СПОР(Т)НО
Аспарухов се разсърдил, че дали на жена му прозрачна нощница

Мария Йорданова, вдовицата на Кукуша навръши 70. След една объркана снимка на съпруга си тя се срещна със спортния редактор на вестника. И разказа невероятни спомени за легендарния си съпруг, Гунди, Соколето, Вуцов, Патрата и Сашо Костов.

Последният ден на Кукуша
Димитър Йорданов си отиде през май 1996 г. На 66. Същата година ^Славия^ стана шампион. Куки се стресна ^Тия като станат шампиони все някой умира. Предишния път умря царя, сега ще е някой друг.^
Обаче отиде на техния банкет. Той им е юноша и редовно се събираше с тях. Поливат титлата с Кано Коцев, Мишев и другите. После си тръгва. На ^Константин Величков^ му прилошава и се подпира на един стълб. Трима цигани виждат, че не е добре и го обират. Взеха му 50 лева, часовника и тефтерчето с телефоните.

На другия ден издъхна
Прибра се много зле. Най го беше яд за бележника с номерата на всички футболисти. Обадих се на синовете. Те дохвърчаха, но не хванаха циганите.
Моят мъж носеше протези. Накрая остана само с един зъб. Но за беля на другия ден го заболя баш той. Митко седна на стола и му го извадиха. Погледна ме, усмихна се и издъхна. Точно така мечтаеше да умре. Не получи инфаркт.
Отиде си от аневризъм на аортата. Две години преди това трябваше да влиза на операция при Чирков. Но професорът я отмени. Май прецени, че е безмислена.

Баща му беше стражар
Мъжът ми е роден през 1929 г. във ^Втори гараж^. Това е махала на ^Лагера^. Родителите му са македонци. Свекърва ми е от Кукуш. Оттам е прякорът му. Баща му е бил жандар.
Обикновен общински старажар по хигиената. Глобявал по пет лева, ако си хвърлиш фаса. И комунистите не го закачаха.
Даже го направиха партиец. Обаче в досието на Митко пишеше, че е син на полицай. И за Полша да заминаше, обикаляше махалата за подписи, че е благонадежден. За една пиклива Румъния пак изписваше кофи мастило.

Публиката на ^Левски^ не го щеше
Мъжът ми е юношески шампион със ^Славия^. Но ^белите^ го пратиха да служи в ДНА - Пловдив. След казармата пак не си го взеха! Тогава централен нападател им играеше Добромир Ташков.
Заигра във ВВС. И биха всички софийски отбори, барабар с ЦСКА! Генералите се ядосаха и ги разформироваха. Не можело в едни град да има два военни отбора. Върна се в ^Завод 12^ и ги вкара в ^А^ група. Тогава Валяка Спасов го повика в ^Левски^. Митко отказваше. Беше вече на 27.
Опита да се измъкне с номера, че има заем от заводската взаимно-спомагателна каса. Но ^Левски^ му пое борча. Дебютира с ^Раднички^ - Ниш. ^Синята^ публика не го щеше. Освирка го преди да пипне топката! Целият стадион ревна срещу него. Митко тръгна да си излиза.

А Валяка го връщаше на терена
Той три пъти понечи да напусне. Треньорът го връщаше от пистата. После Митко се разигра. Вкара три гола и публиката се обърна. Изнесоха го на ръце. Стана любимец на всички левскари.
Беше приятел с цеденевистите Ракаров, Миланов и осбено с Георги Найденов. Двамата си пиеха редовно виното. Жоро пиеше бяло, а моя мъж - каберне. Вратарят му доверяваше неща, които не смееше да каже на съотборниците си. Кукуша обаче мразеше ЦСКА. Яд го беше, че ги толерират много.
Само ^Левски^ им се опъваше. Но съдиите ги режеха. Гочо Русев, Дочо Нанов и повечето рефери бяха левскари. Но даваха дузпи за ^червените^ врага от гарата! Ако ЦСКА загубеше, ги пращаха запас в Звездец. Мърдане нямаше.

