МИСТЕРИЯ
Откритата плочка на бог Сабазий вкарва в гроба местния овчар Киро Караджов

Родопите крият много тайни и загадки. Най-голям интерес представлява големият култов център на бесите, описан от древни автори като светилище на Дионис, Либер, Сабазий. Плячкосван от завоеватели, ограбван от иманяри, разрушаван и анатемосван, мистериозният скален комплекс потъва в забвение чак до началото на 70-те години на ХХ век. На 25 март 2001 г. петнадесет топуфолози от Пловдив и Асеновград, и трима спецове от Българската асоциация по ^Астро-палеоконтакти^ и ^Феномени^ посещават скалното плато Белинташ над асеновградското село Мостово. Екстрасенсите влизат в контакт с духа на древната цивилизация и стигат до извода, че става въпрос за послания от други галактики. Определят Белинташ като междинна космическа площадка на НЛО, а координатната мрежа, изсечена в скалата, служела за ориентир на пилотите.
Човекът, който ^открива^ за науката уникалното оброчище, не е археологът Николай Овчаров, нито неговият прочут колега - покойният Иван Венедиков. Това е асеновградският икономист и запален планинар Никола Боев. 78-годишният мъж има средно класическо образование и от съвсем млад се запалва по историята на родния си край. В периода 1953-1960 г. е ангажиран служебно и лично е участвал в създаването на Асеновградския исторически музей. Според Боев Белинташ е играл ролята на своеобразна слънчева обсерватория.
Пред изданието на народа краеведът икономист осветли много от най-тъмните прокоби, свързани със загадъчното светилище.

- Как от първоначалната идея, че това е обикновена тракийска крепост, все повече надделява мнението, че Белинташ е място със световно значение?
- Първо, наистина мислеха, че това е крепост. Никой тогава не говореше за светилище. В средата на 50-те стана първата регистрация на паметниците на културата. Учителите от Асеновградско още тогава предлагат Белинташ да влезе в списъка. Тогава естествените паметници като това светилище не бяха включени в списъка. Минаха годините и Белинташ ставаше в очите ни нещо все по-голямо и странно. Бяха открити гигантски халковидни дупки в скалата. До мен достигна библейската легенда за Великия потоп и Ноевия ковчег, който може би е бил привързан там.
- Можем ли да кажем, че вече имаме ^българския Стоунхендж^?
- Оставете го тоя Стоунхендж! И двете места са астрономически обсерватории, но нашето е напълно естествен феномен, а онова, в Англия, е изкуствена работа. За мен Белинташ е като някакъв естествен радиотелескоп от древността. Група учени от БАН го изследваха и се доказа, че това е древно светилище на тракийските богове Сабазий и Дионис.
Не се знае от Максовата общественост какво е значението на Сабазий за древността. Египетският бог Озирис и гръцкият Дионис произхождат от божеството Сабазий, чиято сребърна оброчна плочка бе намерена от местен жител, прикована под отломък от скалата на светилището. Този бог се свързва с еврейския Саваот. Траките подаряват на света култа към Сабазий.
- Има ли друго такова място в България?
- Друго подобно има в западната час на Родопите - връх Козия камък, който е близо до горското стопанство Беслет. То е свързано с долнославския комплекс. Долу е било място за посещение на жреците, а тук - за цялото племе на бесите.
Александър Велики е идвал по древен планински път. Гадали са му бъдещето и явно тракийските жреци не са го излъгали.
През 60 г. пр. н. е. в Белинташ идва Гай Октавиан - бащата на бъдещия римски император Октавиан Август. Той научава от жреците, че малкият му син ще има велико бъдеще.
- Какво откриха уфолозите на Белинташ?
- Парапсихологът Христо Нанев откри сред руините няколко силни енергийни полета. Марин Найденов пък смята, че там е имало междинна космическа станция за кацане на НЛО. Решил е да покаже Белинташ на известния уфолог Ерих фон Деникен.

Мистичният скален комплекс привлича като магнит иманярите с предания за фантастични богатства, скрити в пещери и белязани места.
Откърмени с преданията за посещенията на Александър Македонски по тия места, поколения малджии търсят подарена от него златна колесница на тракийските жреци, скрита в подземна пещера. Някои иманяри признават, че са ходили при Ванга, която им доверила, че за да открият заровените 800 кг злато, трябва да се дадат 8 жертви. Тази заплаха обаче не могла нито да ги разколебае, нито да ги спре. Говори се, че много търсачи на иманета са загинали, докато ръшкат скалните дупки в околността. Други умират мистериозно, покосени от болести и катастрофи.
