ЦИГАРИТЕ СА “СПОНСОР” НА ВИСОКОТО МИ КРЪВНО!
Тв-легендата Димитър ИГНАТИЕВ работи от 32 години в БНТ. Участвал е във всички информационни емисии - “Новини”, “Панорама”, “Вариант 3”, “Студио Младост”; в различни публицистични предавания и документалистика. 15 години е работил заедно с Кеворк Кеворкян в предаването “Всяка неделя”. Участвал е в реализацията на около 10 хиляди информационни емисии, над хиляда и сто издания на “Панорама”, около 500 издания на “Всяка неделя” и в още стотици предавания. От 1995 г. до днес е глас зад кадър, но никога не остава неразпознат.
- Вие сте най-известният телевизионен глас. Спада ли ви гласът по време на работа?
- Разбира се. Особено през зимния период. Работил съм с 39 градуса температура и с гнойна ангина.

- Как я получихте?
- Хвана ме летен грип. Беше юли. След дежурство имам ден и половина свободен. Чувствах заболяването още от предишния ден. Но изкарах емисията. Отидох да ме прегледат. Предписаха ми лекарства. Прибрах се вкъщи. Обади ми се колегата и каза, че Даниел Илиев е починал. Каза, че не е в състояние да работи повече и аз трябва да заема мястото си. Какво да правя? Заех го. С температура, с гнойна ангина. Използвах серия от техники, които само аз зная какви са. Така или иначе, емисиите минаха успешно.

- А как поддържате гласа си?
- Това е въпрос на известна дисциплина. Не бих казал за себе си, че съм най-дисциплинираният човек. Старая се да не претоварвам гласа си. Пазя се от простуди. Това, от което не съм се опазил, са цигарите.

- Как сте със здравето днес?
- Високото кръвно съпътства живота ми от 25 години насам. Колкото и странно да звучи, това е съвсем нормално. Нашата работа е един безкраен стрес и напрежение. Ако човек няма време, той не може да се движи достатъчно. Заседналият живот не води до нищо добро. Пушенето също “спонсорира” кръвното ми. Като прибавя към това нервичките, които пилея нагоре и надолу, появата на хипертонията става обяснима. Знаете, че високото кръвно се отразява на работата на сърцето и на общото състояние на организма.

С напредването на годините един по един се появяват здравословни проблеми.

Обаждат се травмите от ранната младост. Преди години обичах да играя баскетбол. Той ми остави контузии на глезените. За съжаление идеално здрави хора няма.

- Контролирате ли редовно хипертонията?
- Разбира се. За късмет имам около себе си отлични кардиолози.

- Споменахте на два пъти цигарите. Вреди ли ви пушенето?
- От него полза няма. За съжаление аз съм като Марк Твен. Той е казал: “Няма нищо по-лесно от това да се откажат цигарите. Лично аз съм опитвал 100 пъти, но продължавам”. Хубавото при мен е, че поне успях да ги намаля като количество. За съжаление нямам необходимата воля, която веднъж и завинаги да реши този проблем.

- От колко години пушите?
- Над 30.

- Кое е най-голямото количество, до което сте стигал?
- Кутия и половина на ден. Майка ми задаваше навремето много правилен въпрос: “Чудя се как можеш да даваш пари за дим?!”

- Спортувате ли нещо?
- Не. Единственото, което правя, е понякога да припкам с кучето си навън. В тези случаи не се знае кой кого води на разходка (смее се).

- Спазвате ли диета?
- По-скоро се храня разнообразно. Опитвал съм най-различни диети. Мисля, че

диетите са екстремно състояние за организма

След пълен глад обикновено килограми се качват много бързо. Прилагам най-простичката формула. Храня се по малко, но често.

- Уморяват ли се очите ви от толкова много четене?
- Има такъв момент. За очите трябва почивка. В дните, когато не съм на работа,

не гледам телевизия.