Симолията ми викаше да го налагам с лук
Леле колко го ритаха! Най-яко го секиреха Манолов и славистът Томе Атанасов. Той тичаше като гъсок и му биеше колене навсякъде. Тая разкъсана аорта не е случайна. А са втори братовчеди!
Като гледах какви топки удря с глава, се страхувах да не се побърка. Но на черепа му нмаше нищо. Фатални се оказаха травмите в гърдите.
Симолията поне не си кривеше душата. С него бяхме комшии. Като минеше покрай нас след мач на ЦСКА и ^Левски^ Симо ми викаше през прозореца: ^Миче, слагай лука, че тая вечер много ще го налагаш!^
Обаче Митко им го върна тъпкано. Вкара им четири гола! И ^Левски^ би ЦСКА с 6:3.
След мача припадна на тъчлинията. Тогава той игра с 40 градуса температура. Другите отидоха на банкет, а аз го прибрах да го лекувам.

Гунди им пази заради нивалина
Тоя нивалин няма да го забравя. ^Левски^ отиде да играе мач в Гърция. Някои носеха това лекарство за детски паралич да го продават. Но повечето ги осъдиха за контрабанда на долари.
Взехме пари назаем от приятели и купихме валута на черно. Преди да тръгнат футболистите и жените им се събрахме у нас. Говорехме си коя къде скрила доларите на мъжа си. Вуцовица му ги пъхна в маншета, аз в колана, а трета в тока.
Но някой ги издаде. Играчите заподзозряха треньора си Валяка. На границата спряха автобуса им и арестуваха вратарите. Затова Гунди им пази тогава! Той беше още юноша.

На връщане пак ги опандизиха
Нашите привърженици научиха за клопката. Един отпраши за Петрич и ги предупреди за тараша.
Футболистите се ошашавиха. Преди Княжево взеха да хвърлят чорапогащи, пликчета и сутиени през джамовете на рейса. Оставиха само детските дрешки.
Автобуса закараха пред дирекцията на милицията на Лъвов мост. Този път опандизиха Вуцов, Блаже Филипов и Фанфана. А другите бяха подследствени. Моят се уплаши. Видеше ли милиционер, мислеше, че ще го арестува. Ведъж един ни звънна. И Митко се разтрепера: ^Приготви ли ми топлите дрехи?^
А оня му вика: ^Кажи на бабата да си махне килотите от простора, че разваля фасадата!^

Направиха му очна ставка с Вуцов
Накрая получи призовка. Влиза при следователя. И изведнъж му водят Вуцов. На очна ставка. Иван бил блед, жълт и брадясал. Жив да го ожалиш. На всичкото отгоре нямал връзки на обувките.
Милиционерите му ги взели да не се обеси. Вуцов се разплакал и казал: ^Кукуш, аз всичко си казах. Кажи им и ти.^ И моят рекъл: ^Е, щом ти си казал...^
И си призна и той. Осъдиха го за едни пикливи 100 долара. Но те не бяха само негови, а общи с Вуцов и домакина на ^Левски^ бай Иван Дебелия.
Мъжът ми дал парите на габровеца, той на Дебелия, а оня купил валутата. Кокошкарска работа.
А цесекарите внасяха часовници с куфари и не ги проверяваха! Викаха ме и мене. А аз не предадах фронта. Казах, че никакви сто долара ни съм виждала, ни съм чувала.

