Има една група от депутати, които системно са обект на иронични подмятания, дори на публично обругаване. В началото ги смятаха за ентусиасти, за някакви приповдигнати типове, за престараващи се нахалници, които искат да се набият в очите на публиката. Тогава те предизвикваха, все още, само досада, която обаче скоро бе заменена с откровена враждебност. Накрая стигнаха до там да ги наричат „нинджи“.

***
Както добре е известно, нинджата е наемник, който, извън всичко останало, извършва и саботажи. 
В нашия случай – предизвиква и насочва общественото мнение в нечия изгода. 
В престараването си обаче нашенският нинджа често губи мярка. 
И това подсказва, че не е особено проницателен. 
Да използваме някои произволни имена. 
Например, един генерал Атанас Атанасов /А./никога няма да си позволи глупостта да предложи забрана на комунистическите символи, защото това ще постави под съмнение неговата уравновесеност и дори психичното му здраве. 
Методи Андреев /М./ обаче ще го направи без никакво колебание, рискувайки да бъде квалифициран като неподлежащ на излекуване психар. 
Той би се клел публично всяка заран и в идеите си, докато омръзне на всички – и, разбира се, ако намери подходяща църква за тази цел. 
Извън Парламента, разбира се – защото той отдавна не е никаква Църква, дори и за обор не е подходящ.

***
Защо А. уместно се спотайва, а М. се престарава? 
Не само защото М. е нинджа с Н, а и защото прекаленият ентусиазъм му пречи да осъзнае, че допуска елементарна грешка.
Не се сеща, че забраненият плод е най-сладък. 
 Разбира се, той не е чак такъв дървар като бившият военен министър Ненчев, който – примерно - просто скрива в едно чекмедже договора за ремонта на двигателите на „МиГ“, за да не го изпълнява – направо изпълнение на пладнешки хайдук. 
Но също е достатъчно нетактичен – и се опитва да ексхумира непрекъснато несъстоялият се комунизъм. 
Иска се много въображение, за да се ангажираш трайно с това занимание. Сякаш М. е пиян гробар, който изравя някакъв труп, понеже си е въобразил, че в него е останало нещо за крадене.

 

***
Какво се крие зад това старание? 
А. знае, че не е разумно да даваш вид, че съществуваш само на фона на един Призрак/Комунизма. 
Но М. не е наясно с това. 
Да го обясним по-достъпно: никоя банка - дори КТБ - няма да ти даде кредит, ако кажеш, че общуваш с призраци. 
Защо тогава М. се старае толкова? 
Защо приема риска да съзрат нещо нечисто в упорството му? 
Да го прозрат като користолюбец, който върлува като рекламен агент на Призрака – с тайната надежда да бъде запомнен самият той от поколенията?

***
И дали М. в приповдигнатостта си няма да стигне до там, че да хвърли във въздуха Партийния дом - да се превърне в новият Марко Фридман, но с обратен знак? 
 Подобна нагласа в М. може да бъде допусната с голяма доза вероятност. Саботажите на нинджата не се отличават с голям финес – те по-скоро трябва да подчертаят неговата преданост към Господаря му. 
Те могат да са дотолкова груби,че да имат и обратен ефект, но това е без значение за нинджата.

***
Преди по-малко от десетилетие тогавашният Господар на държавата вдигна във въздуха мавзолея на Димитров. 
И остави две свидетелства за Историята: че е несръчен дори в показното взривяване, понеже събори мавзолея от втория опит; 
и че изобщо не познава манталитета на „Стадото“, понеже две години по-късно то го изрита от сцената. 
Ако някой ден се направи истинската фототека на Прехода, един от безспорните шедьоври ще е онази снимка, на която Костов и обкръжението му тъпоумно гледат към мавзолея, който упорито отказва да се срине. 
В тези погледи се чете злоба, но и уплаха.

***
Взривяването трябваше да стане кулминацията на битката с Призрака. 
 Трябваше да придаде възвишеност на Разграбването. 
„Кремиковци“ и още стотици предприятия вече бяха хвърлени в небитието – около хиляда и сто само в изумителната в своята порочност „Работническо-мениджърска приватизация“. 
В замяна на това, единствено орезилиха беса си срещу Призрака.

***
Неколцина приятели-ентусиасти от СДС дойдоха в офиса ми след несръчното представление с мавзолея - да помислим за някакъв изход от този пореден епизод от Срама, с който бе принудена да живее тази организация още от 1991-а година. 
И тогава Костов – Великият Сапьор на Грабежа – си поигра на взривяване: накара винаги разкраченият Филип Димитров да поиска абсолютно несмислено „Вот на доверие“ – и така го събори от власт. 
Във фантомното „дясно“ винаги е имало нинджи, покорно служещи на идеята на Събарянето.
Моите приятели бяха решили да организират пищен концерт на мястото на мавзолея, клан-недоклан. 
Аз пък предложих на направим негов макет от стиропор, да го издигнем във въздуха – и там да го взривим. 
Така и стана. 
Каква символика, нали – направо дърварска. 
Но и ентусиазмът на „десните“ бе дърварски, та мина.

***
Винаги, когато се сещам за историята със стиропорния мавзолей, изпитвам притеснение. 
Истинското ни се опъва, а пък ние се задоволяваме с циркаджилъци. 
И как тогава да не ти се опъне и Народът? 
Той не е толкова гламав, че да не се сети за проклетият ти номер и да не се запита: ами като сте толкова големи сапьори, защо не вдигнахте във въздуха „Кремиковци“ /и всичко останало/ - а го откраднахте?

***
И какво сега? 
Комедията продължава. 
Нинджите – с „Н“, не с „М“ – пак се опитват да взривяват. 
Малки локални взривове, по-скоро пукот от тапищник – сега пък, за да прикрият липсата на истински идеи за промяна. 
А пък вече и няма какво да се открадне – и да има, няма кой да ги пусне в далаверата. 
Много са нелепи с призрачните си идеи. 
А и Властелинът им е пресъхнал откъм идеи – щом опря до лихвите от КТБ. 
Другото – показните взривове, показните кражби, с които изобилстваше Прехода, не му носят никаква лихва.
Тъй че, приятно прекарване с Нинджите – и техните несръчни съвкупления с Призрака.

Статията е публикувана е във "Фейсбук"