Работата в студио, с монитори, при силно осветление оказва своето влияние. Нямам някакви особени проблеми със зрението. Преди година и половина почнах да ползвам очила за четене.

- Какво мислите за нашите болници?
- От години знаем, че болничните заведения в България изпитват финансови затруднения. Това е свързано със ситуацията в страната. Не съм влизал в частна болница и не зная какво представлява. Днес основната беда на многопрофилните болници е мениджмънтът, управлението. Здравните заведения задлъжняват към фирмите-доставчици на медикаменти, консумативи и т.н. В някои от клиниките на “Александровска” болница бяха направени известни подобрения. Но като цяло има много, което да се желае. За съжаление напоследък различните видове заболявания се увеличиха.

Появиха се болести, за които бяхме забравили –

туберкулоза, малария, дифтерит и т.н. Говоря за градовете. А представяте ли си какво означава липса на медицинска помощ в малките населени пунктове и в селата?! Там кой на кого разчита? Малцина са лекарите, които биха отишли в селата. Не зная кога и как ще бъде разрешен генерално проблемът на висшия, средния и низшия медицински персонал. А той нараства лавинообразно.

- На какво ниво е нашето здравеопазване?
- Мисля, че има много, което да се желае от системата на личните лекари, от Здравната каса и от болничните заведения - многопрофилни или специализирани. За съжаление не всяка болница може да бъде като “Св. Екатерина”. По здравните застраховки има доста проблеми. Немалко хора не могат да си позволят здравно осигуряване. Повечето от медицинските услуги са платени. За изследвания и за прегледи също трябва да се плаща. Потребителската такса е 2.40 лв., но сериозните изследвания струват стотици, а понякога и хиляди левове. Това нарушава баланса в здравната система. Здравните заведения не са в състояние да поемат огромния поток от хора, които имат нужда от медицинска помощ.

- Имате ли мнение за Здравната каса?
- И от нея има какво да се желае - по пътеките, които пациентите могат да ползват. Знаете какъв беше проблемът с лекарствата за онкоболните. Много хора имат сърдечни нарушения или тежки проблеми, които изискват хирургична интервенция. Може би системата ще бъде тепърва дообогатявана или доразвивана.

- Касата поема ли някаква част от стойността на вашите лекарства?
- Като хроничен хипертоник ползвам отстъпки от стотинки или лев-два.

- Това нормално ли е?
- Не бих казал.

- Какво мислите за цените на лекарствата?
- Фармацевтична индустрия у нас вече не съществува в онзи обем, в който беше преди години. Повечето от лекарствата, които се предлагат в аптеките, са на базата на вноса. Това значи мита, налози, данъци, такси. Всичко това допълнително оскъпява лекарствения продукт. Спокойно мога да кажа, че някои от българските лекарства са на невероятно високо ниво, въпреки че са аналози на чужди медикаменти. Нашите лекарствени средства могат да бъдат конкурентоспособни на пазара. Техните цени са по-ниски от тези на вносните. Ефектът от употребата им е положителен.

Самият аз също използвам някои български лекарства, които регулират кръвното налягане. Но нека си припомним, че в България пенсионерите са 2 милиона и 300 хиляди души. При това ще се увеличават, защото ние сме застаряваща нация. С техните пенсии ще бъде доста трудно да се справят със здравословните си проблеми, ползвайки лекарства. А има и хора, които са в работоспособна възраст, но нямат високи доходи. Не дай си Боже да се разболее техен близък! Тогава вече става страшно.

- Да се върнем на по-приятни теми. Как попаднахте в телевизията?
- През 1977 г. имаше един общонационален конкурс за телевизионни говорители. В него взеха участие 953 души от цяла България. Хората бяха с най-различни професии - актьори, актриси и най-обикновени граждани. Конкурсът премина в пет тура - от февруари до 11 април. Накрая останахме трима души. Между тях беше един мой добър приятел и колега - Райчо Райков, който вече не е между нас. В продължение на дълги години трябваше да работя много упорито, за да мога да науча тази професия както трябва и да защитя реномето й.