Така или иначе, потвърждение за златото наистина има! Както пръв научи вестникът на народа, в село Тополово било открито златно съкровище с монети от времето на Филип и Александър Македонски. Възможно е да е част от разграбено богатство, подарено на светилището от най-великия пълководец на древния свят.
Но само тази находка прави района около Белинташ средоточие на мистерии. Дълъг и криволичещ е бил пътят на откритата през 1972 г. уникална сребърна плочка с изображение на тракийския бог на вечния кръговрат в природата Сабазий, обут във високи обувки, седнал на трон и заобиколен от т.нар. бузести змии. Първите описания на находката отричат, че става въпрос за Сабазий, и определят бога като Дионис - древногръцкия аналог на тракийското божество. Знае се, че древните траки широко са прилагали церенето със змии. В близкото село Павелско например от незапомнени времена се практикува змиелечеинето. Хората се събират край крепостта Зареница около Еньовден. Тогава се берат и лечебните билки. Предварително се търси и улавя отровен смок, за предпочитане от специална порода. Това е т.нар. вдлъбнаточел смок. Отровопускащите му зъби обаче са много навътре в устата и практически не е опасен за човека и едрите животни.
Лечебната процедура се извършва в началото на слънчев ден. Болният се облива с изворна вода, която преди това е обмивала смока, поставен в решето над главата му. Така се церят психически болести и стресови състояния. При безплодие и други болести змията се провира под ризата на лекуваните.
За съжаление човекът, открил уникалната сребърна плочка, умира само на 39 години. Краят му е обвит в куп легенди. Близките също свързват смъртта му с находката и гледат да я махнат от къщата. Тя попада в ръцете на иманяр, откогото през 1981 г. я изземва МВР. ^Со кротце, со благо и со малко кьотек^, както процедираха антииманярите в ония години.
Семейството на откривателя Киро Караджов е живяло в махала Курджиева, на около километър от подножието на Белинташ. Около загадъчната скала са и нивичките им, където Киро и 11 години по-малкият му брат Борис от деца извеждат добитъка на паша. Двете момчета често замръквали из околните чукари и кози пътеки. Не се страхували от зверове, тъмнина и предаваните от уста на уста зловещи истории за пагубната сила на мястото.
Една вечер Киро и братовчед му Стефан се връщали от работа късно през нощта. Вече наближавали махалата, когато на около 150 метра от тях в скалистия бряг забелязали лумнали пламъци, които скоро изчезнали. На другия ден търсили следи от загадъчните огньове, но не открили нищо. Повече не коментирали случката, защото Киро не бил човек, който се поддавал на суеверия.
През един есенен ден на 1972 г. Киро Караджов и брат му Борис обработвали нивичка над пътека, опасваща северната страна на Белинташ. На около 50 метра от горния край на имота сред разпилени и откъртени от скалата блокове стърчал наклонен, плочест камък с човешки ръст. Киро седнал да си почине там.
Борис забелязал, че е много съсредоточен и с ръкомахане го вика при себе си. Накарал го и той да слуша шумовете, които излизали изпод земята. Приличали на хрупане на клонки от голямо тревопасно животно. Борис се изсмял, защото не чувал нищо, а добитъкът бил далече. Киро станал още по-затворен и до вечерта не продумал на брат си.
Вечерта разказали случката на баща си Асен. Той ги успокоявал, но сам не могъл да скрие тревогата си. На другия ден заедно с Киро отишли на мястото. Времето било облачно и променливо. Завалял дъжд. Потърсили сушина. Бащата се мушнал под стърчащия наклонен камък. Погледнал нагоре и над главата си видял ^закована тенекийка^, както я нарекъл по-късно. Откъртил я с ножа си, но едното ъгълче се счупило и останало в камъка.
Прибрали се вкъщи със смесени чувства. Многото змии около фигурата внушавали суеверен страх. Затова Асен мушнал ^тенекийката^ във външна фуга на къщата.
Скоро Киро се почувствал зле. Отишъл на преглед в Асеновград. Оставили го в болницата и след около седмица починал. Оставил сираци четири момчета и едно момиче. Сполетялото ги нещастие хвърлило в смут и скръб неговите близки. Повече никой не посмял да се докосне до плочката. Свързвали я с трагедията, смятали, че древна прокоба е поразила главата на семейството. Мълвата за внезапната смърт на Киро Караджов почнала да се разнася из съседните махали и хората били вцепенени от суеверен страх.
