Ирина Флорин: Кеворк е много специален човек за мен...

Кариерата на Ирина Флорин започва през 1981 г., когато е поканена от Стефан Димитров за вокал в първата формация на група "Домино". След това Ирина Флорин започва самостоятелна кариера.
В началото на 1989 г. записва първите си малки плочи „Кръговрат“ и „Телевизионна неделя“, а на следващата година излиза и първият й дългосвирещ албум „Краят на началото“. Голяма част от песните, както и всичките й аранжименти са дело на музикантите от ФСБ. В началото на този период неин импресарио е Димитър Керелезов.

През 1994 г. Ирина Флорин издава първия си албум „Стъклен свят“ на компактдиск. През 1996 г. излиза албумът „Цвят лилав“, от който са известните сингли „Цвят лилав“ (по текст на Стоян Михалев) и „Пътуване“ (с гост вокал Мариус Куркински). Следва сътрудничество с групата “Тибетски сърца” по проекта „За любовта“, който влиза в сборния диск „Мога“ (1998) . Едноименният сингъл „Мога“ е резултат от съвместната работа на Ирина Флорин с Момчил Колев.
През 2001 г. излиза албумът „В трето лице“, за който обра всички награди на всички музикални медии, шест песни от него са реализирани като сингли. За две от песните в албума Ирина си сътрудничи с Георги и Свилен от група “Остава”
Освен на музикалната сцена Ирина Флорин се изявява и като моден дизайнер на собствено марково облекло. Присъдена й е наградата „ Златна игла“ за дебют през 2006 г.


- Ирина, медиите написаха, че с Кеворк Кеворкян сте най-новата светска двойка. Били сте заедно на последното парти на “Горещо”, а след това сте си тръгнали с неговото “Порше Кайен”... За нещо сериозно ли става въпрос?
- Кеворк е много специален човек за мен... Това е, което мога да кажа...

- И нищо повече ли няма да добавиш?
- А това малко ли е, което ти казах...

- Разкажи нещо интересно, свързано с началото на кариерата ти?
- До 14-годишна живеех в Дъбован, а след това заминах да уча в Руската гимназия в Плевен. Докато учех, живеех в дома на Маргарита Пехливанова, актриса в Младежкия театър. Между другото тя е първата съпруга на Стефан Воронов. Всеки петък вечер пътувах до София и гледах всичко, което се играеше в театъра. Изключително съм й признателна за тази възможност. По това време имах невероятния късмет с един от емблематичните български актьори Николай Бинев, с Домна Ганева, Ваня Цветкова, Аня Пенчева... Това промени света ми, бях сигурна, че искам да бъда в тази среда, сред тези хора... Като завърших гимназия, баща ми много искаше да запиша медицина, но мен ме теглеше към Консерваторията... Казах на майка ми и тя ходатайства пред баща ми, дадоха ми някакви пари... Като пристигнах в София, се качих на едно такси и казах: “Към консерваторията...” Приеха ме”.

Нашият випуск беше много шарен – Етиен Леви, Руми и Снежи от “Трик”, Нели Рангелова, Фънки, Емо Фашиста от “Импулс”. В следващия випуск бяха Жоро Христов, Наско Атанасов, солистът на група “Импулс”. Със Стенли като студенти живеехме заедно в един апартамент с още няколко души... студентска му работа. Той беше и си остана едно готино момче и изключителен професионалист. Естествено, че имах и гадже - Шушу, беше барабанист на “Импулс”. Отдавна замина за чужбина, не съм го виждала може би 25 години.

Първата година прекъснах, защото Стефан Димитров направи група “Домино”. Трябваше са се явим на юбилеен “Златен Орфей” за да изпеем “Нека да е лято”. И започнахме концерти... Преди това се явих на два младежки конкурса, на единия спечелих второ място. Тогава се запознах с Иван Славков, който беше шеф на журито. След като свърши конкурсът, дойде някакъв млад мъж и вика: “Трябва да дойдете с нас при другаря Славков... Добре, казвам... Закараха ме в Японския хотел, сложиха ме до Батето, а той вика: “Няма да се плашиш, моето момиче, кажи какво ще пиеш?” Аз викам: “Аз не пия...” “Как не пиеш?... Откъде си ти?” А аз скромно: “От село Дъбован...” А той ме тупа по рамото: “ Никога не забравяй, че си оттам...” И аз никога не съм забравила, наистина, неговите думи...

Тогава продължих да си пия водата... А пред мен бяха донесли една купа с всевъзможни плодове. Дотогава бях виждала само портокали и лимони – баща ми ги купуваше за Нова година. Тогава за пръв път видях банани, киви... някакви такива странни плодове и аз с охота ги опитах всичките... По едно време казах, че ми се спи – Батето нареди да ме закарат с неговия правителствен мерцедес и така...