И Петко Сираков се забърка в аферата
На процеса бяхме картинка. Отборът на съд. Едни за нивалина, други за долари.
А съпругите - свидетелки. Жените на Теко и Фанфана бяха бременни. Те дойдоха с коремите, а аз - със счупен крак. В залата цъфна и първият световен шампион по борба Петко Сираков. И той дал долари и взел стоки.
На съдията му стана неудобно. Попита бащата на Наско какво си е купил с валутата. Борецът се изчерви. Взел килимче за стената и бебешки дрешки.
А кадията му вика: ^Петко, Петко ти от Каплан (знаменит турски борец) не се уплаши, а сега се потиш за шепа долари!^ После подхвана моя: ^Ех, Кукуш, пак си в засада. Какво да те правя и тебе?^
Накрая всички ги одрусаха условно. По година и половина. На арестуваните им лепнаха по две. Наказаха ги да не играят и ги глобиха!

С последните си стотинки удари джакпота
Хем нямахме никакви доходи, хем трябваше да връщаме борчовете за доларите и глобите. Аз още не работех. Митко не ми даваше. Но има Господ!
На мъжа ми му останаха 50 стотинки. С тях попълни фиш за тото 1. И удари джакпота!
Тогава се играеше на български мачове. Спечели 42 000 лева! Щеше да вземе 84 000, но и един друг човек уцели тринайсетица.
Левскарите му се разсърдиха много. Оказа се, че Митко им писал загуба в Пловдив. Така спечели!
Казаха, че не си вярва на отбора. Добре, че беше наказан. Иначе щеше да излезе, че е продал мача.
Върнахме си борчовете. Внесахме по 12 бона на синовете. С другото - оргия след оргия. Поканихме отбора на печено агне. И му се отсърдиха. Патрата дойде първи. Той пиеше най-много.

Гацо Стоянов го разпитваше в ДС
Митко влезе в националния чак на 31. Гацо Панайотов надебеля, почна да пие и го изикаха срещу Франция.
В Париж с Жоро Найденов отидоха при един емигрант Взеха от него пари. С тях купиха подаръци.
А тука му ги върнаха на семейството в левове. Така не мъкнеха стоки за контрабанда. Но някой ги наклепа. Двамата получиха призовки да се явят в ДС. Влизат в един кабинет. На бюрото с гръб към тях седи мъж. Изведнъж той се обръща на въртящ стол. И пред тях цъфва Гацо Стоянов! Съветникът на Иван Славков. Жоро му казал: ^Абе, копеле какви номера ни правиш. За какво ни викат, Гаце?^
А Гаврил го срязва: ^Няма Гаце, няма маце! Тука съм ти другарю Стоянов^. И ги разпитал от игла до конец. Но не за контрабанда.
Интересуваха се дали са изнесли някаква тайна и да не са станали шпиони. Тоя път им се размина.

Пак го осъдиха условно
Опростиха му наказанието за нивалина. Обаче в Сливен едно цигане скочи на пистата и го напсува на мача. Митко му удари глава и го просна.
Той бързо избухваше и налиташе на бой. Тогава Георги Йорданов беше прокрор на Сливен. И пак го одрусаха условно.
Митко стана голмайстор на България. Не му връчиха дори купата като хората. Дали я на домакина. И той един ден го извика да си я вземе от склада...
Пишат, че Христо Илиев - Патрата бил тарторът на ^Левски^. Но не той, а мъжът ми беше тарторът!
С Гунди играха заедно година. Направиха тандем. А с Апарухови и Вуцови станахме семейни приятели.

Гунди се сърдеше, че целуват жена му
Често се събирахме с Аспарухови. Бяхме бедни, но живехме весело. Веднъж останаха да спят у нас. Аз дадох на Лита една моя нощница. Митко ми я купи от Румъния. Тя беше прозрачна като перде.
Гунди беше много ревнив. Каза: ^Абе, копеле, ти нарочно даде такава нощница, за да гледаш жена ми. Знам те аз!^ А Куки отговори: ^Я, бегай легай, бе!^
Друг път играехме на ^Давиш ли се?^ На един му връзвахме очите и той трябваше да познае кой го е целунал или ударил. Сашо Костов все гледаше да прекара Величка да жуми. И намигаш на мъжа ми.
А Митко нарочно я целуваше звучно. И се правеше, че се разтреперва от възбуда. Аспарухов подскачаше: ^Айде стига, бе копеле!^
Но моят го затапваше: ^А като целуваше жената на Сашо Костов ти беше гот, нали?^

