Главният марколог на републиката Артур Кордон: Ние, българите, сме царе на кутсуза

Артур Карл Кордон е един от водещите специалисти в областта на адаптивните и интелигентните системи за управление. Роден е във Варна през 1951 г., а от 1992 г. живее в Щатите. Създател е на наука за всеобщия кутсуз - маркология, която е нарекъл на легендарния кутсузлия Марко Тотев.
Затова самият той се титулува „Главен марколог на републиката”. По професия е електроинженер. Работил е във варненския филиал на Централния научноизследователски институт по комплексна автоматизация и в БАН. В Щатите е бил преподавател в Университета на Делауеър. Сега е научен лидер в групата по изкуствен интелект в американския град Фрипорт, щата Тексас.

„Ако ние, българите, надминаваме по нещо почти всички световни нации, то това е кутсузът. Цялата ни история е низ от маркототевски мъниста. Затова е редно символът на лошия късмет да е българин и неговото име безспорно е Марков Тотев”, смята главният марколог на републиката.

- С какво всъщност се занимава маркологията?

- Маркологията е сбор от закони за кутсуза в най-различни области на живота – брак, секс, номенклатурология, мутрология и т. н.

- Да, но хората свързват липсата на късмет не с нашия Марко Тотев, а с американеца Едуард Мърфи и неговите закони в духа „Ако нещо лошо може да се случи, то се случва”…

- Да, но това е една огромна несправедливост. Мърфологията е частен случай на маркологията. Законите на Мърфи отразяват проблемите на нормалните демократични общества, Докато законите на Марко Тотев изразяват абсурдите на общества като нашето.

- Кога положихте основите на маркологията?
- О, това стана още в далечната 1991 година, веднага след началото на демократичните промени у нас. Тогава по радиото чух пародия на историческата реч на Тато, в която той дефинира

фундаменталния закон на маркологията „Нема лабаво”.

После, в процеса на работата си в областта на маркологията, формулирах над 150 нови Марко-закони.

- Бихте ли ни казали поне първите няколко?
- Първият е особено актуален сега, когато България е пред избори. Той се нарича Марко-разковниче за изборен успех и гласи: Обещанията на какавидата с нищо не ангажират пеперудата.
Вторият е Марко-генезис на трезвия разум: Най-трезвите мисли идват след силно напиване.
Третият е Марко-приспивателно: Най-доброто приспивателно е сутрешният звън на будилника.

- Кой е любимият ви Марко-закон?
- Той се нарича „Закон за източника на лъчезарния оптимизъм на Марко Тотев” и гласи: „И пъкълът за нас е правен”. Как да не бъдеш оптимист след този закон?

- Вярно ли е, че освен основоположник на маркологията сте и създател на ВУТЕрапия? Какво ще рече ВУТЕрапия?
- ВУТЕрапия за неутрализиране на влиянието на Опакото Общество и просперитет в развития СКАПИтализъм. ВУТЕрапията е последователност от мерки, които индивидът трябва да вземе, за да избегне гравитацията на Опакото Общество.

- Какви са тези мерки?
- Една от мерките е да опознае законите на Мърфи и Марко Тотев. След като прочетеш и разбереш законите за кутсуза, ти постепенно

започваш да предвиждаш какво би станало при най-лошото стечение на обстоятелствата.

В книгата си „Голямото лутане” правя обширен анализ на Опакото общество, която можете да прочетете безплатно в сайта www.markology.com.

- Кога според вас Марко Тотев става синоним за „лош късмет”?
- Митът тръгва от прочутото в онези години кафене „Дарданели” във Велико Търново. Марко Тотев, който обичал да играе на покер, но непрекъснато губел, веднъж станало така, че в ръцете си държал изключително рядката комбинация „кент флош роял”. Той, естествено, много се зарадвал и започнал да увеличава мизата. На масата се струпали купчина пари. Но тъкмо да смъкне картите и да отчае своите партньори, по улицата се задало някакво погребение. Гръмнала траурна музика, всички наскачали да гледат кой е умрял и играта се развалила. Марко Тотев останал като гръмнат на масата, стискал вече ненужния му “кент флош роял” и тъжно отронил знаменитата си фраза:

„На Марко Тотев все тъй ще се случи”.

