Ако се чудите къде театърът на абсурда на Албер Камю, идеята за безсмислието на битието и човешкото съществуване намира своето ярко проявление, то разходете се в Морската градина във Варна и неминуемо ще разберете. Особено ако сте на велосипед. А ако ви отнесе някой голям джип, примерно БМВ Х5, тогава съвсем ще ви стане ясно. Морската градина е нестандартна, нетрадиционна и… абсурдна. Там правилата са различни от тези в другите паркове по света – пешеходците по алеите, велосипедистите трябва безусловно да се съобразяват с преминаващите автомобили. И ако сгрешат и "блъснат" автомобил, търпят суровите последствия на закона. На онзи странен закон, който кове справедливост както му дойде – на момента, на парче, според „клиента“…
„На 01.05. т.г., около 14:20 часа, в гр. Варна, в района на Приморски парк, е възникнало ПТП. 68-годишният водач на велосипед Н.Д. от Варна, при преминаване от дясна в лява част на алеята, се блъска в преден десен калник на Л.А. «БМВ» с водач Х.Т., който го изпреварва. Вследствие на инцидента велосипедистът получава контузни наранявания, прегледан е и освободен, без опасност за живота.“ Ето така в официално съобщение полицията във Варна описа случая, при който Никола Дуков в почивния 1 май бе пометен от джип на алея в Морската, докато е на велосипеда си.

 
                                         
Виновният е той – за това, че не позволил на БМВ-то да го изпревари, че не карал близо до бордюра, че се бил „отклонил от дясната част на платното за движение в лявата, без да се съобрази с преминаващия от лявата му страна в попътната права посока лек автомобил БМВ Х5 с рег. Номер В8220НА и се блъска в предната му дясна страна“. Платна, бордюри, въображаеми маркировки… И тенденциозни изказвания на пътния полицай, написал акта – че Дуков бил карал на „зиг-заг“ по „правомерен път“, че нарушил правилата, че блъснал клетия джип, който от толкова метри се бил опитвал да го изпревари безопасно, ама не можал… Всичко това е „установено“, „доказано“ чрез думите на шофьора на джипа. Без да е имало един свидетел на ПТП-то…
 
Секирата на ЗДвП се стоварва с цялата си мощ върху недобросъвестния и нагъл велосипедист. Шофьорът на джипа е невинен, жертва. Никъде не се говори, че става въпрос за алея в Морската градина, че на нея бордюри няма, а само огради, че задният трябва да пази предния, че все пак става дума за велосипедист, че този велосипедист можеше да е дете… което, ако недай боже, беше на мястото на Дуков, също би следвало да понесе цялата строгост на закона – да му бъде написан акт, понеже не се е движило в тази лента на алеята, а в онази, че е попречило на дадено моторно превозно средство да го изпревари безпрепятствено…
 
Съобразно официалното съобщение на полицията някои медии излязоха със заглавие: „Колоездач блъсна „БМВ“ в Морската градина“, с което вероятно се опитаха да илюстрират случилия се абсурд. Така или иначе – успяха. Заглавието предизвика бурни дискусии в групи във фейсбук, свързани с Морската градина. Коментарите и иронията са безупречни: „очакваме заглавия от типа: „Дете блъсна „БМВ“; „Дърво блъсна „БМВ“… И с право – всякакви заглавия може да се очакват, що се касае за Морската градина на абсурда.

***        ***        ***

За какво всъщност иде реч в конкретния случай с велосипедиста Никола Дуков и шофиралия БМВ Х5-ицата Х. Т.
 
Малко след 14 часа на 1 май 68-годишният Никола Дуков карал велосипеда си по алеята в Морската в посока „Пикадили парк“, когато няколко метра след хотел „Дукеса“, до рибния ресторант на алеята, му се случило така, че полетял от велосипеда си. „Както се движа и няма никой, изведнъж усетих страхотен удар. Излетях на 3 – 4 метра… Казах си: „Утрепаха ме!“. Изпаднал съм в безсъзнание. Събуждам се и виждам – до главата ми една автомобилна гума, а колелото – на метри зад мен. Ставам, не мога да виждам, от лицето ми тече кръв. Целият асфалт беше в кръв“, разказва Дуков. И допълва, че след като джипът го помел, се изнесъл напред и минал вляво на алеята.

