Не допускайте процесът да прогресира!
Те са част от имунната система. Буквално са препълнени със защитни имунни клетки, които се наричат лимфоцити. Тези клетки живеят в лимфните възли, в тях се размножават и съзряват. Част от тях напускат своя възел и преминават в лимфните съдове, а след това и в кръвта.
Лимфните възли изработват т.нар. левкоцитарен фактор. Това е специално вещество, което стимулира размножаването на имунните клетки и на други места.
Най-важната функция на лимфните възли е предпазната и по-точно бариерната. Разположени по протежението на лимфните съдове, те изпълняват ролята на филтри. Задържат микробите, чуждите частици и туморните клетки. А намиращите се в тях т.нар. макрофаги прихващат всички тези вредни вещества и ги поглъщат.
В СВОЯ ОРГАНИЗЪМ ЧОВЕК ИМА ОКОЛО 360 ЛИМФНИ ВЪЗЛИ
Ако един орган в нашия организъм е здрав и работи нормално, ние не го чувстваме и усещаме. По този начин години и дори десетилетия може и въобще да не се сетим за лимфната си система. За съжаление обаче, както при всички други органи, така и тя си има своите заболявания. И те не са никак малко.
НО СЪЩЕСТВУВА ЕДНА ВАЖНА ОСОБЕНОСТ
Много рядко се срещат собствени заболявания на лимфната система, т.е. първични увреждания на лимфните възли.
Доста по-често се наблюдават вторичните увреждания. Те се проявяват с реакция на лимфните възли към “чуждото” заболяване. По принцип тази реакция сама по себе си не е опасна. Тя обаче е важен признак на това, че
В ОРГАНИЗМА ПРОТИЧА НЯКАКВО НАРУШЕНИЕ
Тук ще отклоним за малко темата, за да ви запознаем с нещо много специфично, което се случва само с лимфната система. Ако някъде в организма се появи възпалително огнище, лимфоцитите от различните лимфни възли масово постъпват в лимфните съдове, а след това в кръвта и по нея се добират до съответното възпалително огнище. А сега идва най-интересното. След прекратяване на този възпалителен процес оцелелите лимфоцити се връщат не къде да е, а точно в “своя си” лимфен възел, така както кучето се връща в собствената си колибка. Учените и до днес не могат да обяснят как така лимфоцитите намират именно собствения си лимфен възел.
УВЕЛИЧЕНИЯТ И БОЛЕЗНЕН ЛИМФЕН ВЪЗЕЛ Е СИГНАЛ ЗА ЗАБОЛЯВАНЕ
Стигнахме до това какви изменения в лимфните възли могат да се забележат веднага, без специални изследвания. Преди всичко - увеличаване на размерите ми. А това обикновено говори за някакво нарушение в организма. Но как да узнаем дали наистина е увеличен лимфният възел? Много просто: когато той е в нормално състояние, по принцип не се напипва, защото размерът му е само няколко милиметра. Ако успеете да го напипате дори само веднъж - значи е увеличен. Най-често увеличени лимфни възли се напипват по шията, в подчелюстната област, над ключиците, в тилната област - по-точно в началото на шията. Могат да се открият и под мишниците, в слабините, както и в подколянната област. Щом се открие увеличен лимфен възел, трябва да се проведе по-нататъшно изследване. Определя се доколко той е плътен, дали леко се измества, има ли други увеличени възли и как са разположени те - на едно място или на няколко.
Когато напипате увеличен лимфен възел и ако освен това изпитвате болезненост, това е признак на имунна реакция към някакво заболяване - понякога то може да е много опасно. Затова сигналът, “подаден” от лимфните възли, трябва да бъде забелязан навреме.
УВЕЛИЧЕНИ И МЕКИ ПРИ НАПИПВАНЕ ВЪЗЛИ ГОВОРЯТ ЗА ВЪЗПАЛИТЕЛЕН ПРОЦЕС
Ако при напипване лимфните възли са доста уголемени и меки с тестообразна консистенция, това може да значи възпалителен процес.