Моята професия ме е срещала с невероятни хора: с унгарския кинорежисьор Ищван Сабо, с Никита Михалков - едно голямо име в руското и в световното кино, с великите изпълнители Тина Търнър и Рей Чарлз, с много поети, писатели, художници. Всички тези хора, благодарение на таланта и на огромния си труд, са преуспели в това, което са започнали като професия.

- Сигурно сте имали много весели и тъжни случаи в кариерата си?
- Така е. Ще започна с тъжния случай. Беше 10 януари 1984 година. Тогава самолет на БГА “Балкан” катастрофира над село Кривина. В този самолет беше един много добър мой приятел - чудесният режисьор Нено Цонзаров. Знаете, че

хората изгоряха. Трагедията беше ужасна!

Бях на последните новини, в 21 часа и 35 минути. Тогава получихме от БТА по телекса тази информация. На мен се падна да прочета страшната новина.

Весели случки е имало много. Веднъж в студиото поради някаква техническа неизправност падна една метална летва от тавана, тип “Хънтър Дъглас”. Слава Богу, не нарани никого.

В средата на 90-те години в централната емисия “По света и у нас” се обявяваха курсовете на валутите. Тогава времената бяха повече от бурни. В нюзрума се обаждаха хора по телефона и търсеха мен. Вдигам телефона и чувам: “Защо ти, разбойнико, смени курса на валутата?! Знаеш ли колко пари изгубихме?” Имаше много такива абсурдни неща. В крайна сметка това от една страна е смешно, от друга - малко жалко. Откакто преминах на работа зад кадър, ми е малко по-спокойно.

- Споменахте, че стресът е един от “виновниците” за високото ви кръвно. Спомняте ли си някой особено стресов момент в работата ви?
- Стресовите моменти са много. Спомням си, че през 1980 г. у нас беше генералният секретар на ЮНЕСКО Амаду Махтар Мбоу. Той беше посрещнат от тогавашния председател на Комитета за изкуство и култура Людмила Живкова. В последния момент, за новините в 17.30 часа, секунди преди ефир, донесоха в студиото новина, която трябваше да мине първа - че председателят на Комитета за изкуство и култура е посрещнал генералния секретар на ЮНЕСКО. В бързината машинописките нещо са объркали. Погледнах текста, който трябваше да изчета на прима виста. Следва затъмнение, заставката “Новини” изчезва и аз се появявам в кадър. “Добър ден, уважаеми зрители!”. Гледам листа, откъснат от телекса и за хилядни от секундата се вцепенявам в буквалния смисъл на думата. Вместо председателят на Комитета за изкуство и култура пишеше

предателят на Комитета за изкуство и култура...

Реакцията ми бе много бърза, защото имах рутина. Прочетох новината както трябва. Продължих с останалите новини. Емисията беше 10-минутна. В един момент ми се стори, че не са 10 минути, а 10 часа! Почувствах, че започвам да се изпотявам. Получих учестено сърцебиене. Представях си какво можеше да стане, ако бях прочел първата новина в написания вид. В онези години спокойно биха могли да ме обвинят в провокация. В крайна сметка говорителят е последната бариера пред грешката. Ако той я допусне, нещата стават неконтролирани. Видях, че в апаратната отсреща режисьорката започна едно брауново движение. Събра се почти цялото ръководство, защото всички бяха видели грешката в последния момент от втория екземпляр. Като свърши емисията, всичко живо нахлу в студиото. Питаха ме какво е станало, какво съм прочел. От напрежение дори не са ме чули... Когато се разбра, че всичко е нормално, отдъхнахме. А аз отзад, на гърба на ризата си имах огромно петно от пот.

Едно интервю на Здравка ИВАНОВА