ПРЕДИ ТОЧНО 33 ГОДИНИ

Чак на третия ден откриват паднал край Пазарджик самолет

Едва на третия ден след катастрофата откриват останките на самолет Ил-14 в северните склонове на Родопите, южно от пазарджишкото село Црънча. Дори някой от 35-те му пасажери и екипаж да е бил жив след удара в земята, той не е имал никакъв шанс да оцелее.

Самолет Ил-14 LZ-JLA с командир Димитър Димитров излита от Бургас за София в 7,01 ч. на 4 ноември 1972 година. Предния ден същият екипаж е летял по маршрута София-Бургас.
Кацнал е в 20,37 ч. Четиримата са вечеряли около два часа и половина в ресторанта на хотел “Черноморец” и към 23,45 ч. са се прибрали по стаите. Спали са около 5 и половина часа, докато по норматив преди полет са задължителни 8,15 ч. сън.
След катастрофата се заговаря, че пилотите били още махмурлии, когато самолетът излетял. Изследванията показват, че в кръвта на командира Димитров има 0,99 на сто остатъци от етилов алкохол, а на бордмеханика Цвятко Решовски – 0,61.
При прегледа не намерих, че са употребили алкохол. Такава проверка се извършва само по съмнение, пише в обясненията си по-късно Йорданка Симеонова, санитарен инспектор на летище Бургас. Състоянието на екипажа беше добро, нямаше оплаквания от тяхна страна. Пулсът им беше в границата на нормалното. По време на прегледа те се шегуваха помежду си и особено много се занасяха със стюардесата. Закачаха я, че вечерта е легнала много рано, а била млада. Тя им отговаряше, че те също са млади, пише Симеонова.
Според нея всички били бодри, весели и външният им вид не издавал да са недоспали или преуморени.
Още по време на предполетната подготовка командирът на самолета е предупреден по телефона, че видимостта на летище София се влошава и е достигнала 3 км. По време на рулирането Димитров е информиран за ново изменение на видимостта в София. Тя вече е била 1500 метра, което е под неговия допустим минимум. Той веднага иска сведения за метеообстановката в Пловдив, тъй като смятал да използва летището за резервен вариант. Съобщават му, че видимостта там е 15 км.
След излитането самолетът поема курс към София и започва да набира заповяданата му височина от 2450 м. Докъм Пловдив полетът протича нормално. В района на Хисаря по искане на командира от София съобщават, че видимостта е под минимума му. И Димитров решава да кацне в Пловдив.
Получава разрешение за това в 7,50 ч. С уточнението, че ако не успее да получи адиовръзка с Пловдив, трябва да се върне отново на връзката със столицата. Ръководството на гражданските полети в Пловдив обаче започва работа в 8 часа. Затова в 7,54 часа контролът на полета е поет от дежурните на ВВС.
Три минути по-късно дежурният ръководител на летище Пловдив Петър Милов е уведомен от военните си колеги за идването на Ил-14 и поема неговото ръководство. Той обаче започва да му дава указания, без да си е изяснил въздушната обстановка, на каква височина е самолетът и откъде точно подхожда към летището.
На всичкото отгоре, когато командирът Димитров дава разчетите си на военните диспечери, допуска груба грешка. Той съобщава с около 10 минути по-късно времето, когато е трябвало да се появи при далечната приводна станция до село Граф Игнатиево.
Тази грешна информация има и диспечер Милов. И той разрешава на екипажа да се снижава визуално до 1200 метра и да изпълни схемата на кацане. Необясним остава и следният факт. Диспечерът подава информация за барометричното налягане, която командирът разбира и повтаря правилно чак на шестия път! И едва тогава диспечерът Милов му разрешава визуално снижение до 400 м и с ляв завой да подходи към летището за кацане с курс 82 градуса.
Командирът на самолета потвърждава тези указания и казва, че ще доложи при прелитането на приводната станция. Това е последната му реплика в 8,01 часа. След това връзката самолет-земя прекъсва и около 8,02 часа машината пада в гориста местност край село Црънча. Самолетът първо докосва върховете на дърветата с дясното си крило и 150 метра след това се забива в земята с около 330 км/час.
Съдебно-медицинската експертиза открива в телата на екипажа следи от силен стрес и огромно мускулно напрежение. Това показва, че командирът и колегите му доста преди катастрофата са разбирали, че нещо в полета не е наред.
Заради гъстата мъгла и силно пресечената местност самолетът е открит едва на третия ден. Пръв вижда останките му 67-годишният ловец Ангел Колев.
Забавеното откриване на самолета веднага ражда два слуха: първият, че Ил-14 е взет от НЛО и вторият, че е свален от гръцки изтребител.

Величка МИХАЙЛОВА