Плътни, но не големи по размери най-често символизират хроничния процес.
Опитайте много внимателно да изместите, или по-скоро преместите малко увеличения лимфен възел. Ако не се получи, значи той е слепнал с нещо. В този случай търсете специалист.
На едно място понякога може да се напипат няколко възелчета. Понякога те са малки и се движат под пръстите ви като грахови зърна. В същото време са много плътни. Това състояние на напипаните лимфни възли показва някакъв по-стар и задълбочен възпалителен процес. Означава също, че някога те са били отекли, но отокът не се е разнесъл съвсем и лимфните възли са прораснали в съединителна тъкан. Ето един пример от практиката. При болни с хронични белодробни заболявания, прекарали множество обостряния, са останали многобройни мънички и много твърди лимфни възелчета по шията и над ключиците.
АКО ОТКРИЕТЕ УВЕЛИЧЕН ЛИМФЕН ВЪЗЕЛ, ОПИПАЙТЕ И ЦЯЛОТО СИ ТЯЛО
При увреждане на лимфните възли понякога се усеща болезненост в тях. Тя е или спонтанна, без никакво въздействие върху тях, или се появява само при напипване.
Може да се появи оток на подкожната съединителна тъкан около възела и зачервяване на кожата над самия възел. Отоците и зачервяването се наблюдават най-често при възпаление на лимфния възел, поради попадане на някаква инфекция в него. В напреднал стадий, т.е. при занемарено положение, при такава инфекция се появяват дупчици, по-точно пукнатини. Това са патологични входове, съединяващи някаква кухина с повърхността на тялото. А тази кухина се е образувала от гнойния разпад на тъканите или в самия лимфен възел, или редом до него.
Ако откриете у себе си увеличен лимфен възел, трябва да опипате и другите типични места, където те могат да се увеличат. Това е много важно, за да стане ясно какъв е протичащият в организма процес. Определя се дали той е генерализиран или локален.
ПРИЧИНИТЕ ЗА УВЕЛИЧЕНИЕ НА ЛИМФНИТЕ ВЪЗЛИ МОГАТ ДА БЪДАТ РАЗЛИЧНИ
Понякога картината е съвсем очевидна. Например, нагноил ви е пръстът на ръката, а в същото това време под мишницата от същата страна се усеща болезненост. При напипване разбирате, че ви боли увеличил се лимфен възел. Това се нарича лимфаденит - т.е. възпаление на лимфния възел. Микробите от възпалителното огнище на пръста с течността от лимфните съдове са попаднали в лимфните възли. Тук те са били “задържани” и част от тях са загинали. Но инфекцията се е оказала доста масивна и самият възел също се е възпалил. В този случай лимфаденитът е усложнение от локално гнойно-възпалително заболяване.
Лимфаденити често възникват при фурункули, карбункули, червен вятър. Това възпаление може да възникне и при остеомиелит (възпаление на костната тъкан), тромбофлебит (възпаление на венозните стени с образуване на тромби) и трофични язви.
При ангина, обострен хроничен тонзилит и стоматологични възпалителни процеси се увеличават подчелюстните лимфни възли.
И КОГАТО ЧОВЕК СЕ СПРАВИ С ОСНОВНОТО ЗАБОЛЯВАНЕ, ТЕ НОРМАЛИЗИРАТ ГОЛЕМИНАТА СИ
Възпалението на лимфните възли говори за разпространяване на инфекцията извън пределите на възпалителното огнище.
Ако процесът прогресира по-нататък, в него могат да се включат и разположените редом лимфни възли. Могат да се засегнат и тъканите около тях. Не е изключено да се получи гнойно възпаление на това място.