Колекционерът иманяр Лазар Стоев от село Баните, Смолянско, често обхождал района на село Мостово. Чул за трагичната случка и тя го довела при бащата на починалия. Асен Караджов гледал час по-скоро да се отърве от проклетата ^тенекийка^ и му я дал безвъзмездно, за да я проучи. Стоев обаче, който явно не бил от плашливите, ^забравил^ да я върне. Изпратил на Караджови само снимка на плочката. После фотосът попада у някой си Борис, който по това време работел като часовникар в Панагюрище. От него пък се озовава в ръцете на известния пловдивски иманяр Стоян Петков. Най-накрая стига и при служители на историческия музей в Асеновград, които алармират милицията.
Битува и неофициална версия как находката ^излиза^ на бял свят. Според нея откривателят й Асен Караджов, който страдал от тежко бъбречно заболяване, бил бит първо от малджии, ^за да си каже^, и втори път - от антииманяри с пагони. Те го налагали по бъбреците и това ускорило фатално края му. Разправата подплашила домочадието му, което иначе нямало намерение да се разделя с униката. Хората от района също се стреснали не на шега, но не смеели да разказват какво се е случило в действителност, за да не загазят и те. Вместо това по нареждане на МВР пуснали в оборот мълвата, че ^тенекийката^ затрила Киро Караджовеца.
Но да се върнем към историята на почерненото семейство. Бащата Асен Караджов, уж, доброволно разказва за други откривани древни артефакти в неговия двор. Когато копаели основи за къщата и други постройки, намирали стари зидове. Възможно е да са били пещи за металолеене. Но нивичките и дворните места в махалата били изоставени, а само при обработване можело да се открие нещо ценно. (Дали Караджови са открили други сребърни предмети, злато или редки монети, остава тайна, но вероятно, ^който трябва^, е получил нужната информация или поне е гледал да се добере до нея.)
Старият селянин разказвал, че според предания в далечни времена тук имало ковачници, където вероятно са се изработвали свещени дарове и други предмети за посетителите на светилището. Районът наистина е в близост до находища на оловно-цинкови руди, на места с богато съдържание на сребро. Според някои изследователи бесите от този район са добивали сребро от галенит - минерал с богато съдържание на олово, сребро и т.н.
Местни жители потвърждават, че около махалата са били открити ^римски^ гробове. Такъв гроб, покрит с плочи, е бил открит сравнително неотдавна. Удивително било, че черепът и скелетът били с особено големи размери.
Чак малко преди смъртта си Асен Караджов довери, че човекът, който взел плочката, бил фотограф и говорел на ^нашенски^ - разбирай, родопски диалект. Не съобщил обаче нито името му, нито адреса. Явно преживяната трагедия още му държала влага.
Служители от Историческия музей в Асеновград тръгват по следите на находката. Търсят съдействие от органите на МВР - Пловдив и Смолян. През 1981 г. най-после са информирани от органите, че сребърната плочка е открита у Лазар Стоев от село Баните. Била е иззета и предадена на Археологическия институт и музей на БАН в София.
Вестта за ^тенекийката^ подпалва чивиите на малджиите. Преди да се пресели в отвъдното, Асен Караджов води на скалата местни краеведи, за да вземат парченцето, но уви - камъкът бил напълно разбит от иманяри. След смъртта на сина му те си продавали и разменяли ^точни карти^, споделяли тайни и заклинания. Възрастният мъж обаче отказал да сподели повече подробности. Угрижен и натъжен, с просълзени очи той промълвил само, че не може да каже нищо повече, защото ^имал и други синове^.

Страницата подготви Асен ТОПАЛОВ

ДОСИЕ
- Белинташ всъщност се намира на връх Гьоз тепе. Първата крупна кражба на археологически находки оттам датира още през 1868 г. Дело е на трима неизвестни французи. Привлечен от многобройните легенди, през 1919 г. там довтасал и цариградският консул. Десетина години по-късно маститият български историк Богдан Филов отвежда на обиколка в Девинско английския археолог Уитмор, за да ^попълни своите изследвания по египетска история^?!
- Бронзова статуя на гол мъж с високи обувки е била намерена още през 1928 г. в нивите край Триград, в едно градище, ^обект на постоянни суеверия и най-тъмни предания^, както пишат наши археолози в началото на 70-те години. Заведена е под номер 6065 в Народния музей в Триград. Преди 30 години все още се приема, че става въпрос за бог Дионис, а не за едно от главните божества на тракийското племе беси - Сабазий.
