Пиша книга за депутат-педофил от сегашното Народно събрание.
Оръжейният спец Бойко Беленски е роден през 1952 г. в град София. Завършил е журналистика в Лвовското военно училище, а през 1985 г. защитава докторат в Москва. Член е на СБП. Автор е на десетки книги. В серията “Недосегаемите” той дава отговор на въпросите кой, как и защо избива шефовете на българската мафия. Книгата му за убийството на Георги Илиев „Прегръдката на Совата” пък се посрещна с голям интерес и вече се превежда на няколко езика в чужбина. Репортер на вестник „ШОУ” разговаря с Беленски, за да разбере всички тайни около личността на Георги Илиев преди покушението му на 25 август 2005 г., както и каква връзка е имал той с попфолк певицата Глория. Писателят разкрива още и подробности около новата си повече от скандална книга – „Да се довериш на Дявола”, в която описва колосалните перверзии на действащ депутат-педофил.

....................................
- Бойко, защо точно личността на Георги Илиев предизвиква този небивал интерес?
- Фигурата на Георги Илиев е изключително интересна. Той всъщност е последният дон на подземния свят, когото убиха. Друга причина е тази, че самата операция по неговото елиминиране се оказа невероятно перфектна – и като замисъл, и като изпълнение.
До един определен момент всичко между мен и Георги Илиев се основаваше на реклама. Аз рекламирах неговите заведения в списанието си „Оръжеен магазин”. Контактувал съм винаги с неговата дясна ръка, никога с него. Един ден обаче, пред офиса ми пристигна една кола и ме взе. Казаха ми само: „Трябва да дойдеш в „Най клуб”, а обикновено там ставаха и моите срещи с хората на Илиев, които ми плащаха, и съответно правеха поръчки. Но никога досега не ме бяха взимали с кола, винаги аз ходех дотам.

- Това си е почти отвличане...
- Може и така да се нарече, защото веднага усетих, че има нещо необичайно. Не бях спокоен (меко казано), а истината е, че направо се уплаших. Това се случи точно в периода, когато откриваха лятната градина на заведението. Георги Илиев седеше на една от масите заедно с охраната си. Запознахме се и хората му казаха: „Ето това е човекът!”. И той се обърна към мен с думите: „И какво става сега,

аз ти давам пари за реклама, а ти пишеш срещу мен и брат ми”?!

Започнахме разговор, обясних му, че всъщност не пиша срещу брат му, а в книгата си „Недосегаемите”, която преди около месец бе излязла на пазара, разказвам за „Поразяващите мълнии”, за самата организация на покушенията. А това, че според моята теза, брат му е бил убит по точно описания начин, се базира на фактите, пречупено през авторското виждане за ситуацията, облечена в литературна форма. Независимо от думите ми обаче, все още се долавяше съвсем ясно напрежението, което витаеше между нас. Питам го „Чели ли сте книгата?”, а той ми отговаря „Не, не съм, но ми казаха”. А от „казаха” до „прочетоха” разликата е огромна. Веднага му предложих да се видим отново, за да взема книгата със себе си и да я обсъдим още веднъж. Минаха не повече от два-три дни. Обадиха ми се, взеха ме, но този път вече отидохме във вила в „Бояна”. Георги Илиев вече беше там, около него имаше две-три готини мадами. На една от тях той каза: „Галя, почети малко”. Аз посочих главата за убийството на Васко и момичето започна да чете. Изведнъж на Илиев му стана първо много кофти, после интересно и така въпросната Галя четеше оттук - оттам от текста, за да придобие той реална представа за съдържанието. В крайна сметка стана така, че книгата определено му хареса, защото Жоро сам се увери, че тя не е срещу брат му. Каза ми: „Ти май си талантливо копеле”. Георги Илиев беше обещал 50 000 долара на всеки, който каже кой е убиецът на Васко! А мене попита: „Искаш ли нещо”. „Още едно уиски” – казах, а той се смее. „Кола, издателство, ресторант...” – вика. Аз, разбира се, отказах.

Най-интересното беше, когато стана дума, че аз съм учил в бившия Съветски съюз и познавам много от важните личности там. Например познавам и съм правил интервю със сина на Василий Чапаев, който беше генерал-майор. Бил съм и в Грузия, където се познавах с началника на КГБ. Всичко това предизвика страхотен интерес у Георги Илиев, разпитваше ме много. Най-вече за един определен човек – Александър Рогачов – бивш генерал от руската федерална служба за сигурност. Интересуваше се дали го познавам. Рогачов всъщност беше един от ръководителите на КГБ мафията в Русия, зет на Егор Строев – бивш член на Политбюро и секретар на ЦК на КПСС. Съвсем наскоро същият този генерал - майор беше убит в личния си джип „Тойота” с един куршум в главата.