Лимфаденитите често се съпровождат с обща реакция на организма –
ГЛАВОБОЛИЕ, СЛАБОСТ, НЕРАЗПОЛОЖЕНИЕ, ПОВИШЕНА ТЕМПЕРАТУРА НА ТЯЛОТО
Всичко това е сигнал за лекаря, че към локалните средства за лечение е време да се приложи и обща антимикробна терапия. Такива заболявания вече се лекуват от хирург.
Състоянията при реакция на лимфните възли се наричат неспецифични лимфаденити. Това означава, че са предизвикани от обичайната микрофлора - стафилококите, стрептококите и т.н. - микробите, живеещи в нас и около нас. В подобни случаи причината се открива лесно. Тези лимфаденити се съпровождат с очевидни остри гнойно-възпалителни заболявания - хирургични, стоматологични, заболявания на гърлото, ушите. А възпаленията на лимфните възли поради тези причини не изискват специално лечение. Те нормализират големината и се оправят заедно с излекуване на основното заболяване.
А СЕГА НЕЩО ОЩЕ ПО-СЕРИОЗНО
Ако напипате увеличен лимфен възел, но не развивате някакъв остър възпалителен процес, нито някаква инфекция, тогава не е изключено това да е признак на онкологичен процес. Особено при по-възрастните хора. Налага се веднага да се изследвате, в зависимост от това къде е разположен увеличеният лимфен възел. Така ще се определи дали не се развива тумор в организма ви.
За поставяне на ясна диагноза при увеличени лимфни възли понякога се прибягва до специални методи на изследване - цитологичен и хистологичен. При първия от тях се вкарва игла в лимфния възел и се вземат клетки от него. След това се прави намазка и се разглежда под микроскоп. Хистологичният метод обаче е по-точен, но изисква разрез и отделяне на лимфния възел за цялостно изследване. Ако се изключи първично увреждане на възела, се търси първичното му поражение. Може да става дума за лимфогранулом, лимфолевкоза и други неприятни и сериозни заболявания. В този случай трябва да търсите помощта на хематолог - специалист по заболяване на кръвта. Но ще ви успокоим, че лечението на подобни заболявания често дава добри резултати. Важно е да започне навреме.
Лимфните възли изработват т.нар. левкоцитарен фактор. Това е специално вещество, което стимулира размножаването на имунните клетки и на други места.
Най-важната функция на лимфните възли е предпазната и по-точно бариерната. Разположени по протежението на лимфните съдове, те изпълняват ролята на филтри. Задържат микробите, чуждите частици и туморните клетки. А намиращите се в тях т.нар. макрофаги прихващат всички тези вредни вещества и ги поглъщат.
В СВОЯ ОРГАНИЗЪМ ЧОВЕК ИМА ОКОЛО 360 ЛИМФНИ ВЪЗЛИ
Ако един орган в нашия организъм е здрав и работи нормално, ние не го чувстваме и усещаме. По този начин години и дори десетилетия може и въобще да не се сетим за лимфната си система. За съжаление обаче, както при всички други органи, така и тя си има своите заболявания. И те не са никак малко.
НО СЪЩЕСТВУВА ЕДНА ВАЖНА ОСОБЕНОСТ
Много рядко се срещат собствени заболявания на лимфната система, т.е. първични увреждания на лимфните възли.
Доста по-често се наблюдават вторичните увреждания. Те се проявяват с реакция на лимфните възли към “чуждото” заболяване. По принцип тази реакция сама по себе си не е опасна. Тя обаче е важен признак на това, че
В ОРГАНИЗМА ПРОТИЧА НЯКАКВО НАРУШЕНИЕ
Тук ще отклоним за малко темата, за да ви запознаем с нещо много специфично, което се случва само с лимфната система. Ако някъде в организма се появи възпалително огнище, лимфоцитите от различните лимфни възли масово постъпват в лимфните съдове, а след това в кръвта и по нея се добират до съответното възпалително огнище. А сега идва най-интересното. След прекратяване на този възпалителен процес оцелелите лимфоцити се връщат не къде да е, а точно в “своя си” лимфен възел, така както кучето се връща в собствената си колибка. Учените и до днес не могат да обяснят как така лимфоцитите намират именно собствения си лимфен възел.