- През същата година в скала в северната част на Родопите по билото на Чернатица е открит уникален надпис, известен още като ^Ситовски неидентифициран надпис^. И до днес той още не е отнесен към никоя от известните писмености, за които се знае, че са били използвани на полуострова. Дълъг близо 4 м, може би това е първият писмен паметник на беския език и писменост, за които е известно, че са съществували. Поне така се твърди в сведения от манастира Кутилас в Палестина, от които става ясно, че тамошните монаси са използвали езика на бесите при четенето на Евангелието.
- Най-странното е, че в брой на в. ^Вечерни новини^ от 1970 г. е публикувано сведение на жител на смолянското село Лъджа (Баните) за откриването на три скални кладенеца, над един от които е била намерена прилепена за скалата ^масивна сребърна плоча с образа на Херкулес^?! Тук истинската картина започва съвсем да се изкривява. Дали става въпрос за ^тенекийката^, открита от Караджови край Белинташ? И кой е тайнственият жител на село Баните? Не е ли това същият ^иманяр и фотограф^ Лазар Стоев, на когото Асен Караджов, уж, предал ^плочката^? Остава висящо и питането кога всъщност е била намерена находката - през 1970-а или две години по-късно? За съжаление единственият останал жив очевидец на събитието - Борис Караджов, категорично отказва да говори по случая.
- Спецове от Националния астрономически институт откриха върху каменното плато Белинташ най-старата звездна карта на света с предполагаема възраст до 7000 години. Върху три каменни ^тепсии^ древните инженери са ^картографирали^ всички познати на съвременната наука съзвездия във вид на изрязани в скалата ями, заобиколени от пръстени застинала лава. В началото на скалния масив се извисява обърната на юг ерозирала скала с форма на човешко лице, напомняща на египетския Сфинкс. Монументът е наречен ^Стражът на светилището^. И днес очевидци разправят, че в нощта над мистичното светилище често е забелязван странен припламващ огън и са прелитали големи светещи кълба в посока към Кръстова гора. Изключително странни съоръжения са и ^шприцованите^ в твърдия риолит на мегалитното плато два каменни кладенеца с радиус 80 см и дълбочина 180 см.
- По времето на Тато секретни разкопки стартирали в местността Мурсалица над родопското село Мугла, което до 1989 г. е било в граничен район, и до него се е стигало само с открит лист. Мурсалци твърдят, че били наследници на древен и богоизбран свят. Преди 15-ина години при тайни разкопки в района наши археолози са търсили храма на Дионис (или може би на Сабазий?!) Не го намерили, но какво е открила експедицията, също не се споменава. Мълви се, че изровили древна мумия и много златни предмети, които потънали вдън земя.
Светилището на Дионис-Сабазий все пак е ^локализирано^ - макар и след доста години - от проф. Николай Овчаров. Според него то се намира на каменния хълм Перперикон, на 15 км североизточно от Кърджали. Навремето от ДС мислели, че там има голямо златно съкровище. Впрочем, хората, ръководели експедиицята за търсенето му, също не са между живите.
^Първите разкопки се проведоха през 1970-1982 г. от двама днес покойни археолози - проф. Стамен Михайлов от Археологическия институт и Иван Балкански, уредник на музея в Кърджали, разказва Николай Овчаров. Те се правеха под някаква много страшна секретност и затова около Перперикон тръгна една легенда, която днес още съществува сред местното население. Това беше времето, когато от Държавна сигурност бяха полудели на тая тема и все търсеха разни съкровища, като на Вълчан войвода например. Те отцепиха района наоколо 3-4 км, докато учените копаеха. Хората, които виждат отдалече как се спускат военни хеликоптери и вдигат някакви сандъци, заговориха за открито имане...^
- Според Никола Боев днешната родопска Света гора^ е била някогашният ^Свещен лес^ на бесите. Тя е средоточие на ботаническия резерват ^Червената стена^, където расте цветето хаберлеа родопензис (силивряк). Това е култово цвете на траките. Притежава свойството анабиоза (състояние, при което жизнените процеси са сведени до минимум). Повяхнало, изсъхнало от суша, след поливане то се съживява отново (символ на възкресението). Освен като символ на възкресение и безсмъртие в това култово растение може да се открие и идеята за единството на света, на земята с планетите от Слънчевата система и с Космоса. Само организми, способни да изпаднат в клинична смърт или летаргичен сън, могат да преодолеят пространствата между небесните тела.