Сашо ни изменти да пълним вода
Александър Костов дойде в ^Левски^ млад. Ама вече голям зевзек. Ние му викахме Сашо Малкия, за разлика от Александър Кръстев.
Мъжът ми го взимаше в неговата стая по хотелите, понеже не хъркаше. Но моят беше нервак. Карал Костов да оправя картините, ако са на чорчик.
Но веднъж Сашо му го върна. Обади се по телефона с преправен глас. Представи си, че е от ВиК. Каза да се заредим с вода, защото щели да я спират.
И, ние като лудите напълнихме всички тенджери. А водата не спря. На сутринта Сашо попита Кукуша дали има вода. Митко се ядоса и го напсува.

В Люксембург го примамваха с куфарче пари
Отидоха в Люксембург. Спа в една стая с Теко Абаджиев. Пред вратата им слагат куфарче с пари.
Да останат да играят там. Теко го отваря и подскача. Било фрашкано догоре. Не мигват цяла нощ.
Абаджиев тогава още е ерген. Но моя мъж казва: ^Ако остана ще пратят жена ми в Белене!^ И се прибраха. После Теко пак драсна.

Жоро Соколов караше гол по хавлия
Той беше любимият футболист на мъжа ми. Куки казваше.^Какво Гунди? Гунди е добър футболист. Но за това спиране, тръгване и еластичност на Жоро може само да си мечтае^.
Такъв играч като Соколов не сме имали. Съпругът ми винаги го пишеше първи в класациите. От сегашните харесваше Христо Йовов.
Йогата много ме тачеше. Викаше ми кака Мара. Казваше, че ако им стана треньор ще ги направя шампион след 12 години.
Веднъж под джама ни изсвири клаксон. Отдолу кацна Жоро с москвича. Беше гол по хавлия. Мъжът ми го попита къде е тръгнал като шашав.
А Йогата му даде едни чоропагащник: ^Това е за кака Мара!^ И отпраши. Като млад не беше пияница. Но баща му го обърка. Раздели игрището на коридори и забрани на другите да влизат при сина му!

Витлачил пенсионира мъжа ми
По едно време предложиха на левскарите да стават партийци. Моят мъж и Блаже Филипов казаха, че не са дорасли. И останаха в немилост. А Йончо Арсов, Патрата и другите се навиха и тръгнаха нагоре.
Мъжът ми напусна ^Левски^ когато треньор стана Витлачил. Двамата се скараха. Митко не си мълчеше. Освободиха го поради възрастта му.
Не го му направиха изпращане. Прие го спокойно. Той не ревнуваше Гунди, че го измести. Тогава беше на 35, а Гунди на 22. Обаче в последните си две години Аспарухов се промени. Славата разваля.
Главозамая се, а играта му спадна и се изнерви. Ритали го. Ами няма да ти направят шпалир да им вкараш. Куки казваше: ^Тоя ще се провали. Ако я кара така догодина ще залезе!^ Но за погребението му се дигна от другия край на България.

Да им сложат плочи на паметника на Гунди!
Веднъж казах на един от шефовете на ^Левски^: ^Не съм против, че непрекснато чествате Аспарухов. Нито, че му направихте стадион, паметник и фенклуб. Ако щете и София кръстете Гундария. Обаче на паметника на Гунди сложете поне по една плоча и на другите: на мъжа ми, Патрата, Ласков, Валяка и Соколов.^

Юри СТЕФАНОВ

ДОСИЕ
- Кукуша рита в ^Завод 12^, ДНА, ВВС, ^Левски^ и ^Септември^.
- Треньор е на Ямбол, Лом и Джебелт.
- Голмайстор е на България за 1960 г.
- Има три купи на България и една титла.
- Участва на Римската олимпиада.