13 май, 12:39

Стефан Вълдобрев: "Изкарвах пари като уличен музикант"

Не бих написал песен само, за да се харесам на масите
прочитания: 313 | коментари: 5
Стефан Вълдобрев

Стефан Вълдобрев е роден през 1970 г. в Стара Загора.Завършва НАТФИЗ. Пее, композира, пише текстове, режисира, снима се в киното и играе в театъра. Носител е на наградата "Златна роза" - Варна за главна мъжка роля във филма "Изпепеляване". Два пъти е носител на наградата за изпълнител на годината на музикалната телевизия ММ. Особена популярност му носят песните "О-о-обичам те мила", "Рай", "Към"
Има издадени 9 албума с авторска музика. Последният е саундтракът към филма "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде".
Най-новият му проект е "Стефан Вълдобрев и Националният отбор", който препълни залата на Народния театър на 12 април.


- Познат си като рядко поливалентна личност - композитор, продуцент, актьор, режисьор. В кое от тези амплоа е най-истинският Стефан Вълдобрев?

- Ами в музиката и киното, ако трябва да бъда честен, особено в последните години. Там се чувствам най-комфортно.
А започнах да се занимавам с музика още в несъзнателна възраст - на 5-6 години. А мои лични композиции започнах да правя в тийнейдъжрските години, когато бях в 8-9 клас. Тогава много се четеше поезия и се пишеше даже. Ние бяхме една група във Френската гимназия в Стара Загора, която много четеше и след това моите стихове ги правехме на песни. Свирехме на тавана на Пионерския дом в Стара Загора. Там се събирахме всички приятели, бяхме опънали кабели, усилватели, инструменти, купувахме 2-3 бутилки коняк и така...Свирехме наши, авторски парчета. Още тогава това, което ме е вълнувало, е аз нещо да споделя, не да правя кавъри.
А по-късно, към 10-11 клас, бях уличен музикант. Свирех по морето - Слънчев бряг и Златни пясъци, не по заведенията, а по алеите. Свирехме с един мой приятел с китари и така си изкарвах прехраната доста време. И по-късно, когато бях в НАТФИЗ, също го продължих това. Лятото сме ходили в Германия и тогава по улиците свирехме много кавъри. Тогава се откриха и първите пиано-барове и започнахме да свирим и в тях.
Не композирам по ноти, а по-скоро интуитивно. В мен постоянно има някакви теми, които пристигат... знам ли откъде? Понякога ги записвам на диктофон, ако е късно вечер, докато спя, защото и тогава се случва да сънувам музика. Или на нотни листи, ако е през деня и съм пред пианото.

- Вие заедно с Камен Донев и Мая Бежанска сте сред "основателите" на модерния градски фолклор. Накарахте цяла България да пее песента "О-о-обичам те мила". А по-късно продължихте по съвсем различен музикален път, вместо да изгребете с пълни шепи постъпленията от зараждащата се нова поп култура?

- Тази песен я измислихме с Камен на връщане от Виена в един микробус. Седяхме на седалките и дрънкахме с китари. Бяхме още студенти и с нашия клас от НАТФИЗ играхме там едно представление. И така повлияни от виенския класицизъм, защото предната вечер бяхме на опера във Виена и гледахме "Дон Жуан", се вдъхновихме и ни дойде тази песен.
Не съм продължил в тази посока, защото съм много взискателен към себе си. Аз дори мисля, че не е нормално, ако човек прави само такива неща. Прави се веднъж за забавление. Аз имах сериозни намерения в театъра, в киното и имаше един период дори, когато умишлено не я пеех тази песен - с цел да не ме запомнят единствено с нея. Сега вече не ме дразни, че хората ме свързват с нея, защото освен песничката, ме свързват и с много повече неща. Аз оттогава извървях много дълъг път и в киното, и в театъра. След като съм направил толкова много роли и имам "Златна роза" за главна мъжка роля и награди за толкова филми и представления, сега вече гледам наистина с наслада към този период и тази песен.

- Като човек, минал през много жанрове, какво според тебе липсва на българската музика?

- Единственото, което липсва, е голям пазар. Но това не зависи от музиката, защото музиката според мене е много добра и единственото, което й пречи, е, че пазарът е много малък. И в един момент всеки творец има нужда от по-големи пространства, а малкият пазар е проблем. Иначе мисля, че има просто брилянтни музиканти у нас.

- Защо според теб дъщерята на прочутия Херберт фон Караян - Арабела Караян, с която записа музиката към "Пансион за кучета" е избрала да живее и работи в България?


- Тя свири по клубовете у нас и си имат програма с Роко, с Жоро Дончев, с други музиканти. И свирят прекрасна музика, алтернативна, точно клубна. И са много активни, което е чудесно. А България е някакъв неин, личен избор. Тя обича много България - харесва природата, музикантите, хората...Това е моята версия.

- Не мислиш ли, че по-простичките песни по-лесно изграждат мост между тебе и аудиторията? Имаше период, когато песните ти звучаха от всяко капанче у нас.


- Не виждам къде е проблемът? На този етап, в който съм в момента, не бих направил някаква песен само за да се харесам на масите. На времето - да, с голямо удоволствие. Но в момента аз работя за много по-голяма аудитория по моите преценки. Защото това, което правя искам, да го представя и в други държави, пред друга публика, както вече го и правя. Например "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" е продаден само в Европа в 12 държави. В киносалоните на 12 държави хората ще видят този прекрасен филм и ще чуят моята музика. Значи това са много повече хора като аудитория.

- Какво е за теб Стара Загора днес?

- Човек има места, където се балансира и се чувства спокоен и уравновесен. Стара Загора за мен е на първо място от тези места. Връщам се за съжаление не толкова често, колкото би ми се искало. Фамилията ми е особена, защото родът на баща ми е от село Шейново, Казанлъшко и още прапрадядо ми е носил това име. Още си спомням летата, които прекарвах като дете в това село и ръцете ми, които бяха вечно кафяви от младите орехи. Всеки ходеше с един нож в себе си и белехме и човъркахме ядките. А те нали имат йод, боядисват...В Стара Загора живеех до стадиона и никога не съм излизал от нас без топката. Беше ми като част от униформата.


 Антония Стойкова


Добави в Facebook



5 коментара

Напиши коментар
покажи следващите 0 коментара