- А коя беше въпросната жена, която е била с Георги Илиев и е чела книгата ти на глас?
- В началото нямах никаква представа коя е жената. Жоро й викаше ту Галя, ту Гло. След време, когато гледах някакво издание на „Мюзик айдъл”, виждам в журито същата тази жена – фолкпевицата Глория. Тогава вече си дадох сметка коя е била тя, тъй като аз принципно не се интересувам от поп фолк. От Глория бях силно впечатлен още преди да разбера, че е известната поп фолкпевица. Тя има силна артистична дарба, четеше откъсите от книгата много прочувствено.

- Вярно ли е, че Георги Илиев е обмислял да се раздели с Мая и да се събере с Глория?
- Това научих по-късно от други общи познати. Знам, че двамата даже са били определили и годината, когато ще се съберат – 2006. Тогава Жоро е трябвало да се раздели с Мая и да се събере с Глория.
Дали е вярно, не мога да кажа. Няма да се изненадам, ако е само клюка.

Жоро много държеше на Мая. Но не прескочи фаталния 25 август...

- Преди време ти спомена, че докато си пишел книгата си за Георги Илиев, си получил странно обаждане по телефона от жена, която се представяла като Мая Илиева...
- Да, точно така. Тъй като не се познавам лично с нея, не знам даже как звучи гласът й, реално всеки можеше да се обади и да се представи за Мая Илиева. Въпросната жена, която съм 100% сигурен, че е била някакво подставено лице, а не Мая Илиева, искаше от мен срещу 50 000 лева да й дам ръкописа на „Прегръдката на Совата”, преди нейното появяване на пазара. Аз, разбира се, не се хванах на уловката, защото си казах, че ако това реално е така, то тогава щеше да ми се обади Марто Къдравия, например. Приех обаждането доста резервирано.

- В предварителния ни разговор ми спомена, че Георги Илиев ти е предлагал пари, за да напишеш книга за него.
- Предложи ми 20 000 - 30 000 долара, след второто уиски. Попита ме: „Ако ти дам тези пари, ще напишеш ли книга и за мен?”, а аз му викам (вече си говорим на „ти”): „Жоро, аз не пиша книги по поръчка, нито книги, които са един вид възхвала на подземните босове”.
Самият разговор на моменти даже имаше шеговита нотка, макар и с елементи на „черен” хумор, тъй като тогава аз обясних на Жоро, че по принцип пиша по повод на фатални събития. Никога преди това. А той вика: „Е, ти

какво искаш сега, да си поръчам погребението ли?”.

Но ще ти кажа нещо съвсем сериозно – той знаеше, беше наясно, че скоро ще го убият. Не случайно подсигури племенницата си Ивон, Мая, разсъсредоточи бизнеса. Неговото предложение към мен буквално беше да му издигна своеобразен литературен паметник. Жоро ми предложи да направим мощно издателство, един вид – да ме купи. Отговорих му, че аз даже обмислям да закрия собственото си издателство, защото се разкъсвам, пък и обичам свободата. Жоро ми посочи един от хората си, по прякор Къдравия и ми каза: „Слушай, ако ти направиш книга и тя е качествена, и не си ми накърнил по никакъв начин интересите, ще разговаряш с този човек, той ще ти направи издателство, ще ти даде пари, за да стартираш”. Пак отказах.

- Кой е Къдравия?
- Мартин Влайков, известен повече като Марто Къдравия. Впоследствие разбрах, че става дума за него, когато самият Георги Илиев го нарече по име. Това беше един от най-приближените хора на Илиев. След смъртта на Жоро именно той наследи и се разпореждаше с голяма част от имуществото му. Малко преди смъртта си обаче, защото него го простреляха, ако не се лъжа през февруари 2007 г. пред Народния театър, Къдравия натрупа безбожно големи дългове и пропиля абсолютно всичко, завещано от Георги Илиев.

- Защо Георги Илиев разпокъса империята си на няколко части малко преди да си отиде?
- Той разби всичко по браншове, разхвърляни на свои приятели, заместници от групировката. Старите играчи бяха заменени с нови...

- С което си е навлякъл не малко врагове...
- Да, той направи така, че да подсигури на 100% семейството си, защото перфектно

знаеше, че нещо ще се случи с него.

- Известно ми е, че в момента подготвяш новата си книга, която се очаква да бъде доста скандална, тъй като пишеш за действащ депутат-педофил...
- Да, точно така. Книгата е почти завършена, ще носи заглавието „Да се довериш на Дявола”. През цялото време се разказва за депутат-педофил и неговите безкрайни перверзии. Говорим за депутат от това Народно събрание.

- Да не би този депутат-педофил да е Владимир Кузов?
- Очаквах точно това да ме попиташ, но ще те разочаровам – не е той. Друг е... Ще ти кажа обаче, че Кузов в сравнение с него, е просто една прашинка. Не говорим изобщо за някакви дребни перверзии, става дума за колосални схеми - подмяна на личности, на имена, за износ на детска плът. Страшни неща. Каналите са три – в единия се изнасят деца за донори, в другия – изнасят деца, които да бъдат осиновени от богати семейства в чужбина. Третият канал пък са деца, които изкарват навън, за да проституират.

Едно интервю на Анелия ПОПОВА