Някои от смелите и съвсем навременни намерения на новия образователен министър Анелия Клисарова са на път да получат червен светофар от парламента, стана ясно днес след изявление на депутата от “Коалиция за България” Милко Багдасаров. По този повод е добре да се води дискусия както в бранша на средното образование, така и сред родителите, които са потърпевши от състоянието на образователната ни система.
На първо място, проблем в средното образование е системата на делегираните бюджети. Въведени след голямата учителска стачка през 2007 година те имаха две основни цели. Първата, да свалят от държавата отговорността като работодател на учителите от системата на средното образование и така да обезсмислят евентуални стачки в бъдеще.<br /> <br /> Втората, да оставят в ръцете на шепа директори цялата власт, с която не само да определят заплаитте на редовите учители, но и да упражняват върху тях натиск и да предотвратяват чрез това каквито и да са протести. <br /> <br /> Сега депутатът Багдасаров нарича това причина да не се пипа системата. Той е и зам.-председател на парламентарната комисия по образование и наука и на думите му трябва да се вярва. Казаното от него обаче поставя редица въпроси, които остават без отговор.<br /> <br /> Например, не се ли вижда от парламента, че в средното образование е истинска феодална система, в която на директорите е дан.дена цялата власт, без те да имат никакви заплахи за заемания пост &ndash; нито мандатност, нито сериозни проверки, нито атестация, на каквато са подложени редовите учители.<br /> <br /> На практика, за да бъде сменен един директор на училище, той трябва да извърши престъпление или да си отиде от този свят. А такава позиция провокира и най-примерните и съзнателни хора да вършат каквото си искат. Към това трябва да прибавим и факта, че при големите училища бюджетите, които се управляват еднолично от директорите са в порядъка на 1-2 милиона лева годишно.<br /> <br /> Твърдението за увеличаване на учителските заплати след въвеждането на делегираните бюджети от същия червен депутат е най-малкото оспоримо. На практика увеличението, ако има такова е в рамките на няколко процента годишно, което при ниската база на заплащане е мизерна сума. Вероятно има и изключения, но те само потвърждават правилото.<br /> <br /> Интересите на директорите диктуват да има повече учители и ученици в повереното им училище. Така те взимат повече пари лично и затова този въпрос е първостепенен за тях. Друг интерес на ръководителите на училища е да нямат в колективите си личности, които могат да оспорят или поставят под съмнение техни решения. Това означава, че назначаванията са на послушни, примирени и готови да служат на ръководството хора.<br /> <br /> Което пък води до влошаване качеството на учебния процес, което и без това не е никак високо. Така се убива най-важната цел на средното образование- да учи и възпитава децата. Назначените послушковци обикновено са слаби преподаватели, те много добре знаяьт това и само чинното им поведение пред директора гарантира оставането им в училище.<br /> <br /> Синдикатите също са в пряка услуга на директорите и от тях почти не се чува и дума против някои техни действия. Колко например са направените финансови ревизии за начина на харчене на бюджета на средните училища? Публична тайна е,че директорите хвърлят огромни средства от общия бюджет за ремонти, защото така усвояват комисионни от майстори и фирми. <br /> <br /> Купуват се понякога и ненужни пособия, обзавеждане и други подобни вещи, само и само да има вариант за получаване на пари на ръка. Това се знае, но никой не си прави труда да го преустанови. Хвърлят се едни пари на директорите и нека те да ги харчат както искат. Системата е пълна с корупция, но поради относително малките суми никой не се интересува от това. Стига да няма стачки и протести. А това, че няма и добро образование, е въпрос, който очевидно не интересува никого в България. <br /> <br /> Красимир Тодоров<br />