Неговият правнук Николай Марков, който е старши уредник в Националния исторически музей, смята, че славата на прадядо му е тръгнала в края на XIX и началото на XX век. През 20-те години името му е било нарицателно за лош късмет в цяла България. Разправят, че имал късмет само в деня на погребението си, защото валял дъжд и всички се намокрили, само той бил на сухо под капака на ковчега. Според правнука Марков обаче въпреки това Марко Тотев в никакъв случай не е бил пословичен неудачник. Напротив, макар че не е имал юридическо образование, той е бил доста успешен адвокат в следосвобожденска България и

не е имал нито едно загубено дело.

В съда той е бил известен и с чувството си за хумор. Веднъж адвокатът на ответната страна явно се явил неподготвен и затова поискал да се отложи делото, под предлог че си е забравил ченето вкъщи. Марко Тотев обаче светкавично бръкнал в устата си, свалил си изкуствените зъби и изфъфлил: „ Колега, сега сме наравно, да започваме.”

- Кое е най-куриозното му дело?
- Николай Марков разказва за едно такова дело от 1904 година, когато прадядо му съди Народното събрание заради неизписването на една-единствена буква – „й”, в приетия закон за обезщетяването на учителите.

- Само заради една-единствена буква?
- Да, защото заради неизписването на „й”-то се променил смисълът на закона. Тогава Марко Тотев демонстрирал големите си познания по римско право – в 50-те страници на делото има близо 30 цитата от латински източници.

- Освен Никола Марков какви други потомци има Марко Тотев?
- От четирите му деца най-голяма известност придобиват синовете му Георги и Никола Маркови, които стигат до чин генерал-полковник. Георги Марков се издига до

командващ на Втора българска армия

в Пловдив в началото на 40-те години. Жени се за Мирка Йорданова, сестра на създателя на “Боинг” и “Дъглас” Асен Йорданов. Техният син Георги Марков (Жорж Марков Тотев) през 1946 година печели стипендия на Сорбоната и от Париж емигрира в САЩ. Дълго време е преподавател в университета в Принстън. Дъщерята на Марко Тотев – Кръстинка, завършва католическия колеж в Букурещ. После се жени за Рашко Атанасов, също достигнал до чин генерал, по-сетне министър на вътрешните работи, председател на спортно дружество “Юнак” и председател на Българския олимпийски комитет през 1941-1944 година. Убит е от Народния съд през 1945 година.

Едно интервю на Венелин МИТЕВ


Имал Марко Тотев любовна среща. Цяла нощ не спал и си мислел: “*Утре сигурно няма да има вода и няма да мога да се изкъпя. Как ще отида на срещата такъв вмирисан?” Да, ама на сутринта имало вода.

”Сега, като се бръсна, ще взема да се порежа.” Да, ама се обръснал гладко, без никакви драскотини.

”Е, костюмът ми сигурно няма да ми стане.” Да, ама костюмът му прилепнал. Така натъкмен и нагизден нашият тръгнал по улицата и си мислел: “*Ей сега ще вземе да падне някоя керемида да ме утрепе.” Да, ама нищо не се случило.

Отишъл той и купил цветя. Стои нашият красавец на ъгъла и чака мацето. И ето че се задава една красива жена, а нашият си мисли: “Ако взема да пресека улицата, ще ме блъсне кола.” Обаче пресякъл без проблеми.

Мадамата помахала с ръка, а нашият седи като истукан и мисли: “*Абе както ми е тръгнало от сутринта, ще взема да се изложа.” Хвърлил букета и хукнал да бяга. Минала кола и го сгазила.
Красивата жена се хванала за ръката на изискан мъж и рекла: “Ах, мили, видя ли какво стана? Горкият човек сигурно е имал нещастна любов?”