Истинската вяра се крепи на добрите дела, морала и благородството, казва известната писателка
Екатерина Томова е завършила българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работила е като журналист и редактор в столични вестници и издателства. Сега е преподавателка в ЮЗУ "Неофит Рилски". Издала е стихосбирките "Изгряващи хълмове" и "Автопортрет", книгата с документални разкази за столетници от Родопите "Забравени от небето", романа "Гости от другия свят" и сборника с новели "Празникът на мъртвите". По "Забравени от небето" има повече от десет сценични постановки в България, както и една в Дюселдорфския държавен театър (Германия), осъществена от Димитър Гочев с немски театрален състав, играна през 1994 /95 г. По същото време едно от реномираните издателства в Кьолн издава книгата й на немски език в популярната си поредица "Киви".

Поетеса, писателка, журналистка, преподавателка, Ек. Томова е преди всичко много интересен човек. Жена с характер, но и много лирична. Когато говориш с нея, попадаш в измеренията на духовното, чувстваш с всичките си сетива. Такива контакти несъмнено обогатяват. Те показват, че нашата литература, въпреки всичко, е жива, а нашите интелектуалци - онези, истинските, остават верни на себе си. Тя е пълна с надежди, обича младите и успява пълноценно да контактува с тях. Когато говори за киното, прилича на мечтателка.

В какво не вярва Екатерина Томова?
- Че само вярването може да спаси света. Необходими са действия, а те изискват воля, разум и характер, за да изпълнят вярата и да я реализират - без това съчетание си оставаме само в затворения илюзорен кръг, който, позволявам си да кажа, не носи нищо и не удовлетворява никого. Истинската вяра се крепи на добрите дела, морала и благородството, дори и да са по-малки от синапено зърно...

Според литературния критик Александър Спиридонов вие сте една от най-добрите съвременни писателки. Какво ви дава и отнема творческият процес?
- Не знаех, че Александър Спиридонов е казал това. Благодаря му за комплимента, въпреки че аз нямам подобно самочувствие. Мисля, че една от най-добрите съвременни писателки е Вера Мутафчиева. Творчеството, нямам предвид моите опити, а това на големите творци - поети, художници, писатели, философи, артисти, учени, ми дава всичко - възможността да пътувам из безпределните духовни пространства, тоест да общувам с едно нетленно духовно богатство. Не ми отнема нищо. Или по-точно ми отнема илюзията, че доста преходни неща имат смисъл. Намирам, че това е полезно.

Как пишете - на прима виста или с много редакции?
- И по двата начина.

Участвахте ли във филма на Александър Томов "Брутално"?
- Не, не беше необходимо. Участва синът ни Александър - той следва кинорежисура, а в този филм се изяви и като актьор.

Какво виждате, като затворите очи?
- Вселената - най-недостъпната загадка, от която казват, че сме произлезли, и нейното пълно безразличие към нас...

Какво е отношението ви към силните страсти, така добре описани от вашия съпруг в неговите прекрасни къси разкази?
- Мисля, че силните страсти движат повечето от процесите в живота постоянно - разум много рядко се забелязва. Навярно затова ги описва както отвън, така и в дълбочина, което ги прави така силни и трайни, тъй като в тях съчетава поезия, философия и съдбовност.

Смятате ли, че стилът на живот се отпечатва по някакъв начин в литературните творби, или това са две различни реалности? Говорите ли за себе си в своите работи?
- Да, отпечатва се. Творчеството е огледало - и на човека, и на обществото, и на епохата, дори навярно е и нещо повече - саркофаг - в литературата - от думи, които имат способността да запазват, както и да пренасят към други хора и други времена, ако творбите са създадени трайно. Нали така - именно чрез записаното или написаното можем да се докоснем до цивилизации и хора, които отдавна са изчезнали. Стилът на живот, както и на творчество изразява личността или безличността... Разбира се, в своите работи говоря и за себе си, навярно и за всичко онова, с което съм свързана или прекъснала връзките...

Може ли да се каже, че с Александър Томов сте щастливо семейство?
- Може би...

Какво ще пожелаете на читателите ни?
- Желая им добро бъдеще.

Едно интервю на Мирослава ПАНАЙОТОВА