 

Оттук следват моменти, за които можем да правим само изводи за човещината: велосипедистът, целият в кръв, моли за помощ, за аптечка шофьора на Х5-ицата, той стои в джипа, не реагира. Не се обажда на Бърза помощ, нито на КАТ. Но пък звъни на жена си. След минути минават и хора – и никой от тях не се обажда на спешните медици. Отгоре на всичко друга кола пожелава едва ли не да мине през падналия на алеята велосипед. Защото бърза по алеята в Морската. Дуков, който вече се е поосвестил, не разрешава. Настоява на място да дойде полиция. Сам се обажда на спешните медици, както и на полицията. На мястото идва линейка. Лекарите казват, че Дуков е с „тежко комоцио“. Полицаите ги няма. Медиците го вкарват в линейката, правят му преливания със серум. Дуков отказва да тръгне с линейката, докато не види, че на място има полицай – искал е да се увери, че местопроизшествието няма да се разбута и че човекът с БМВ-то няма да изчезне.
 
„По едно време дойде полицай от „Общинска полиция“. Оставих му личната си карта и така ме закараха в болницата. Направиха всички нужни прегледи, казаха ми пак, че съм с комоцио, и предложиха да ме хоспитализират. Отказах, защото исках да се върна на мястото. В болницата беше дошъл и един полицай, който ми каза, че не мога да тръгна, преди да дойде полицейска кола. Чак след 30 минути пристигна патрулен автомобил с двама полицаи. Още там, без въобще да е установено каквото и да било, започнаха да говорят, че аз съм бил направил нарушение. В болницата лично бях настоял да ми бъде взета кръвна проба, за да се види, че не съм употребил алкохол. Независимо от това те започнаха да ме карат да духам на дрегера. Показах им, че ми е взета кръвна проба, но те пак настояваха. След това почнаха да топат топката – не тръгват към мястото. Бавиха се поне половин час. Като тръгнахме от болницата, дори спряха на една пресечка да си вземат кафе!?“, обяснява Дуков. И добавя, че по пътя полицаите го разпитвали какъв е, какво работи и т. н. – нещо, което не е ясно по какъв начин касае въпросното ПТП. Така или иначе, станало ясно, че Никола Дуков е старши научен сътрудник в областта на морските технологии, уважавана фигура в черноморския бизнес и един от най-добрите ни ветроходци.

 

Като се върнали на местопроизшествието, Дуков поискал пътните полицаи да направят измерване – на какво разстояние от двете страни на алеята се намира велосипедът, след като е бил блъснат от джипа. Ролетката показала, че левият курбел, който заорал в асфалта, е на 2,80 метра от лявата и на 3,80 от дясната страна. „Направих го, защото започнаха един куп варианти да измислят само и само мен да изкарат виновен“, обяснява Никола Дуков.  И добавя: „На предния десен калник на джипа има следа от удара, която започва веднага от фара. В началото се питаха даже тази следа дали да я описват. Именно там шофьорът на БМВ-то ме удари в левия ми хълбок и седалката, а след това, като се завъртях, се удари и в кормилото ми, като ясно личеше следата на кормилото след началото на следата от седалката. Но накрая го изкараха така, че аз съм се бил ударил странично в калника. А на седалката отзад се виждат следите от удара. Я ми кажете, ако аз се движа с по-ниска скорост, може ли да се ударя в нещо встрани, ако то се движи с по-малка скорост или равна с моята?! И с цялата си наглост ще ми казват, че съгласно правилника трябвало да се движа в Морската градина на безопасно разстояние от автомобила, защото било равнопоставена улица. Това е алея!“, гневи се Никола Дуков.
 
