В първия си брой за новата година голямото аналитично американско списание The National Interest публикува няколко статии за най-важните проблеми на националната сигурност, с които ще се сблъска администрацията на Доналд Тръмп. БЛИЦ предлага на аудиторията си резюме на една от публикациите с автор Дов Закхейм, заместник-председател на Центъра за американски интереси (Center for the National Interest).
Практически всяка нова администрация скоро след идването на власт е подлагана на изпитания: нахлуването в Куба през 1961 г. стана изпитание за Джон Кенеди; след 40 г. американски военноморски самолет ЕР-3 се сблъска с китайски изтребител и аварийно кацна на остров Хайнан, като със ситуацията трябваше да се справя Джордж Буш.
 
Затова е твърде вероятно след няколко месеца съдбата да провери как се справя Доналд Тръмп с неочаквани обстоятелства. Измежду всички възможни варианти новият президент да прави избор между неприятни алтернативи е мащабно нахлуване на Русия в Украйна.
 
Руското нахлуване, по време на което регулярни войски открито да поддържат бунтовниците в Донбас, стремящи се да разширят своя контрол над цялата източна част на страната, може да стане в резултат на реална или мнима антируска провокация на десни сили в Киев. Съюзници на Америка по НАТО ще бъдат потресени до дъното на душите си и ще поискат от Вашингтон да поеме ролята на лидер в противодействието на „явната руска агресия”.
 
Тръмп явно цели пореден „рестарт” в отношенията с Русия: той никога не е критикувал Путин за нахлуването и анексията на Крим; не е говорил по отношение на руската намеса в Донбас; декларира готовност за сътрудничество в Сирия, не се е изказвал за сваляне на Башар Асад от власт, нито е изказвал безпокойство по повод двете руски бази в Сирия.
 
По тази причина Путин би могъл да направи извод, че може да усили контрола на изток в Украйна.
 
Тогава администрацията на Тръмп ще се сблъска със сериозна дилема: от една страна, Украйна не е член на НАТО – съюзник и истински партньор на Америка. Освен това съдбата на Украйна като независима държава не се отнася към жизнените интереси на САЩ.
 
Всеки решителен и сериозен отговор на Америка на действията на Москва ще постави кръст на перспективата за Сирия и по всеки друг въпрос, затова САЩ ще бъдат мотивирани да се изтеглят встрани и да не се намесват в противопоставяне в постсъветското пространство. Така президентът Дуайт Айзенхауер не реагира през 1956 г. при нахлуването на Съветите в Унгария за смазване на въстанието, а Линдън Джонсън не се намеси, когато през 1968 г. войските на Варшавския пакт нахлуха в Чехословакия.
 
Ако руската армия нахлуе в Украйна, съюзниците на САЩ от НАТО ще поискат бързи и решителни американски действия. В Конгреса демократи и републиканци веднага ще загърбят дневния си ред и ще поискат спешни действия от президента – мащабни доставки на оръжия, изпращане на много инструктори.
 
Медиите от своя страна ще предприемат нови яростни атаки срещу Тръмп, както в страната, така и извън нея, а ако той се поколебае и не се реши на практически действия, ограничавайки се с изявления за осъждане на Москва, ще го обвинят в слабост и пасивност.
 
Доналд Тръмп има характерна черта в характера си – честолюбие. Той реагира много рязко, ако види, че другите могат да го счетат за слаб. Затова той ще трябва да избира между желанието си да сътрудничи с Путин и решимостта да изглежда силен. Какъвто и избор да направи, това ще бъде неприятно решение. Несъмнено това ще го лиши от сън през нощта, когато пише в Туитър, обобщава The National Interest.
 
Превод и редакция: БЛИЦ