С Фънки бяхме черните овце на Консерваторията.
Емил Стефанов, по-известен в музикантските среди като Емо Фашиста, барабанист на култовата група от близкото минало “Импулс”, се завърна от Маями - Флорида, за да направи в центъра на София Клуб на българските рокдинозаври от 80-те години. И да започне подготовката за новия албум на “Импулс и голямото турне, което ще го последва.
Сядаме да пием кафе, но напрежението е адско - откриването на клуба предстои след малко повече от седмица. Телефонът му звъни непрекъснато – насрочил е интервю за набиране на сервитьорки и бармани...


.....................
- Откъде идва този твой прякор Емо Фашиста?

- В Консерваторията влязох през 1981-а година... Бяхме един много луд курс на Естрадния отдел, на който викахме “Естрадният цех за музикални инвалиди”... Веселин Маринов, Фънки, Диана Дафова, Нели Рангелова, Жоро Христов, Ирина Флорина, Петя Буюклиева, Наско, който стана басист на “Импулс”...
Та

аз ходех постоянно с едни високи ботуши...

И Наско реши, че те са много фашистки ботуши...
Така си тръгна...Толкова години вече, ако на музиканти им кажеш Емил Барабаниста може би няма да се сетят за мен, но ако им кажеш Емил Фашиста – няма съмнение...

- Как се представяше Фънки като студент?
- Такъв си беше. Само е пораснал малко и се е развил в бизнеса... Той никога не е бил злобен... Просто някои хора не могат да го разберат и да го видят в истинската му светлина... Експлозивен, готов да поеме всякакво предизвикателство... Спомням си, имахме тогава часове по политикономия, диамат и други соцглупости... В един от часовете по политикономия Фънки, както си стоеше на чина, взе един дебел учебник и го прасна в пода при пълна тишина, а преподавателката се обърна и онемя от учудване...

Бяхме “черните овце” на Консерваторията.

Почти всички прекъснахме след първите няколко месеца, защото започнахме да пътуваме с групите, които направихме. Като всеки млад музикант и аз се стремях от ресторантите да се кача колкото може по-бързо на голямата сцена. Така прекарах една безплодна година с Бисер Киров по концерти и фестивали от типа на “Ален Мак” с “хитове” като “Пусть всегда будеть солнце”, “Москва, Москва” и др. Жалкото в цялата история беше , че бездарната “звезда” Бисер Киров никога не успяваше да изпее елементарните песнички по един и същи начин.

Забравяше какво сме репетирали и след всяка своя грешка изсипваше тонове псувни срещу колегите на сцената. Безобразното му поведение бързо ме накара да си търся друга изява, но поне научих какво не трябва да правя на сцената!

Сред това започнах да свиря с пловдивската група “Паралел 42” с Кузман Бирбучуков... После направихме група “Аванград” с Жоро Бирбучуков и Кръстьо Вапцаров, много известен китарист, който рано почина... И, разбира се, “Импулс”...

- И Веселин Маринов е пял рок с “Импулс”...
- Веско беше в началото певец на “Импулс, пееше “Уайт снейк”, “Дийп Пърпъл” – това си му беше в душата... Но

Веселин Маринов направи навремето едни възли на гласните струни, преживя операция, и докторите му бяха казали, че не трябва да пее повече,


забраниха му... И изглежда той реши да промени стила... Но Веско е човек, който много се раздава на сцената - просто не може да го прави по друг начин, какъвто и стил да пее... Беше много тежко това, което се случи с него, но той си е човек с характер и сега е един от много успешните български певци...

- Тогава имахте безбожно много фенки...
- Е, то това беше нещо като закуската и вечерята... След всеки концерт ни чакаха, искаха автографи...

- Кой от групата имаше беше най-големият сваляч?
- Трудно е да се каже... Илия /Кънчев- б. а/ се справяше много добре... Не сме водили класации, Влади Басиста, аз – също... Жоро Иванов като вокалист и лице на групата... Конкурирахме се много успешно... Нямахме проблеми... Преследваха ни от град на град...

- Емо, кога планирате да извадите сега албума, който толкова ваши фенове чакат?
- Работим от доста отдавна по този проект, но поради това, че сме по различни краища на света беше по-трудно да се осъществи. Почти цялата група живее във Флорида. Аз заминах през 1996 г., след две години се премести и Илия Кънчев, който още е там, но до края на месеца ще се прибере. Повечето записи за албума направихме в Щатите, но материалът е още твърде суров... Решихме да се съберем в България и да запишем албума... До края на месеца започваме...

- В какъв състав ще запишете албума?
- В състава, в който се раздели групата, след като записахме “Гладиатор”: Илия Кънчев, Георги Иванов – певец и китарист, Влади, който от доста години живее в България и свири в момента в “БГ рок”, аз – Емил Стефанов – барабани... Китаристът Жоро се прибра декември месец от Чехия, 20 години беше там... Бяхме изгубили тотално контакти с него... Даже го издирвахме през Интернет, през феновете...

- С какво точно се занимаваш в Маями, Флорида?
- С експорт на луксозни коли от Щатите за Европа – България и някои бивши соцстрани... В момента при тази криза там цените са доста актуални и конкурентни...

- Какви българи си купуват коли от теб?
- Такива, които могат да си го позволят... Бизнесмени, строителни предприемачи, хора от шоубизнеса...

Един от автомобилите, който миналата година влезе в България, беше на една звезда, която и в момента се върти в “Мюзик айдъл”...

Остана много доволен... Имам много хубава клиентела от шоубизнеса, колегите ме препоръчват един на друг...

- Семейството ти също ли сега е в България?
- Да, в момента там също има криза и решихме малко да сменим климата и да видим как ще се отрази на децата... Имам две момчета. Едното е на 5 години – Даниел, а другото е на 14 – Павел. Той от 6-годишен се запали по барабаните... Миналата година направи една група тук - в София, в английската гимназия, в която учеше и направи няколко участия... Бързо се ориентира, намери си средата, даже успя да се снима в една холивудска продукция с Мила Йовович тук... В България мечтите вече могат да се осъществяват също както и в Щатите. Това, че сме с американски паспорти не значи, че сме скъсали с корените си... Един “тефтер” не може да ти промени мисленето, да забравиш какво е било и как е било...

Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА