Медицинското наименование на тази доста разпространена и много опасна инфекциозна болест е еризипел. Но всички ние го познаваме като червен вятър.
Заболяването е тежко и опасно, въпреки че се поддава на лечение. Разбира се, ако навреме се обърнете към лекар и не допуснете усложнения.

Червеният вятър е остро и склонно към рецидиви инфекциозно заболяване. Може да се появи във всяка зона от тялото, въпреки че най-често засяга лицето и глезените. Много рядко се появява на лигавицата. Началото на болестта се предшества от инкубационен период от 3 до 5 дни, а при повторни заболявания този период е само няколко часа.

Бързо се покачва температурата, болният се мъчи от силна треска,

появяват се признаци на интоксикация - главоболие, виене на свят, слабост, прилошаване, повръщане. Понякога се стига до гърчове и бълнуване. Десет-дванадесет часа след началото на болестта на ограничена част от тялото се появяват местните симптоми - сърбеж и чувство за стягане на кожата. Скоро на това място възникват подпухване и болка. Появява се типичното червено уплътнение - яркочервено, плътно, горещо. То се очертава ясно на кожата, с неравни контури е и е във вид на “език от пламък”. А под уплътнението (особено ако се намира на лицето или половите органи) се развива оток. Понякога върху яркочервеното уплътнение се образуват ситни кръвоизливчета или мехурчета със светла прозрачна течност.

ВНИМАНИЕ!
Виждате колко са много и ясно изразени симптомите. Те трябва да ви накарат веднага да потърсите консултация със специалист - инфекционист или хирург. Без лечение процесът обикновено бързо прогресира. И понякога води до тежки усложнения - язви, некроза, абсцеси, флегмони, нарушена циркулация на лимфната течност.

Червеният вятър е стрептококова инфекция на меките тъкани. Стрептококите са навсякъде и са устойчиви към условията на външната среда. Заболяемостта нараства през лятото и есента. Тогава ние повече се движим навън.

Малките травми са входната врата към тази инфекция

Става дума за порязвания, драскотини, протърквания. Но причината за заболяването, както и преди, не е много ясна. Например защо от червен вятър се разболяват основно жени, и то по-възрастни? Или защо инфекцията може да настъпи, ако човек се зарази от болен с ангина, пневмония, хроничен тонзилит, менингит? Т.е. всяка форма на стрептококовата инфекция. И защо са толкова опасни порязванията с нож, който не е измит след рязане на риба и месо?

Лекарите отбелязват една специфична предразположеност към червения вятър. Някои хора се заразяват многократно, защото имунитетът след болестта е понижен. С други думи болестта има свойството да дава рецидиви. И като цяло заболаемостта зависи от състоянието на имунитета.

Лечението на червения вятър

се провежда основно с антибиотици от пеницилинов клас. Курсът на лечение обикновено е 9-10 дни. При чести упорити рецидиви лекарите препоръчват два курса на терапия с антибиотици, сменят се препаратите. Интервалите между двата лечебни курса трябва да бъдат около 10 дни.

Ако това се окаже недостатъчно, се приемат кортикостероиди. При упорито появяване на мехурчета се назначават и нестероидни противовъзпалителни средства.

Паралелно с приема на антибиотици е желателно да се проведе и курс по витаминотерапия, както и да се приемат антихистаминни препарати. От по-съвременните методи добри резултати дава автохемотерапията. Това означава преливане на кръв на болния от самия него.

ЧЕСТО ДАВА РЕЦИДИВИ, ОСОБЕНО АКО ИМА СЪПЪТСТВАЩИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Симптомите на болестта изчезват към края на първата седмица от лечението. Ако има усложнения, лечението отнема две седмици. Обаче на кожата на мястото на уплътнението (еритемата) є трябва още дълго време, докато се нормализира. Пигментация, лющене, наличие на сухи плътни корички на мястото на мехурчетата - това са остатъчните прояви на болестта.

За съжаление болестта дава рецидиви - понякога до 6 месеца, друг път след 6 месеца. За развитието им помагат съпътстващите заболявания - хронични възпалителни огнища; заболявания на кръвоносните съдове (флебит, тромбофлебит, варикоза); астма; ринит; микоза. Рецидиви могат да възникнат и под влияние на различни вредни вещества, както и в резултат на неправилно лечение. Обикновено се появява на същото място, както и първия път. И най-често се случва на краката. Което донякъде е добре. На лицето по-скоро се развива първична форма на червения вятър.
Когато говорим за

профилактика

на червения вятър, става дума преди всичко за предотвратяване на рецидивите. Хората, предразположени към това заболяване, трябва докрай да излекуват съпътстващите заболявания на кожата, на периферните съдове, а също и огнищата на стрептококовата инфекция. За разлика от много други инфекциозни болести, червеният вятър не дава никакъв имунитет. Дори напротив - отбелязва се повишена чувствителност на всички преболедували.

Хората, които са прекарали червен вятър, се намират поне 3 месеца под медицинско наблюдение.

Ако има рецидиви, този срок се увеличава до две години. На такива болни всеки месец се вкарва пеницилин с пролонгирано действие с цел профилактика. Срокът и продължителността на тази профилактична мярка зависят от честотата на рецидивите. Този въпрос, естествено, се решава от лекуващия лекар.

Как да се справим с болестта

В периодите на треска се препоръчва обилно пиене на течности и режим на легло. При висока температура е желателно да се приемат препарати за понижаването є. В тежките случаи лечението става в болнична обстановка.

Прилага се и локална терапия. В острия период на болестта огнището на възпалението се облъчва с ултравиолетови лъчи, за да се прекрати размножаването на стрептококите. След това се налага парафин. Някои лекари препоръчват поръсване с антисептици на прах и намазване с антибиотиков мехлем.

При появяване на мехурчета се прави превръзка с дезинфекциращ разтвор, а по-нататък манганово-вазелинова превръзка. Локалното лечение се редува с физиотерапевтични процедури.

Билките могат да се прилагат само като допълнение към основното лечение

1. Смесете цветчета от детелина, брезови пъпки, елхови шишарки, корен от глухарче, пелин, бутрак и бял равнец в равни части. Смелете компонентите и залейте 2 супени лъжици от сместа с половин литър гореща вода. Оставете за през нощта. Приема се по една четвърт чаша 3-4 пъти на ден.

2. Смесете лайков цвят, цветчета от невен, подбел, цикория (синя жлъчка), имортела и корени от репей - пак в равни части. Настойката се приготвя по същия начин като при горната рецепта.

Смесете по една част корени от девесил и ветрогон (биволски трън), 2 части шипкови плодове и 3 части листа от малина. Приготвя се по същия начин.

3. Смесете 3 части цветове от билката житар (брашнар), 3 части листа от касис, 2 части листа трицветна теменуга и 2 части мента. Приготвя се по същия начин.

Тези билкови смеси трябва да се приемат заедно с лекарствата, предписани от лекаря. Но предварително се посъветвайте с него. И по-рано се запознайте с противопоказанията на всеки компонент.

Бабините рецепти също помагат

Хората отдавна се опитват да лекуват с народни рецепти червения вятър. Опитните баби и знахарки са смятали, че червеният вятър винаги е следствие на уроки. И естествено, може пак с магия и заклинание да се излекува.

По-”напредничавите” знахари казват, че червеният вятър е алергия към някаква инфекция, прониквала в организма, и че сама по себе си тази бактерия е безвредна.

В крайна сметка съществува един знахарски метод, за който се твърди, че е много ефикасен.

Болестта се лекува с червен вълнен плат и сапун. Парцалчето се намазва от едната страна със сапун и се налага на възпалената област, като преди това мястото се поръсва със сапун на прах.

Има и друг вариант - можете да намажете със смес от сапун и натурален мед и да завържете отгоре червената кърпа. Процедурата се прави веднъж на ден, задължително преди изгрев слънце. Действието на този метод е доста неразбираемо, но колкото и да е странно, помага на някои болни.