- Е, и каква беше целта на тази покана?
- Ами аз бях спечелила тази награда и той беше впечатлен. Все пак бях едно момиче от село... /смях/

- А на теб мина ли ти през ума, като те покани, че може да изпаднеш в някаква особена ситуация?..
- Бях се притеснила и уплашила, защото какво ли не бях слушала за него. Но се оказа, че той е изключително свестен човек, което го е доказал и през годините...

- Твоята емблема ще си остане песента “Цвят лилав”...
- С Ники Кънчев сме приятели от много години... Тогава той ми каза: “Защо Стоян Михалев не вземе да ти напише нещо?” По това време “Киора” бяха много известни с парчето “Вярвам в теб”, голям хит...

И така, запознахме се пред Арткафето на ул. “Иван Асен Втори”... И Стоян ме пита: “Добре, как искаш да звучи парчето, имаш ли идея?” А аз му викам: “ Абе, искам да звучи малко като японско парче!” Не знам какво ме беше прихванало. Аз съм много голям фен на японската култура, на японските дизайнери... Не знам откъде се е взело - в това мое село Дъбован... Може бе в предишния си живот съм била гейша /смях/... И той написа песента... Реално “Цвят лилав”, “Пътуване” и “Ти-рири-рам” бяха първите български клубни парчета, които накараха българите да слушат българска музика в дискотеките – това е 1997 – 1998-а година...

- Още ли пазиш добро чувство към бащата на сина ти Георги Тончев?
- Той е особен човек, чешит, изобретател... Живее си в неговия свят на изобретенията и патентите.
Разбира се, намира много време и за сина си, което е много важно. Наистина сме в много добри отношения. Не мога да кажа нищо лошо за него, защото няма какво лошо да кажа.

- Защо се разделихте тогава?
- Аз съм по-своенравна, той е по-последователен. Дал ми е много. И ми е дал най-важното – свободата. Но аз се почувствах толкова свободна, че в един момент не оцених това и пожелах да бъда.... ама много свободна... Въпреки че съм много отговорна. Но така е, тези неща се случват на хората, няма начин да се случат на стола до теб. И това е най-хубавото.

- Би ли се върнала при него?
- Мислила съм по този въпрос. Единствено заради сина ни бих го направила. Но те са в приятелски отношения и това е най-важното. Имало е период, в който най-вероятно му е липсвал баща му, но в момента – не.

- В момента всички коментират ВИП-брадърите. Ти какво мислиш за благотворителността в този й вид?
- Брадърите трябва накрая да си дадат хонорарите от шоуто за благотворителността. Ще бъде голям жест и ще облекчат целия народ.
Аз съм голям фен на Ицо Хазарта. Той е изключително момче, което показа, че освен професионалист в жанра си е и един страхотен баща. Разревах се на телефонния разговор с детето му в Лондон.

- А какво ще кажеш за конфликта между Кошлуков и Тодор Славков?
- Мисля, че този конфликт беше част от декора. Познавам Емо, засичали сме се в общи компании, готино момче е. Изненадана съм от Тодор Славков, оказа се, че той е един истински син на баща си и на майка си, естествено - много уважавам личността Людмила Живкова. Стана ми симпатичен. Той е много освободен, но от друга страна му тежи това бреме, което продължава да носи като внук на Тодор Живков. И това е геройство, че се е съгласил да се появи, защото е знаел, че ще понесе удари. Това е достойно за уважение...

- Особено, ако е подплатено с достатъчно пари...
- Не мисля, че е влязъл за пари вътре... Но определено си заслужава парите, ако е получил такива...
Другите “образи”, които са ми симпатични, са Софи Маринова и Дачо. Софи е от малкото фолкпевици, които обожавам да слушам.

- Ти имаше скандал навремето с Ванко 1 и с Мишо Шамара. За какво ставаше въпрос?
- Не пожелаха да ни платят за песента “Запази вечерта” – на мен и на Ваня Щерева. Тя стана голям хит. Решили бяха ,че трябва да го направя ей така - за тях... като жест, едва ли не. Това беше една много грозна история и не ставаше дума за кой знае какви пари. В крайна сметка чрез адвокатите ни се оправиха нещата... Малко след това Ванко го вкараха в затвора.

- Какво ще кажеш за приказките на Ванко за Венета Райкова?
- Търси евтина реклама. Каквато и да е Венета, въпреки че не я познавам достатъчно добре, е недостойно за един мъж да прави това... Още повече -тя току що стана майка... Проява на комплексарщина е.


Валерия Калчева