Най-сериозната криза, пред която е изправен Западът, е в същото време най-ненужната - опасното влошаване на отношенията с Русия. Тя, макар и да не представлява такава опасност, както по времето на Студената война, все пак си остава страна, която е невъзможно да бъде пренебрегвана. Русия беше и си остава потенциална заплаха за Европа, което трябва винаги да помним, пише авторът Робърт У. Мери в статия за авторитетното американско издание The National Interest, цитиран от "Епицентър".

При това, отбелязва авторът, по-голямата част от провокациите по отношение на Русия бяха извършени от страна на ЕС, НАТО и САЩ. Така НАТО — военен алианс — се разшири до самите граници на Русия, развърна елементи от ПРО в Полша и Румъния, заигра се с приемането на Грузия и Украйня, традиционно влизащи в сферата на влияние на Русия. 

Официални представители на САЩ помогнаха да бъде свален демократично избраният президент на Украйна, чието правителство клонеше към Русия и тръгнаха по пътя на изваждането на Киев от руската орбита. И когато Русия отговори на тези стъпки с присъединяването на Крим, където се намира стратегически важното пристанище на военно-морския флот на страната и предостави военна подкрепа на Източна Украйна, която не искаше да се ориентира на Запад, САЩ и ЕС наложиха съкрушителни икономически санкции. 

Всичко това предизвиква яростта сред официалните представители на Москва. И въпреки че в очите на западното обществено мнение именно президента Владимир Путин го изкараха агресор и жаден за териториални придобивки автократ, той все пак е само един представител на властта. В Кремъл е пълно с представители на елита, които смятат, че страната им се намира под обсадата на Запада и за това те са готови да приемат агресивна стратегия, дори това да означава война. 

А една такава война, възможността за която не трябва да се изключва, ще стане катастрофа за САЩ и Запада. За САЩ - защото ще отвлече вниманието и ресурсите на Вашингтон от по-сериозните стратегически заплахи, преди всичко от страна на терористичната групировка "Ислямска държава" в Близкия изток и засилването на Китай в Азия. В ЕС тя ще стане заплаха за източноевропейските държави. 

И въпреки това от всички кандидати за президент на САЩ на изборите през 2016 г. единствено Доналд Тръмп възприе политика, чиято цел е спирането на провокационното придвижване на Запада на изток, понижаване на напрежението с Русия и опит да се разбере какви са истинските намерения на Москва. 

Първо, смята авторът, Доналд Тръмп трябва да започне с Украйна, която има огромно стратегическо значение за Русия, докато за САЩ тя е почти без значение. Украйна е разделена между западно-ориентирани украинци, които живеят в западната й част, и етнически руснаци на изток. Русия в продължение на десетилетия се справяше с тази ситуация, нека продължава и занапред. Също така не трябваше да се позволява "анексията" на Крим да навреди на отношенията между Москва и Вашингтон, доколкото той е бил руски в продължение на много столетия, преди по изкуствен начин да бъде предаден на Украйна от Никита Хрушчов. Нещо повече, 1,5 млн от общо 2,3 млн жители на полуострова са етнически руснаци. Затова САЩ трябва да се смирят и да отменят санкциите. 

Второ, президентът на САЩ трябва да гарантира на Русия, че по никакъв начин не претендира за Украйна, Грузия, Молдова, Беларус или, както е тръгнало, за нито една друга страна, сръвзана с православната традиция. В същото време Западът е длъжен да даде ясно да се разбере, че ще тръгне на "гореща" конфронтация, за да предотврати намесата на Русия в европейските страни, традиционно свързани със западната християнска традиция, преди всичко страните от Прибалтика. Те си остават ключова част от западната сфера на влиятие. 

Трето, президентът на САЩ трябва да прекрати настояването за оставка на президента на Сирия Башар Асад, доколкото целта на САЩ в Ирак и Сирия трябва да стане унищожаването на "Ислямска държава", а опитите да бъде свален Асад пречат на борбата с тероризма. Те пречат и на нормалните отношения с Русия, която се обедини с Дамаск и затова държи региона в своя стратегически фокус. САЩ трябва да направят същото. Врагът е "Ислямска държава", а не Асад. 

Накрая, с помощта на дипломатическите усилия, насочени към успокояването на страховете и раздразнението на Русия по повод експанзията на Запада на изток, САЩ трябва да отклонят Москва от заиграване с Китай. Стабилните руско-китайски отношения не са в интересите на Вашингтон. Китай е страната, която притежава най-големия потенциал да стане предизвикателство пред ролята на САЩ в света и да изтика Америка от Азия обратно в пределите на Хаваите. В случай на нарастване на напрежението в американо-китайските отношения, което е напълно вероятно, ще бъде крайно неразумно - даже глупаво - САЩ да имат и лоши отношения с Русия. 

Така, заключава авторът, Западът е длъжен да даде шанс на дипломацията. Трябва да се сложи край на западните провокации, да се даде на Русия пространство, в което тя ще може да диша спокойно. Едва след това Западът ще може да види в действителност доколко Москва се придържа към експанзионистична политика. 

И ако Русия се окаже заплаха дори при тези условия, тогава западната мощ, водена от САЩ, ще стигне за разрешаване и на тази ситуация.