Не се страхувайте от хормонално-заместителната терапия - тя ще ви спести много здравословни усложнения след 40-те
Доц. д-р Елиан РАЧЕВ е доцент в Катедрата по акушерство и гинекология при ВМИ - София. От 2001 г. е ръководител на Акушеро-гинекологичния комплекс при МБАЛ “Св. Анна” - София. Има над 100 научни публикации в областта на акушерството и гинекологията. Работи главно по проблемите на гинекологичната ендокринология, стерилитета и патологичния климактериум. Автор на монографията “Климактериум у жената”. Специализира във Великобритания, Канада, Италия и Япония. Основател и председател на Българската асоциация по менопауза и андропауза. Член на Европейската и на Световната асоциации по менопауза. Председател на Българското дружество по акушерство и гинекология (2004-2007 г.). Републикански консултант по акушерство и гинекология.

- Доц. Рачев, вярно ли е, че 1 200 000 български жени са в климактерична възраст?
- От клинична гледна точка се приема, че най-общо климактеричният период влиза в интервала от 40 до 60-годишна възраст. Действително в България по статистически данни в този възрастов период се намират над 1, 2 млн. жени. Периодът на климактериума обаче е индивидуален за всяка жена и най-ярките му прояви се концентрират в десетилетието между 45- и 55-годишна възраст.
- Какви са етапите в климактериума?

Климактериумът е естествен период от живота на всяка жена.

Това е преходен етап, свързващ плодоносната възраст с неизбежната старост.

Самият климактеричен период протича в три фази:

1. Предменопаузата е фаза, през която започва постепенно намаляване на яйчниковата дейност и продължава няколко години. Проблемите, възникващи пред жената през тази фаза на климактериума, са свързани главно с нарушения в менструалния цикъл. Най-често след забавяне на очакваната менструация настъпва обилно и продължително маточно кръвотечение. Това са т. нар. функционални маточни кръвотечения, дължащи се на неправилна яйчникова дейност.

Консултацията с гинеколога е неизбежна, като в тази възраст преустановяването на кръвотечението и точното му диагностициране се извършва най-често чрез кюртаж. След получаването на резултата се провежда профилактично хормонално лечение.

2. Менопаузата е фазата на последното маточно кървене, предизвикано от нормално произведените в яйчниците хормони, след което в продължение на една година липсва менструален цикъл. Непосредствената причина за приключването на менструалната функция е дълбокото изтощаване на ендокринната функция на яйчниците. Това окончателно бележи и края на възможностите за забременяване. При около половината от жените менопаузата настъпва на около 50-51-годишна възраст.

3. Следменопаузата (постменопаузата) е последната фаза на климактеричния период, през която настъпва пълното или почти пълното угасване на яйчниковата дейност. Продължава няколко години.

- Кои са най-важните фактори, влияещи върху климактериума?
- Настъпването и протичането на климактериума е свързано с наследствени особености, социално-поведенчески фактори и намесата на човека. Пример за първите е фактът, че шансът на дъщерите да наследят от майките си този „календар” надхвърля 50 %, а близначките, при сродни условия на живот достигат менопаузата на една и съща възраст. Най-прост пример за ролята на поведенческите фактори е тютюнопушенето.

Пушачките “постигат” своята менопауза по-рано,

като броят на изпушените цигари изглежда решаващ. С една година по-рано настъпва менопаузата при пушещите над 20 цигари дневно, с две години по-рано - при тези, които пушат над 35 цигари дневно. Оперативното или лъчево изключване на яйчниковата функция преди настъпването на естествената менопауза се определя като посткастрационен синдром и е типичен пример за намесата на човека.

- Колко жени у нас годишно влизат в естествена менопауза?
- Всяка година 50-60 000 българки преминават прага на спонтанната менопауза. Други около 4 000 я получават по изкуствен начин, най-често вследствие на гинекологични операции или онкологично лечение.

Малка част от тях (между 1 и 5%) навлизат преди 40-годишна възраст - неблагоприятно биологично явление, което наричаме преждевременен климактериум.

- Какви са симптомите на климактериума?
- Краткосрочните симптоми са маточни кръвотечения, невро-вегетативните оплаквания и невро-психичните смущения. Най-често са проявени невро-вегетативните (напр.

топлите вълни

и др.), които се срещат при 75-80 % от жените с максимална продължителност до 5 години.
При средносрочните изяви измененията са предимно в пикочно-половата система и се изразяват в атрофични промени с различна клинична картина. Тук поставяме и атрофичните изменения в кожата - известно е, че всяка година кожата на постменопаузалната жена губи 2 % от колагена си поради липсата на естрогени.

Към дългосрочните последствия поставяме остеопорозата и дължащите се на нея фрактури, което е едно социалнозначимо заболяване. Не трябва да забравяме и атеросклеротичния процес. След менопаузата поради липсата на протективните хормони - естрогените, настъпват неблагоприятни изменения в мастната обмяна с краен резултат атеросклеротични процеси и сърдечносъдови заболявания.

- Какви са основните аспекти на хормоналнозаместителната терапия?
- Днес терапевтичната ефикасност на хормоналното лечение при патологичния климактериум е извън всякакво съмнение. Принципите са прости - замества се функцията на яйчниците. През климактериума се използват само естествени хормони - естрогени. Дозите са установени чрез съвременните фармакологични методи. Съществуват няколко възможности за приложение на хормоните - чрез таблетки, пластири, гелове, импланти. Всеки метод има предимства и съответно - недостатъци.

- Какви са противопоказанията за хормоналнозаместителна терапия?
- Те не са много, но трябва да се знаят точно. Това са неизяснено генитално кървене, тежките чернодробни заболявания, острите тромбоемболични състояния и венозните тромбози, както и някои т.нар. хормоналнозависими тумори, напр. този на млечната жлеза или на ендометриума.

- Какъв е основният резултат от прилагането на хормоналнозаместителната терапия?
- Положителният ефект на хормоналното заместване е многостранен върху различни органи и системи. При жените в предменопауза хормоните регулират менструалния цикъл и предпазват от тежки кръвотечения. След менопаузата те ликвидират невро-вегетативните и невро-психичните прояви, изчезват атрофичните промени в уро-гениталната система, задържа се стареенето на кожата. Изключително ценен е ефектът на хормоналното заместване в профилактиката на остеопорозата и тежките фрактури, тъй като само за една година костната плътност може да се повиши с повече от 2- 3 % и

фрактурният риск спада значимо.

Навременното започване на заместването довежда до подобряване на мастната обмяна, което е свързано с профилактика на сърдечносъдовите заболявания. С други думи - хормоналната профилактика довежда до запазване на здравето и значително повишаване качеството на живота.

- Какво е отношението ви към нехормоналните средства?
- Основният доказан метод за лечение на патологичния климактериум е хормоналното заместване. За съжаление немалка част от жените неоправдано се страхуват от хормоналните препарати поради недостатъчна информация, а други имат посочените контраиндикации и не могат да ги използват. Затова разумната алтернатива са нехормоналните средства, повечето получени от фитоестрогени. Това са вещества с естрогеноподобно действие от растителен произход - повлияват основно невро-вегетативната и нервно-психичната симптоматика. Нямат странични действия и могат да се купуват свободно от аптеките. Те обаче нямат другите системни профилактични ефекти, които притежават хормоналните препарати.

Едно интервю на Здравка ИВАНОВА