УВЕЛИЧЕНИЯТ И БОЛЕЗНЕН ЛИМФЕН ВЪЗЕЛ Е СИГНАЛ ЗА ЗАБОЛЯВАНЕ
Стигнахме до това какви изменения в лимфните възли могат да се забележат веднага, без специални изследвания. Преди всичко - увеличаване на размерите ми. А това обикновено говори за някакво нарушение в организма. Но как да узнаем дали наистина е увеличен лимфният възел? Много просто: когато той е в нормално състояние, по принцип не се напипва, защото размерът му е само няколко милиметра. Ако успеете да го напипате дори само веднъж - значи е увеличен. Най-често увеличени лимфни възли се напипват по шията, в подчелюстната област, над ключиците, в тилната област - по-точно в началото на шията. Могат да се открият и под мишниците, в слабините, както и в подколянната област. Щом се открие увеличен лимфен възел, трябва да се проведе по-нататъшно изследване. Определя се доколко той е плътен, дали леко се измества, има ли други увеличени възли и как са разположени те - на едно място или на няколко.
Когато напипате увеличен лимфен възел и ако освен това изпитвате болезненост, това е признак на имунна реакция към някакво заболяване - понякога то може да е много опасно. Затова сигналът, “подаден” от лимфните възли, трябва да бъде забелязан навреме.
УВЕЛИЧЕНИ И МЕКИ ПРИ НАПИПВАНЕ ВЪЗЛИ ГОВОРЯТ ЗА ВЪЗПАЛИТЕЛЕН ПРОЦЕС
Ако при напипване лимфните възли са доста уголемени и меки с тестообразна консистенция, това може да значи възпалителен процес.
Плътни, но не големи по размери най-често символизират хроничния процес.
Опитайте много внимателно да изместите, или по-скоро преместите малко увеличения лимфен възел. Ако не се получи, значи той е слепнал с нещо. В този случай търсете специалист.
На едно място понякога може да се напипат няколко възелчета. Понякога те са малки и се движат под пръстите ви като грахови зърна. В същото време са много плътни. Това състояние на напипаните лимфни възли показва някакъв по-стар и задълбочен възпалителен процес. Означава също, че някога те са били отекли, но отокът не се е разнесъл съвсем и лимфните възли са прораснали в съединителна тъкан. Ето един пример от практиката. При болни с хронични белодробни заболявания, прекарали множество обостряния, са останали многобройни мънички и много твърди лимфни възелчета по шията и над ключиците.
АКО ОТКРИЕТЕ УВЕЛИЧЕН ЛИМФЕН ВЪЗЕЛ, ОПИПАЙТЕ И ЦЯЛОТО СИ ТЯЛО
При увреждане на лимфните възли понякога се усеща болезненост в тях. Тя е или спонтанна, без никакво въздействие върху тях, или се появява само при напипване.
Може да се появи оток на подкожната съединителна тъкан около възела и зачервяване на кожата над самия възел. Отоците и зачервяването се наблюдават най-често при възпаление на лимфния възел, поради попадане на някаква инфекция в него. В напреднал стадий, т.е. при занемарено положение, при такава инфекция се появяват дупчици, по-точно пукнатини. Това са патологични входове, съединяващи някаква кухина с повърхността на тялото. А тази кухина се е образувала от гнойния разпад на тъканите или в самия лимфен възел, или редом до него.
Ако откриете у себе си увеличен лимфен възел, трябва да опипате и другите типични места, където те могат да се увеличат. Това е много важно, за да стане ясно какъв е протичащият в организма процес. Определя се дали той е генерализиран или локален.
