Може би подобно на крилатата фраза на Джеймс Бонд, така трябва да се представя и изключително популярната личност. На 2 март националният омбудсман Гиньо Гочев Ганев, към когото насочваме много наши читатели, навършва 81 г.
Но Ганев не е търсен от вчера човек, нито от 2005 г., когато беше избран на последния засега пост, а двайсетина години след като се е родил през 1928 г. в Бургас.

Завършил юридически науки, той е специалист по държавни и правни науки, както и по въпросите на държавните институции. Работи къде ли не. В министерството на енергетиката като главен юрисконсулт и главен секретар, което слага начало на кариерата му във висшата администрация, където здраво стои до днес.

Несъмнено влияние върху неговата административна съдба оказва семейното му обкръжение. Той е зет на Кимон Георгиев - най-успешният превратаджия в новата българска история (участник в преврата от 9 юни 1923 г., водач на преврата от 19 май 1934 г., след който става министър-председател, министър-председател след преврата от 9 септември 1944 г. и до смъртта си заместник министър-председател в комунистическото правителство). Кимон Георгиев е първият политически настойник на Гиньо Ганев.

Ганев заема най-различни ръководни места във властта - председател на Отечествения фронт, член на Държавния съвет на НР България; депутат и член на ръководствата на комисии в НС, председател на Отечествения съюз, участник в Кръглата маса от квотата на БСП през 1990 г., а след това вече депутат в годините на демокрацията - във ВНС, председател на комисията за изработване на правилник за работата на ВНС, председател на комисията за изработване на Конституцията. На изборите за 36-о Народно събрание отказа да влезе в листата на БСП и участва неуспешно като "независим". Продължава извън парламента обществената си дейност.
По-късно е председател на Агенцията за българите в чужбина. През 1997 г. е отново депутат, в 38-ото НС с листата на Демократичната левица. От 2001 г. пак влиза в парламента, а от 13 април 2005 г. е избран от НС за национален омбудсман.

Поради изключителните си качества като балансьор и помирител, поради изключителната си работоспособност, инициативност и брилянтно чувство за хумор Гиньо Ганев се радва на широка обществена популярност. Това е причина да го канят на всички светски събития, удоволствие, което той рядко отказва. Вдовец с две деца, продължава да бъде обект на активно ухажване. Вероятно и защото говори перфектно руски, английски и френски език или защото издаде и книги с афоризми.

Находчивото заглавие на едната - "Гиньо Ганев style", е емблематично. Дотолкова точно се приближава до образа му на изискан салонен кавалер, майстор на афоризма и ценител на изяществото у срещуположния пол и в живота въобще, че служи за пример на политици, културтрегери, бизнесмени, модни дизайнери и новоизлюпени бизнесмени. Гардеробът му изобилства от маркови облекла, а спецовете подчертават слабостта му към аристократичните шалчета и вратовръзките - над сто модела: "Тед Лапидус", "Живанши", "Пиер Карден", "Ив Сен Лоран", "Хуго Бос".

С две думи – Гиньо Ганев е рядък екземпляр на най-качественото в човешката природа. Да е жив и здрав още дълги години!


Той каза:
• “Аз ще си спестя тази биография. Казвам се Гиньо Ганев. Може би дотук спира, но има една интересна подробност. Народен представител съм в много легистатури на българското Народно събрание. Помня, че първият ми мандат беше в 1978 г. Бил съм в различни парламентарни комисии и органи на българското Народно събрание с международно участие.”

• “Ето го и г-н Илко Ескенази с неговия великолепен член 23!”

• „Членът ви виси, гусин Савов!”

• “За първи път съм в тази комисия. Направих го по желание и с голям интерес. Благодаря.“ (заседание на парламентарна комисия)

• „Не предлагам да се впише, говоря, за да се запомни.“ (заседание на комисия)

• „Аз харесвам факта, че се предлагат правила за работата на тази комисия. Те не са задължителни. Тоест всяка комисия може да има такива правила, може и да няма. Струва си тази комисия да ги има.“ (заседание на комисия)

• „Не ми се ще да се разпространява това, защото е обемно, но да има в Секретариата на комисията един пълен каталог на регистрираните вероизповедания в България, съгласно действащата нормативна уредба. Нека да го има. Това е интересно и за разнообразието, пък и за проблемите.“ (заседание на комисия)

• "Не се смятам за писател. Когато Максим Горки се изправил пред смъртното ложе на Толстой и видял ръцете му, след това написал "Това бяха ръце на каторжник". Писателската работа дори от това гледище е тежка и даже непосилна професия. Ако, разбира се, искаш да имаш чувството и отговорността на истинския писател. Но хората на сгъстената мисъл и прецененото слово също употребяват ума си по един каторжен начин.”