СПЕЦИАЛНО ЗА “ДОКТОР”
Когато умирах, дъщеря ми дойде да ме пита дали съм сключила брак и на кого ще остане апартамента ми, с болка разказва актрисата

Само след няколко дни Людмила Марковна Гурченко ще отбележи красив юбилей - великата актриса навършва 70 години. Обикновено тези години остават тайната на семейството и за тях не се говори, но при Людмила Гурченко нещата стоят по друг начин. Тя изглежда потресаващо: много свири на китара, пее, танцува и затова информацията за годините є предизвиква у хората огромно възхищение.
Людмила Гурченко стана любима актриса на много българи с ролите, които изпълни във филма на Елдар Рязанов “Гара за двама” и от великолепната комедия “Старите кранти”, в която пее някогашния хит на Грета Ганчева “Тумбалалайка”.

- Людмила Марковна, вие изглеждате потресаващо. И това не е комплимент. Просто факт! Вижда се и по лицето, и по фигурата ви...
- Да ви кажа откровено не се занимавам с фигурата си чак толкова много, колкото си мислите, не правя никакви упражнения, не ходя във фитнес-клуба. За диети пък въобще да не говорим. Природата ми е такава, че мога да ям толкова, колкото искам и каквото си искам. При това нито напълнявам, нито отслабвам. Благодаря на родителите си за това, че техните гени не ми позволяват да надебелея. Баща ми през целия си живот остана с едни и същи килограми, аз - също. Днес съм 53 кг - колкото бях в десети клас... Срам ме е да го кажа, но даже гимнастика не правя...
- И все пак каква е вашата рецепта за здравословен живот?
- Повече тестени продукти, по-малко движение (смее се). А ако трябва да говоря сериозно: колкото и добре да изглежда жената, идва време, в което усеща възрастта си. И разговорите от рода на: “Аз се чувствам на 18...” са голяма глупост. Много важно е твоят вид и поведението ти да съответстват на възрастта, в която си. Когато Любов Орлова от “Веселите момчета” се появи за последен път на телевизионния екран, беше на 72 години и вече болна, но изглеждаше така, сякаш е на 45 години. Това е рядък Божи дар, плюс титанични усилия до края на живота.
- Вие как си почивате?
- Обичам да си полягам през деня, като взема кучетата при себе си.
- Много ли са?
- Две момчета - Пепа и Гаврик. Ние често ги вземаме на гастроли. По време на спектаклите те остават в стаята ни в хотела и ни чакат да се върнем. Скучаят, разбира се, но мъжествено понасят пътешествията и гастролите ни. Не можем да ги оставим в Москва, защото там няма никой и те много страдат без нас.
- В едно интервю казвате, че ви измъчва безсъние?
- Не, не е точно така. Когато лягам да спя, все се въртя в леглото, прекарвам през главата си репликите за утре, все едно че играя. И затова при мен пълната почивка не се получава. Не мога да се наспя както трябва, а за една актриса пълноценният сън е важно нещо. Но се мъча да спя добре, и то без да вземам сънотворно. Да заспя без проблеми след спектакъла, е още по-трудно. Разбира се, искам да изглеждам много добре, да се чувствам добре, и никой да не разбере какво ми струва това... Преди да си легна, обичам да вземам вана с морска сол, това ме отпуска...
- Може ли да се каже, че вие сте затворница?
- Особено когато работя над роля и когато съм много уморена. И когато някои хора са ме разочаровали. Ако сега ви кажа, че не се страхувам от нищо, ще ви излъжа. Аз много се страхувам от хората. Те често стават предатели. Особено когато си извоювам някакъв успех. Когато вие изглеждате много добре - това е лошо за тях, ако пък изглеждате лошо - за тях е ужасно. Всичко е толкова сложно. Ако пък се прославите с нещо добро, те ще ви припомнят всичките грехове и нищо няма да ви простят. Ще съчинят за вас, Бог знае какво...
- Преди време пресата гръмна от вашите не особено добри отношения с дъщеря ви. Искате ли да споделите?
- Всяко семейство си има своите сложни проблеми. И аз имах такива с дъщеря си, на която дадох всичко, каквото имах. В Евангелието е казано: “Ако дъщеря ти се е омъжила, нейният мъж или ще ти стане син, или ще загубиш дъщеря си...” Как да ви го обясня, това е една тъжна история. Когато бях болна, по-точно когато умирах в болницата, дъщеря ми дойде да ме види. Когато ми стана по-добре, разбрах, че тя не беше идвала, разтревожена от здравословното ми състояние, а да може да разбере дали ние със Сергей Михайлович, с когото живеем заедно, сме подписали граждански брак.
