Ме­ди­ци­те обяс­ня­ват, че то­ва е спе­ци­фич­на фор­ма на зре­ние, но ра­бо­те­ща на под­съз­на­тел­но ни­во.

От­на­ча­ло ме­ди­цин­с­ка­та об­щ­ност се от­нес­ла с не­до­ве­рие към то­ва съ­об­ще­ние, за­що­то са се наг­ле­да­ли на “ек­с­т­ра­сен­си, виж­да­щи всич­ко” със за­вър­за­ни очи. Оба­че то­зи чо­век не пре­тен­ди­ра ни­то за ек­с­тра­сен­с­ки спо­соб­нос­ти, ни­то за шес­то чув­с­т­во. 56-годиш­ни­ят жи­тел на Бу­рун­ди не тър­си и не ис­ка сла­ва. До­ри крие ли­це­то си, ко­га­то го сни­мат по вре­ме на ек­с­пе­ри­мен­ти­те. Крие и име­то си и се пред­с­та­вя с ко­до­во­то на­и­ме­но­ва­ние TN. Са­ми­ят той е ле­кар и спо­ред не­го прос­то ста­ва ду­ма за не­из­с­лед­ва­на до­се­га въз­мож­ност на мо­зъ­ка. “То­ва е всич­ко”, скром­но за­я­вя­ва той. Но за уче­ни­те, ко­и­то про­уч­ват то­зи фе­но­мен, то­ва “то­ва е всич­ко” е чу­до на при­ро­да­та.

TN е сляп и с две­те очи и е пър­ви­ят чо­век с та­ки­ва ув­реж­да­ния, опи­са­ни в на­уч­на­та ли­те­ра­ту­ра. Лип­са­та на ак­тив­ност в зри­тел­на­та ко­ра на мо­зъ­ка му е пот­вър­де­на с то­мог­ра­фия, та­ка че ня­ма как той “да е прог­лед­нал”.

Да­ли TN е уни­ка­лен? Не съв­сем. Но не­го­ви­ят слу­чай е осо­бе­но це­нен за на­у­ка­та. На ме­ди­ци­те от­дав­на е из­вес­тен фе­но­ме­нът “сля­по зре­ние”.

Спо­соб­нос­ти­те на TN от­дав­на са прив­лек­ли вни­ма­ни­е­то на из­с­ле­до­ва­те­ли­те. През 2004 го­ди­на се раз­каз­ва­ше за не­из­вес­тен сляп па­ци­ент, спо­со­бен да раз­ли­ча­ва емо­ци­о­нал­но­то из­ра­же­ние по ли­ца­та на хо­ра­та, без да ги виж­да. Точ­но за не­го ста­ва­ло ду­ма то­га­ва.

Се­га мно­го сле­пи хо­ра са при­ну­де­ни да раз­чи­тат на ку­че­та-во­да­чи или на но­ви тех­ни­чес­ки изоб­ре­те­ния. Но ако фе­но­ме­нът на сля­по­то виж­да­не мо­же да се тре­ни­ра и раз­ви­ва? То­ва мо­же да да­де шанс на ня­кои сле­пи хо­ра да ста­нат по-са­мос­то­я­тел­ни.

Един от спе­ци­а­лис­ти­те, кой­то не е взел учас­тие в то­зи слу­чай, ко­мен­ти­ра: “Мо­же би в ре­ал­ния свят ние мо­жем да из­пол­з­ва­ме сиг­на­ли­те на мо­зъ­ка, а то­ва съв­сем не го осъз­на­ва­ме”. Въз­мож­но е да ста­ва ду­ма за та­ки­ва зони на мо­зъ­ка, ко­и­то обик­но­ве­но не се за­дей­с­т­ват в оби­чай­ния си режим. Но не е яс­но по как­ви пъ­ти­ща да се из­пол­з­ват те­зи скри­ти ре­зер­ви на на­шия мо­зък.

Из­с­ле­до­ва­те­ли­те стиг­на­ха до там, да си спом­нят за “древ­на, су­ро­ва” фор­ма на виж­да­не, сход­на с на­ши­те ре­ак­ции към ле­тящ към ли­це­то ни пред­мет - ние не­съз­на­тел­но се на­веж­да­ме, пре­ди още да сме го раз­г­ле­да­ли.

Всич­ки ние, ко­и­то сме виж­да­щи, в мно­го си­ту­а­ции дей­с­т­ва­ме на ня­как­во под­съз­на­тел­но ни­во, без да се за­мис­ля­ме.

TN про­я­вя­ва го­лям ин­те­рес към из­с­лед­ва­ни­я­та вър­ху са­мия не­го и ис­ка да по­мог­не на уче­ни­те да про­у­ме­ят фе­но­ме­на “сля­по зре­ние”. А до­кол­ко всич­ки те­зи но­ви дан­ни ще по­мог­нат на дру­ги­те сле­пи хо­ра - за то­ва мо­же са­мо да се га­дае.