Ще прибере ли докторът 15 000 лева от вечно уволнявания публицист?
- Защо наричаш шефа на „Подкрепа” Константин в скоби Костадин?
- Преди време бившият конфедерален секретар на синдиката, основател и пръв главен редактор на всекидневника „Подкрепа” Пламен Даракчиев заяви, че докторът, лечител на покойници, е променил името си. Става дума, че патоанатомът е проверяван от комисията по досиетата под името „Константин Димитров Тренчев, а всъщност рожденото му име е Костадин. Смени го официално някъде през 1991-92 г.”

- Твърдиш, че Тренчев те е осъдил за цитат.
- Точно така. И това е вторият случай в настоящата ни история. Първият бе, когато съпругата на Йордан Соколов – Ева Таджер, осъди в. „24 часа” също за цитат?! Надявам се, че този път нашият апелативен съд ще вземе справедливо решение. В противен случай ще стигна до Страсбург. Още повече че казусът е любопитен.

- Какво му е толкова необичайното?
- Ами ако нашият съд не успее, ще се наложи този в Страсбург да отсъди,

че „масон” и „човек, свързан с тайните служби на комунистите” е нещо обидно или да ме оневини.

Защото Тренчев се е засегнал тъкмо от това.

- Сигурен ли си, че си използвал цитат?
- Категорично. Константин (Костадин) се е засегнал от следния текст, поместен на стр. 69-70 от излязлата през 2003 г. моя книга „Сянката на Цион”, част ІІІ, том 2: „Пък и след „демократичните промени” кои станаха масони”? Все комунисти и свързани с техните мрачни тайни служби лица: назначеният за шеф на „Мултигруп” Илия Павлов, неговите „съветници” Стоян Денчев и министър Димитър Калчев, историкът Андрей Пантев, вечният Гиньо Ганев, Николай Камов – член на Клуба на билдербергите, Иван Сарандев, Петър Горновски, тайните милиционери Цвятко Цветков, бивш заместник-началник на Шесто управление на Държавна сигурност, Петър Калпакчиев от „Кинтекс”, явният милиционер Емил Кюлев, свързаните с тях кмет на столицата Стефан Софиянски, псевдосиндикалистът Константин Тренчев, юристът Асен Ошанов, Димитър Недков, д-р Спас Спасков…” Следва бележката: „Вж. „Зидари по български” към „Разкритите масонски тайни” от Валери Ценков, сп. „Тема”, брой 49 (62), София, 9 – 15 декември 2002 г.” Това е източникът, на който съм се позовал.

- От какво друго се е обидил?
- Че съм го обявил за свързан с комунистическия режим и неговите тайни служби.

- А свързан ли е?
- Със заявление до съда от 5 май 2006 г. поисках „да ми бъде издадено съдебно удостоверение, по силата на което да се снабдя със съответните удостоверителни, справочни и други документи, намиращи се в архивите на специалните служби на комунистическата държава, от които да е видно дали ищецът… Тренчев е участвал в дейността на тези служби, и ако е участвал – откога, докога и като какъв.” Съдът не позволи. А Пламен Даракчиев разказва как през 1989 г. някакъв прокурор го разпитвал. И когато Пламен не поддал, онзи „му се присмял с аргумента, че

Коцето е сътрудник на ДС… Накрая ми каза и агентурното му име – Павлов.”

Даракчиев разказва как разговарял с Тренчев по тази тема, той не отрекъл. Цитирам: „… Направи уговорката, че е помагал на милицията…” През 1992 г. Едвин Сугарев публикува във в. „Демокрация” поредица, озаглавена „Синдикалистът като ченге”. Ставаше дума за Тренчев. Всяка публикация бе съпроводена със съответното факсимиле, доказващо подлата дейност на агент Павлов. Във водени от мен телевизионни предавания

Янко Янков и Николай Колев-Босия са признавали, че Тренчев е ченге.

И двамата свидетелстваха за това пред съда. Аз пък знам онзи милиционер, който е намерил делото на агент „Павлов” в касата си. Подсказвам: сега

той се мъдри като експерт в парламента и БФС.

Известен е като омазнил се с контрабандата на петрол по време на югоембаргото. Някой ден ще разкажа повече.

- Има ли още нещо?
- Отново ще цитирам. Този път журналистката от в. „Труд” Мариела Балева. В интервю с Тренчев, публикувано на 18 декември 2006 г., тя не е успяла да се сдържи и възкликнала: „Тренчев, извинете, но не се сещам за политик с по-червен род от вашия!” Какво й е дало основание за тази изненада? Следното закъсняло признание на патоанатома: „Прабаба ми по майчина линия и бащата на Никола Вапцаров Йонко са брат и сестра… Коренът ми е от Банско. И смятам, че Вапцаров е поет, с който всяка страна може да се гордее. Освен това по бащина линия прадядо ми и бащата на Георги Димитров са братя. Фамилията му е Тренчов, но и досега не зная защо той се е преименувал на Димитров.”

- Стига бе! Този „антикомунист”? Знаеш ли още подобни факти?
- Знам. Тренчев е дезертьор от войската. Използвал е партийното членство на баща си и неговите връзки. Те така ги вербуват – Коритаров, Тренчев… - все дезертьори. Подкрепаджията е изоставил момиче, което е забременил. Той е толкова обременен с грехове, че е грехота да се цапаме с него. Да оставим Бог да го съди. Кандидатът за евродепутат от Николай-Камовата евролевица се е обидил, задето съм го нарекъл „псевдосиндикалист”. А как да определя същество, което, от една страна, уж брани правата на работещите, а, от друга, се явява работодател. Пак се позовавам на поне две книги. Първата е на Станимир Въгленов и е озаглавена „Свалят правителството! 100 истории на един разследващ журналист”. Издадена е през 2003 г. и на стр. 105-110 е поместена главата „На гости на д-р Тренчев”. В нея са обявени фирмите с негово участие или пък в чиито ръководни органи е бил и е. Подобен списък е обявил и Григор Лилов в „Най-богатите българи”, Книга втора, издадена година по-късно. На стр. 217-218 личи, че Тренчев е бизнесмен. Е, кажете ми, това не е ли псевдосиндикализъм?

- В такъв случай защо съдът те осъди, и то на сума, която е нечувана за „обида” – 15 000 лева?
- Защото преходът у нас още не е започнал. Продължава да ръководи БКП с нейните филиали. „Подкрепа” е един от тях.

Тренчевият синдикат е замесен в далавери с „Мултигруп”

и дори с руската оръжейна мафия. Четете Миша Глени, Илия Троянов… Не ви ли прави впечатление, че извън БСП само трима души все още мърсят обществената атмосфера от ноември 1989 г. до наши дни. Те са Ахмед Доган, Константин (Костадин) Тренчев и Иван Костов. Има и други, но те са маргинали като Сашко Йорданов или Асен Агов. Нека всеки сам реши кой и защо ги държи във фокуса на публичното внимание? Тези верни синове на оная партия все още са необходими на господарите си. На онези, за които в словото си пред колегиума на МВР, изнесено на 10 януари 1990 г., Любен Гоцев заявява: „Ние ще служим на Политбюро, но не можем официално, ще искаме разрешение от прокурора, съдия.” Ето го разковничето.

- Тези неща ще ги опишеш ли в новата си книга?
- За генезиса на тези неща разказвам в новата си книга „Чудовището”, която идва с пролетта.

Едно интервю на Жоро ЗАХАРИЕВ