ФЕНОМЕНИ
Гадателят гледа и лекува с християнски икони, мюсюлмански, еврейски и будистки тайнства и иширети

До Кеазим ходжа се е допитвал още Стефан Софиянски, преди да стане кмет на София, а след него и Петър Стоянов е бил път до ^Лозенец^ в столицата, за да види президентското си бъдеще. Преди тях пък баба му е гледала на Людмила Живкова, която покрай бабата чула и предсказанията на тийнейджъра. Всъщност Кеазим ходжа още на 18 години, веднага след смъртта на баба си Йовка, я наследява в гадателството.
Малкият Кеазим обаче прави дебют в ясновидството доста преди това. Веднъж малчуганът се завъртял около големите на погребението на тяхна близка роднина. За разлика от християните при смърт мюсюлманите раздават не жито, а кафе за Бог да прости. Една жена рекла да използва случая, а баба му взела, че й гледала на кафе насред погребението. Изведнъж малкият Кеазим, който се навъртал любопитно край тях, грабнал чашата и занареждал гадания.
Между другите предсказания изтърсил, че жената скоро ще ходи в Съветския съюз. Това било последното му предсказание в случая, защото жената не издържала и се изсмяла на бръщолевенето на хлапака.
След няколко дни обаче клиентката на баба му пристигнала с кесия бонбони за второкласника и направо казала на майка му, че иска малкият пак да й гледа. Оказало се, че жената най-неочаквано наистина получила предложение да замине на квалификация в Съветския съюз. Оттогава започва и същинската гадателска практика на Кеазим. Славата на баба му, която мята боб и гледа на кафе, се умножила с тази на внука и пред дома взели да се вият дълги опашки.
Един ден малолетният гадател вижда нещо, за което и до днес не знае сън ли е, наяве ли е. Прибира се от училище посред пладне и изведнъж наоколо става тъмно. До големия орех на полянката, откъдето минава всеки ден, го чака белобрад старец, който му подава броеница с две вързопчета - с боб и с кафе. Малчуганът грабва армаганите и побягва. Няколко дни бълнува с температура и сънува дядото, който още цял месец ще му се присънва. Така или иначе, тази броеница още е в дома на Кеазим.
Когато баба му умира, тийнейджърът със зор склонява дядо си да му даде иконите й, а той все се опъва. Един ден идват някакви хора да им гледа. Вместо да им пророкува, младият гадател кротко ги моли да се помолят заедно пред иконките на баба Йовка. Затваря очи, но вместо тъмнина пред взора му блесва светлина, разбира, че се е озовал в “Пирогов”. Става му ясно защо са дошли тези хора. Отваря очи и казва, че на техния човек му предстои операция, тежка, но успешна. Това първо гледане на икона на Кеазим също се разчува и отново почват да се вият опашки пред дома на турчина, който гледа чрез християнските светии.
Едва по-късно ясновидецът започва да чете мюсюлманските окултни книги за магиите и развалянето им. Сега ходжата гадае и по християнски икони, и по арабското писмо от Книгата на живота, и по книгата за еврейската Кабала, пренесена от дедите му от Турция. Допитва се дори до будистките тайни на битието.
Кеазим ходжа се ядосва най-много на предразсъдъците на хората, че ходжите правели черни магии. “И аз не знам откъде идва тази заблуда. Няма такова нещо, ходжите правят
магии само за добро. Аз поне не познавам такива, които да правят черни магии. Някои си мислят, че за магия е достатъчно да прочетеш заклинание от някаква специална книга и готово. За да направиш магия, трябва да знаеш имената на джиновете, това са подангели, подархангели. Освен това трябва да имаш специална стая, със специално огнище. Много деликатна е тая работа и изсмуква силите на човека. Ясновидството също идва от джиновете. На обикновения човек не му е дадено да вижда бъдещето, а ясновидството е наследство от джиновете, които са спали със земни жители. И това се предава. Ако баба ти или дядо ти са знаели нещо, може и ти да започнеш да виждаш разни неща. Но всичко идва първо от Аллах, само той знае какво трябва да знаят хората и кога да им се помогне”, обяснява Кеазим ходжа и дава пример от собствената си практика. Водят при него момченце като картинка, но нямо. Забравило да говори от уплах. Кеазим прави всичко както му е редът. Налива шишенце от чешмата, чете молитва на водата. Майката носи брашно и ходжата я изпровожда със заръката детето да се мие и да пие от шишето, да спи върху брашното и след пет дена пак да дойдат. Само че щом прекрачват прага, детето изпуска шишенцето и писва доста речовито и разбираемо. След него писва от радост и майката. Това е чудо даже за Кеазим, но такава е била волята на Аллах.
За гаданията си ходжата също може да ви обясни как стават. Разгръща се Книгата на живота и се прави таблица по името на майката и бащата, денят, в който се е повял човекът, годината, в която е сега и се правят сметки. По тия сметки всичко излиза - кога ще се ожениш, кога деца ще добиеш и всичко друго. “Жива книга е това, никога не лъже”, подсмихва се на леснотията Кеазим ходжа, защото знае, че освен да четеш книгата и да правиш сметки трябва да знаеш и как да питаш Аллах, за да отговори той вместо теб.