И ако аз умра - на кого ще остане апартамента ми. Това е! Какво повече да ви кажа?... Това не беше тя, не, не беше тя... Сега ви говоря за неща, от които много ме боли, но не мога да ги забравя, да ги отхвърля от себе си... Всъщност можех да преживея тази история с апартамента си, но когато дъщеря ми започна да дава интервюта за мен... Ужас! Правех всичко каквото можех. Но ако всичко, каквото направих за тях, не ги устройва, да извиняват. На мен никой през целия ми живот не ми е дал една рубла. Аз не мога на зет си да построя дворец.
- Толкова сте откровена!..
- Нямам какво да крия. Дори хората, които ме познават отдавна, и те ми замахват с пръст. Но какво да се прави, в живота има и такива семейства и те са, уви, банална история.
- Вие дълго време говорихте, че не сте създадена за семеен живот, че семейството въобще е насилие над личността. Омъжихте се и много бързо се разведохте, докато не се спряхте при Сергей Сенин...
- Той с нещо ме плени...
- Съпрузите на много звезди са не по-малко известни, отколкото половинките им. Но вашият съпруг и продуцент все е някак си в сянка?
- Така и трябва да бъде. Той винаги е в сянка, защото той е моята опора - и като съпруг, и като продуцент. Той е човекът, който надува платната в нашето семейство. Това е много сложна задача.
- А как е при вас с любовта?
- Да се говори за любовта в интервю, не е най-доброто за една актриса на моята възраст. Аз не мога да повярвам, че самотната жена може да бъде безкрайно щастлива, както твърдят някои. На жената е нужно мъжко рамо, защита, ум и поддръжка...
- Известно е, че преди време прекарахте тежко заболяване на кръвта, но се върнахте към активен живот. Как е днес скъпоценното ви здраве?
- След като попаднах в клиниката за планова операция, аз си направих много подробно изследване - исках да знам какво точно става с мен. Е, разбрах! Всичко, което имам, ми е от професията. Счупен на дребни парчета крак и заради него четири операции, по пет часа всяка от тях.
Престанах да дишам нормално с носа след снимките във филма. “Дванадесет дни без война”, когато не само аз, а цялата снимачна група, включително и Юрий Никулин, си лепнахме сериозни болести. После ми правиха отново операция на носа без упойка и ето днес, слава Богу, дишам нормално.
- И днес танцувате на сцената както преди 30 години. А през 1975-а лекарите ви казаха, че сте си изтанцували танците?
- Да, имах проблеми. По време на снимките на филма “Мама” си счупих крака. Счупването беше много сложно, на десетина места, докторите наистина като в хор казваха, че никога повече няма да мога да танцувам. Както виждате, не го допуснах. Както и много други неща...
- Щастлива ли сте?
- Какво значи щастие? То е толкова кратък период, за който понякога дори е срамно да се говори. Аз срещнах приятен за мен човек, той ми се усмихна и ми каза: “Людмила, вие сте прекрасна!” и аз летя и танцувам по сцената. Това се случва сега с мен...
- Вярвате ли в Бога?
- Аз не съм религиозна, макар че религията винаги ме е интересувала. Когато църквите бяха забранени, аз тайно влизах в една от тях, татко ме беше научил на някаква молитва и я казвах шепнешком. За мен религията е нещо свято, но идва отвътре.
- За вас имат ли значение такива понятия като халтура, кариера, успех?
- Аз днес живея съвършено друг живот - не изпадам в депресия, не се опитвам да градя кариера. Вярно е, направих много грешки: изпях много глупави песни, изиграх и много глупави роли, но поне си направих изводите. Убедих се, че не си струва да се мотаеш ту тук-ту там, да се суетиш. И най-важното, настъпи времето, в което мога да пея със собствения си глас, да пиша със собствената си ръка. Не ми се налага да подражавам, да папагалнича, да бъда разменна монета...
- Какво ще кажете на читателите на в. “Доктор”, как могат да останат млади и красиви като вас?
- Да ядат по малко, но да пеят и да танцуват - по много...

Едно интервю на Нелья ГОЛИШ, кореспондент на в. “Доктор” в Москва