Руско-турската освободителна война – статистика и съчинистика
Всяка година около националния ни празник Трети март медиите с охота припомнят за Руско-турската война от 1877-1878 г., наричана с пълно право от нас, българите – Освободителна. Така беше и през 2008 г. Наред с обективните преценки, че като главен резултат от войната е възстановяването на нашата държава, не липсваха и автори, които, обладани от “демократически пориви”, напълно отричаха положителните последствия.

Приемайки (с големи условности) тази поляризация за нормална, останах отново поразен от цитираните повсеместно многобройни факти, които в повечето случаи бяха противоречиви и даже... взаимноизключващи се. Тук (за икономия) ще посоча само два от тях – броя на участващите в нашето Освобождение руски войни и броя на жертвите.
Понеже различните автори и оратори споменаваха още по-различни данни, реших да направя “експресна сверка” с научната литература, за да открия извора на противоречията. Ето и прелюбопитният резултат:
Според Българска енциклопедия (БАН, 1999, с. 929) Дунавската армия с трите отряда (източен, преден и западен) е 117 000 души. Проф. Цонко Генов в монографията си “Освободителната война 1877-1878 г.” (Сф, 1978, с. 68) сочи, че на 7.1.1877 г. е завършено окомплектоването на Дунавската армия със състав от 188 463 души. Професорите Цветана Георгиева и Николай Генчев в “История на България ХV-ХIХ век” (Сф, 1999, с. 544) твърдят, че в Дунавската армия има 185 000 души. Вездесъщият популяризатор на всякакви истории д-р Божидар Димитров в своята “България – илюстрована история” (Сф, 1994, с. 137) уверено посочва цифрата 250 000 души плюс 15 000 “щурмоваци”...

Военните учени съвсем свободно боравят с числата
Най-фрапантни са данните, цитирани в сборник от научни изследвания “Руско-турската освободителна война 1877-1878 г.”, издаден от Института за военна история (Сф, 1977), съставен от колектив специалисти. Там всички автори – все полковници с научни степени и звания – сочат най-различни числа. Така например полк. Петър Хр. Петров пише, че на “Балканският военен театър Русия има 200 000 бойци (с.125). Полк. Христо Узунов подчертава, че в състава на Дунавската армия има 158 000 души (с. 52), а полк. доц. к. ист. н. Стоян Пенков без грам съмнение твърди, че цифрата е 188 000 и т. н., и т. н. Колкото автори, толкова цифри!

Така е и в университетските учебници, христоматии и справочници – числата варират от 110 000 до 300 000 души! Средностатистическата цифра за броя на руските войни от Дунавската армия през Освободителната война 1877-1878 г. по мои изчисления е 196 000. Докато броят на участващите в Дунавската армия (руснаци, украинци, белоруси, румънци, финландци и пр.) при почти всеки автор е различен, то за броя на жертвите, паднали за свободата на България, мненията се групират около цифрата... 200 000! (Виж полк. Петър Ат. Петров, посоч. сбор., с. 335).
Само за миг ако се размисли човек, ще се шокира,
понеже се оказва (според специалистите), че от нашите освободители не е останал жив нито един човек!

А за Руско-турската Освободителна война има над 3500 публикации – монографии, студии, статии и т.н., и вече над 130 години смразяващата кръвта и мисълта цифра 200 000 жертви се приема априори като статистика. И нито един изследовател, учен, политик и пр. за миг не се съмнява в нея...
През последните години (по спомени) десет-петнадесет историци, богослови и пр. защитиха дисертации, хабилитации, станаха доктори, доценти и професори, безкритично прецитирайки респектиращата цифра – 200 000 жертви за свободата на България...
Всъщност, освен съжаление, този факт говори и за едно тенденциозно пренебрежение към руския военен гений. Та кой би уважавал командване, което праща 196 000 войници в боя, а претърпява загуби от... 200 000!?

Тук му е мястото да припомня на многоуважаемите си колеги, че през Руско-турската война 1877-1878 г. руските генерали и стратези са провели десетки операции, някои от които и днес се изучават в най-престижните военни академии по света. Това подсказва, че цифрата 200 000 жертви е (може би) умишлено хиперболизирана, но и ... грешна.
Проследявайки посочените статистически данни от различни източници, загубите на Дунавската армия, според моите непретенциозни проучвания, се оказаха около 12 000 души.
Крайно време е да се уточнят и унифицират данните
Преди години с този проблем се е занимавал и талантливият журналист Никола Странджански. В твърде интересната си книга “Сага за безверие” (т. 11, Бургас, 2001, с. 189) той твърди, че жертвите на Дунавската армия са 9527 души. Авторът изрично подчертава, че “това са проверени статистически данни”.
От горенаписаното се налага изводът, че е крайно време историците ни, специалисти по Освободителната война 1877-1878 г., да уточнят и унифицират всички цифри, оперирайки с проверени данни. Като куриоз само ще отбележа, че имах възможността да сравня няколко труда по темата от турски специалисти – писани както на старотурски, така и на латиница. С уважение отбелязвам, че там авторите вече близо век оперират с почти еднакви цифри. Дали са верни е друг въпрос...
Паметта на падналите за нашата свобода войни заслужава истината – каквато и да е тя. Напълно съм съгласен с г-н Странджански, че броят на загиналите е без значение за нас. В смисъл, че дори и един войник да беше загинал, ние сме морално задължени да преклоним глава! Нека не забравяме, че свободата няма цена и означава... бъдеще!

Николай ПАНАЙОТОВ, 
доктор по история,
Музей на Възраждането–Варна