Когато от болницата се върнал на местопроизшествието, там бил и синът на шофьора на БМВ-то. „Попита ме: „Кой сте вие? Какво става?“. И аз му обясних, че баща му ме е блъснал. Тогава баща му започна да се намесва, че не било така. Ето в този момент вече реших, че не мога да оставя нещата така. И казах на сина му: „Аз съм добронамерен човек, ама баща ви лъже и пред мен, и пред вас. А това не мога да изтърпя“. Освен това този човек дори не се извини. Казал му че баща му бил излязъл от обяд в ресторанта в края на улицата и че не бил пил. Направи го чак когато го попитах дали поне едно „извинявай“ няма да каже“, разказва Дуков. И когато разбрали, че си имат работа с неслучаен човек, баща и син започнали да си говорят помежду си, а също и по телефона. Полицаите също си говорили с тях двамата. Факт е също така, че за разлика от Дуков, шофьорът на БМВ-то не е дал кръвна проба за алкохол. По думите на пресаташето на полицията, той бил тестван с дрегер и нямало наличие на алкохол. Кога и как е тестван – само той и пътните полицаи си знаят.

 

По  думите Дуков, през цялото време бил убеден, че след час и половина писане на протокол полицаите ще констатират вината на шофьора на джипа. Но когато го накарали да чете и подписва констативния протокол, изготвен от катаджиите специално, попитал къде са констатираните и измерени разстояния на велосипеда и колата, посочили са го и тогава подписал протокола.
 
След  известно време полицаите извикали двамата до полицейската кола и прочели съставения акт. Оказало се, че виновният е велосипедистът съгласно чл. 25(1). Бил преминал талкова рязко от дясното платно в лявото , че ударил колата. Няма и дума за това какво пише в
 
Глава втора на Правилника за движение  по пътищата.
 
Чл.5(2).  Водачът на пътно превозно средство е длъжен:
 
1.Да бъде внимателен и предпазлив към участниците в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни средства.

 
„Тогава отказах да  подпиша акта. Отказаха да ми дадат копие. След направено възражение в акта все пак го получих. Отказа да ми дадат констативния протокол със скицата и разтапянията. Казаха да ги получа на другия ден след два часа в КАТ.  Интересното е, че след като съпругата ми отиде на следващия ден в КАТ да вземе протокола, се оказа, че полученият протокол е съвсем различен от този, който бе съставен на местопроизшествието. Нямаше я скицата с измерванията, нямаше го моя подпис“, разкрива Никола Дуков.
 
Той е категоричен, че ще даде под съд шофьора на джипа, който се казва Христо Трайков. „Бих бил склонен въобще да не се занимавам дори и след като пострадах тежко, можех да махна с ръка. Ако пък бях получил човешко отношение, едно искрено „извинявай”, даже и по една ракия бих пил. Ама така нагло да лъже този човек… не мога да го подмина така, въпросът е принципен. Защото на мое място можеше да е всеки – възрастна жена, дете“, обяснява Дуков.
 
Той вече е освидетелстван от съдебен медик. Освен порезните и охлузените наранявания, които има, налице е и комоцио, което се окачествява като средна телесна повреда и по закон би следвало да се преследва не само по частен ред, а и от държавното обвинение.
 
***        ***        ***

Казусът с Морската градина и това дали в нея могат да се движат коли, или не, е от години. И е постоянно зациклил. През януари миналата година върховните магистрати еднозначно приеха, че местността Салтанат е част от парка и в нея има алеи, а не улици. Месец по-късно две различни варненски съдийки се произнесоха по идентични жалби на собственици на имоти в Морската и почти в стил „копи-пейст” обезсилиха забраната за движение на коли в парка. През март 2016-а Върховният административен съд (два различни негови състава) излязоха с определения и по двете решения, обжалвани от кмета Иван Портних. Върховните магистрати отменят решението по първото дело и отхвърлят искането на хората, които имат имоти в Салтанат, за „преустановяване действията на полицейските служители от звено “Общинска полиция” при община Варна, с които се ограничава свободното придвижване на граждани с лични и служебни превозни средства до обекти в местността Салтанат. Определението е окончателно. В същото време друг състав на съда отхвърля жалбата на кмета Иван Портних срещу аналогично решение на Варненския административен съд, образувано обаче по жалба на друг собственик в Салтанат – “Овърсийз Хоризонт”. Според магистратите кметът не е страна по спора и решението е трябвало да бъде обжалвано от шефа на подчинената му Общинска полиция.
Много интересно в случая е и това , че това малко отклонение от 150 метра от влизането в градината по посока града води само на едно място , до един ресторант?

Орлин ФИЛИПОВСКИ, БЛИЦ