Процесът на хронично възпаление при по-голяма продължителност води до прогресивно увреждане на ставата, което в последния стадий може да стане видно като окончателно обездвижване и разрушаване. В около 70 % от случаите началото на хроничен полиартрит може да се наблюдава между третото и седмото десетилетие от живота, при това

жените се разболяват три пъти по-често от мъжете

Болестта се характеризира с развитие на възпалителен процес, често симетричен, болка, оток и некроза на ставната тъкан. Заболяването има хронично протичане, при което периоди на относително добро състояние се редуват с обостряне на симптоматиката. Ако не се лекува, прогресира и може да доведе до тежки, деформиращи анкилози на ставите. Тази форма на артрит се лекува чрез прием на:

- нестероидни противовъзпалителни средства, които не водят до дефинитивно оздравяване, но повлияват на болковата симптоматика;
- кортизонови и имуносупресивни препарати, които повлияват на различните симптоми на болестта.

Често се наблюдава обостряне на клиничната симптоматика след тяхното спиране. Понякога се прибягва и до вътреставно инжектиране на кортикостероиди; златни соли под формата на инжекции, които имат добър ефект при някои пациенти. Те трябва да се прилагат много внимателно, тъй като могат да имат токсично въздействие върху кожата, бъбреците и костния мозък.

Лечението на ревматоидния артрит

включва още общи лечебни мерки като подходящ дневен режим, добре балансирана диета, избягване на стресови състояния и т.н.; местни процедури с физиотерапия (хидротерапия, термотерапия); хирургични интервенции, целящи избягване на деформациите. Тези мерки са насочени към овладяване на острата симптоматика, не е изключено те да повлияят на прогресиращия ход и да забавят установяването на трайни деформации. Все пак добре е да спазвате предписанията, които е направил лекуващият лекар на баба ви.

При лечение на ревматоиден артрит в съображение влизат и т.нар. променящи хода на болестта медикаменти - на които се разчита да спрат развитието на артрита - такива са златни соли, метотрексат, лефлуномид, салазопирин и др.

През последните години в ревматологичната практика за лечение на ревматоидния артрит навлязоха т.нар. биологични средства или модулатори на биологичния отговор, участващи в потискането на различни компоненти от каскадата на възпалителния процес. Такива медикаменти са мабтера, адалимумаб, етанерцепт, инфликсимаб и др.

Тези лекарства са продукт на съвременните биотехнологии. В сравнение с “променящите хода на болестта медикаменти”, биологичните лекарства се характеризират с много по-бързо настъпващ ефект и по-мощно въздействие по отношение предотвратяването на прогресивното увреждане на ставите.

У нас високата цена е основният фактор, който прави достъпа до тези медикаменти невъзможен за преобладаващата част от пациентите с ревматоиден артрит.