ПРИЧИНИТЕ ЗА УВЕЛИЧЕНИЕ НА ЛИМФНИТЕ ВЪЗЛИ МОГАТ ДА БЪДАТ РАЗЛИЧНИ
Понякога картината е съвсем очевидна. Например, нагноил ви е пръстът на ръката, а в същото това време под мишницата от същата страна се усеща болезненост. При напипване разбирате, че ви боли увеличил се лимфен възел. Това се нарича лимфаденит - т.е. възпаление на лимфния възел. Микробите от възпалителното огнище на пръста с течността от лимфните съдове са попаднали в лимфните възли. Тук те са били “задържани” и част от тях са загинали. Но инфекцията се е оказала доста масивна и самият възел също се е възпалил. В този случай лимфаденитът е усложнение от локално гнойно-възпалително заболяване.
Лимфаденити често възникват при фурункули, карбункули, червен вятър. Това възпаление може да възникне и при остеомиелит (възпаление на костната тъкан), тромбофлебит (възпаление на венозните стени с образуване на тромби) и трофични язви.
При ангина, обострен хроничен тонзилит и стоматологични възпалителни процеси се увеличават подчелюстните лимфни възли.
И КОГАТО ЧОВЕК СЕ СПРАВИ С ОСНОВНОТО ЗАБОЛЯВАНЕ, ТЕ НОРМАЛИЗИРАТ ГОЛЕМИНАТА СИ
Възпалението на лимфните възли говори за разпространяване на инфекцията извън пределите на възпалителното огнище.
Ако процесът прогресира по-нататък, в него могат да се включат и разположените редом лимфни възли. Могат да се засегнат и тъканите около тях. Не е изключено да се получи гнойно възпаление на това място.
Лимфаденитите често се съпровождат с обща реакция на организма –
ГЛАВОБОЛИЕ, СЛАБОСТ, НЕРАЗПОЛОЖЕНИЕ, ПОВИШЕНА ТЕМПЕРАТУРА НА ТЯЛОТО
Всичко това е сигнал за лекаря, че към локалните средства за лечение е време да се приложи и обща антимикробна терапия. Такива заболявания вече се лекуват от хирург.
Състоянията при реакция на лимфните възли се наричат неспецифични лимфаденити. Това означава, че са предизвикани от обичайната микрофлора - стафилококите, стрептококите и т.н. - микробите, живеещи в нас и около нас. В подобни случаи причината се открива лесно. Тези лимфаденити се съпровождат с очевидни остри гнойно-възпалителни заболявания - хирургични, стоматологични, заболявания на гърлото, ушите. А възпаленията на лимфните възли поради тези причини не изискват специално лечение. Те нормализират големината и се оправят заедно с излекуване на основното заболяване.
А СЕГА НЕЩО ОЩЕ ПО-СЕРИОЗНО
Ако напипате увеличен лимфен възел, но не развивате някакъв остър възпалителен процес, нито някаква инфекция, тогава не е изключено това да е признак на онкологичен процес. Особено при по-възрастните хора. Налага се веднага да се изследвате, в зависимост от това къде е разположен увеличеният лимфен възел. Така ще се определи дали не се развива тумор в организма ви.
За поставяне на ясна диагноза при увеличени лимфни възли понякога се прибягва до специални методи на изследване - цитологичен и хистологичен. При първия от тях се вкарва игла в лимфния възел и се вземат клетки от него. След това се прави намазка и се разглежда под микроскоп. Хистологичният метод обаче е по-точен, но изисква разрез и отделяне на лимфния възел за цялостно изследване. Ако се изключи първично увреждане на възела, се търси първичното му поражение. Може да става дума за лимфогранулом, лимфолевкоза и други неприятни и сериозни заболявания. В този случай трябва да търсите помощта на хематолог - специалист по заболяване на кръвта. Но ще ви успокоим, че лечението на подобни заболявания често дава добри резултати. Важно е да започне навреме.
