбира се, след това той беше най-щастливият баща. До такава степен се вживя, че дори казваше на детето, че той го е родил. И Мартина доказваше със снимки, че тя лежи на леглото в родилния дом. Радостин боготвореше детето, просто трепереше за него. И сега продължава много да държи на Рада и да я контролира, но без абсолютно никаква друга грижа. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>Нито я вижда, нито материално я подпомага. </b></span><br /> <br /> Просто звъни по телефона и я контролира, за да държи положението. <br /> <br /> След него Мартина имаше връзка с Иван Младенов. Беше много щастлива, че най-сетне е с човек от нейната среда &ndash; кинорежисьор. Той между другото е един от най-добрите документалисти, всеки негов филм взима награда. Иван е и много интелигентен. Но цял живот е бил сам, в смисъл няма дете и не е свикнал с хора, единак е. Беше и страшно ревнив, без никакъв повод, защото аз не познавам по-моногамна жена от Мартина. Тя не може никога, когато е с един човек, да мисли за друг. Ето и сега, вече 6-7 месеца, все още не може да помисли за друг. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>При тях причина за раздялата беше безпочвената ревност от негова страна. </b></span><br /> <br /> Мартина все още много страда. Тя просто е съсипана, макар че е така лъчезарна и сияйна, но актрисата си е актриса. <br /> <br /> <b>- Вашата съдба, безспорно, е много силно свързана с Григор Вачков, но вие сте сама от 30 години. Нямате ли си приятел?</b><br /> - Не мога да мисля за друг. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>Имах приятел, но никога и не помислих да се събера с някого. </b></span><br /> <br /> Просто аз съм жената на Григор Вачков. Много високо е вдигнат мерникът ми, а и никой не би се чувствал добре да го сравняват. Това се отнася и за Мартина. Тя мери мъжете по баща си, който беше най-великият мъж, най-прекрасният и грижовен съпруг, най-любящият баща... И на нея й се иска да сравнява мъжете с баща си. Но то просто няма друг такъв.<br /> <br /> За съжаление имаше хора, които от завист заради сериала &quot;На всеки километър&quot; ми казваха разни неща и са се държали по-резервирано, а пък са били все пак приятели. Към Гришата имаше завист, защото той някак изведнъж изгря в &quot;На всеки километър&quot; . <br /> <br /> <b>- Вярно ли е, че циганите много са обичали съпруга ви?</b><br /> - Гришата наистина изигра много цигански роли, нали беше черен такъв. И заради това те бяха дълбоко убедени, че той е циганин. Скоро след като почина, отидох на гроба му. Времето беше топло и към мен тича една тълпа цигани. Първият от тях - около 21-годишен, с бяла риза, издокаран, си носи обувките в ръце. <br /> <br /> А явно са каталясали, защото бяха вир-вода и са тичали из гробищата да търсят гроба. С тези цигани вървят и деца и тичат към мен. Единият ме вижда и гледа надписа на плочата. Другият се провиква: &quot;Ето го, елате насам!&rdquo; Аз се дръпнах настрани, а той ми вика: &quot;Другарко, ти каква си му на него? Викам му: &quot;Жена съм му&quot;, а той: &quot;Ех, другарко, другарко, ще ми кажеш нещо истина. <br /> Кажи ми, нали той беше циганин?&quot; <br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>Викам му: &ldquo;Е, как да ви кажа... Не беше циганин, ама се чувстваше циганин и много ви обичаше, много&quot;. <br /> </b></span><br /> Между другото имали сме случай в едно село Осиковица и в други села около нашия край, където снимаха &quot;Всичко и никой&quot; по Радичков и Гришата играеше водача на циганите. Там много цигани се снимаха в масовките. Няма да забравя как си бяха изписали по къщите: &quot;Сички и никой&quot; - с големи букви, с въглен... <br /> <br /> <b>Едно интервю на Александрина Роканова</b><br />