МИНАЛО НЕЗАБРАВИМО
Луканов свалил Младенов с бутилка уиски

16 години след историческия пленум на 10 ноември 1989 г., на който бе свален Тодор Живков, се оказва, че светът не се е интересувал особено много от демократичните напъни в България.
Става ясно, че тогавашният посланик на САЩ у нас Сол Полански е бил не по-малко сащисан от самия Тато въпреки двете си срещи преди 10-и със заговорник № 1 Петър Младенов.
Сега вече се знае, че пръст в свалянето на Живков има Москва. Седем дни след пленума политическият съветник в руското посолство Севастиянов светнал Сол Полански за някои работи около конспирацията.

Според Виталий Севастиянов Тато от години се оплаквал на руснаците, че е немощен и остарява. Затова нашият Първи искал да се оттегли и най-после руснаците му влезли в положението. Пред Полански Севастиянов рекламирал Петър Младенов като по-разумен от Живков по отношение на турския въпрос, но честно го предупредил, че е най-просъветски настроеният от важните другари у нас.
Впрочем ден преди това Сол Полански се срещнал и със съветския посланик - самия Виктор Шарапов. Двамата бистрили бъдещото политбюро. Шарапов не искал и да чуе за Милко Балев, Димитър Стоянов, Гриша Филипов и първия ловец на България Пенчо Кубадински. Броени часове след това американският посланик бие депеша до шефовете си, че хардлайнерите вече са изритани.
Единствената питанка, над която Сол Полански си блъска главата, е защо Александър Лилов се връща в политбюро, а в него не попадат външният министър Бойко Димитров и Чудомир Александров. Най-вероятно Петър Младенов е скрил от американеца, че двамата с Лилов са расли в една софийска махала, а пък Шарапов е скрил от Полански, че Младенов и Лилов са учили заедно с Михаил Горбачов. Не е чудно, че в следващите доклади на американския посланик през Океана се долавя известна горчивина и усещане, че е прекарал себе си и шефовете си.
Най-искрен за следисторическия 11 ноември в спомените си е Петко Симеонов. На този и на следващия ден дисиденти и неформали дълго умували дали да приемат поканата за среща с Андрей Луканов и накрая се престрашили. Срещата се състояла по комшийски на по чашка кафе с Лили Луканова и Жени Божилова в дома на писателя Николай Хайтов, комшия на Луканов. По това време перестройчиците за гласност и демокрация още се обръщали един към друг с “другарю”.
Докато дисидентите се изприщвали от поканата на Луканов, на 11 ноември Живков отишъл към 9.30 в кабинета си в ЦК на БКП. Изсърбал едно горещо кафе на джезве, кипнато му от вярната Ангелина Горинова, и почнал да си сортира и прибира книжата и по-ценните вещи.
Живков мушнал в джоба си и пищова “Валтер” - спомен от славните партизански години.
Научили, че Тато тършува из кабинета си, заговорниците и най-вече Луканов и Младенов изпаднали в паника да не би да прибере някои по-особени документи. Какви ли? Историята мълчи по въпроса.
Тогава дошъл ред да се съгласуват стъпките на новата власт с американците в лицето на Сол Полански. Разговаряно било по 4 ключови точки. Американците питат защо верните съратници на Живков Пенчо Кубадински и Йордан Йотов остават в политбюро.
Интересуват се от ориентацията на новия външен министър Бойко Димитров. Питат също какви са връзките на новите членове на политбюро с Луканов и Младенов.
Накрая задават въпроса над въпросите - колко силен е Петър Младенов и кои сили са го довели на власт?
Впрочем отговорът на тези въпроси е даден на четири очи на вечеря в резиденцията на американското посолство между Сол Полански и Андрей Луканов…
След като най-важните въпроси са изяснени, следва период, в който съдбините на България се изясняват по правило край бутилки с уиски.
От секретен доклад на Полански става ясно, че на 23 октомври той и Младенов вечеряли заедно и полели обилно хапките с уиски и отбрани български вина. В доклата на американския посланик обаче липсват ясни директиви за бъдещето на България. Вероятно уискито е замъглило някои неща във вижданията на Петър Младенов. Мълви се, че Младенов набрал смелост и директно застрелял Полански с куп патриотични въпроси: “Какво искате повече от нас? Каквото поискахте, направихме го. Няма разделени семейства. Българите пътуват навсякъде по света, стига да ги пуснат. Оставете ни сами да си решаваме проблемите, така, както ние не даваме акъл на американците.” В края на словото си Младенов многозначително отсякъл, че България не е бананова република.
Дали тази вечеря не се е оказала фатална за бъдещето на Петър Младенов? Във всеки случай знае се, че на 6 юли 1990 г.
Луканов “отвлякъл” Младенов в кабинета си и час и нещо се наливали с уиски, докато го накара да си подаде оставката. Формалният повод - репликата му ^Танковете да дойдат^, документирана от Евгений Михайлов при митинг на опозицията пред парламента. На срещата с Луканов уиски пил в качеството си на свидетел и американският журналист Тед Шулц. Естествено, щом се измъкнал на чист въздух, Тед веднага позвънил в американското посолство, за да съобщи важната новина. В частност Луканов обвинил Младенов в нечестност по въпроса за “танковата касета” и така загубил моралния си облик пред народа.
А докато новите фигури и тартори на БКП се надлъгват с американците, в миманса се разгаря не по-малко жестоката битка на тема - какво да се прави с Тодор Живков? Препирните и тук били освежавани с маркови уискита.
Главният прокурор тогава - Евтим Стоименов, издал постановлението за задържането под арест на Тодор Живков, признава, че неведнъж бил привикван на работни срещи. По правило прокурорът заварвал маси, отрупани с шотландска ракия.
В разработките по въпроса Тато бил именуван с кодовото название “Директор”, а Милко Балев бил обект “Секретар”. Стоименов бил “изнасилван” най-вече от групата за натиск Младенов, Луканов, Станко Тодоров и фуражките Джуров и Семерджиев. Не е ясно кой е пил най-много, но най-много по масата е удрял президентът-председател на Републиката Петър Младенов. Удрял и крещял: “Искам да видя документ за задържането му (на Живков - б.р.) под стража!” Според Младенов опандизването на Живков било лично съгласувано с Горбачов.
В крайна сметка главният прокурор Евтим Стоименов си дава оставката и Тодор Живков е вкаран в Централния софийски затвор от наследника му.
След арестуването си Живков хлътва в дълбока депресия, но закалката му от борбата преди
9-и бързо му помага да се съвземе. Първото нещо е да подбира храната и лекарствата, които му поднасят. “Единствената ми цел беше да оцелея физически, защото не изключвах мек вариант “Чаушеску”. Това Тодор Живков споделя едва след като всичко приключва.

Славей КОСТАДИНОВ