Руснаците приеха болезнено разпада на империята си. И отказват да играят в „Б”-група на международната сцена. Краят на комунизма беше благословия за тях, а краят на СССР – проклятие. Разпадът на съветската система не е краят на една история, а началото на друга. Западът обаче отказва да го приеме и допуска все повече политически грешки в отношенията с Кремъл, коментира френският в. „Le Point”.

Северноатлантическият алианс беше създаден за противодействие на заплахата, която представляваше Съветският съюз за свободна Европа. НАТО е дете на Студената война. Тя можеше да изчезне след разпада на СССР, но това не се случи, защото: 1. Отърсилите се от комунизма източноевропейски държави по исторически причини се отнасяха с недоверие към съседна Русия, поради което извисиха глас в защита на Алианса. 2. Натовската бюрокрация умело планира собственото си оцеляване, разширявайки географската си юрисдикция и новите си цели.

Провокациите с ПВО

През 2007-а американците си втълпиха, че трябва да разположат системи за противовъздушната отбрана в Източна Европа, коментира изданието, цитирано от ИноСми. Русия видя в това провокация и нарушаване на стратегическото равновесие, въпреки че Вашингтон уверяваше, че всичко това е срещу Иран. И така, започна разполагането на батареи и радари в Румъния и Полша. Русия отговори с разполагане на ракетни комплекси „Искандер” и С-400 в Калининград.

Западът не спря дотук. Те сметнаха за нужно да проведат мащабни учения в Полша. Наименование: „Анаконда”. Тема: „Съюзът на Сините” в схватка със „Съюза на Червените”. Прекрасен начин да разгневят още повече руската мечка. Всички тези финтове носят по-скоро политически, отколкото военен характер. Но Москва не го разбра.

Катастрофалният подход към украинската криза

Украйна е суверенна държава. Тя има отколешни връзки с Русия – икономически, исторически и етнически. Що се отнася до Крим, той беше на Москва от XVIII век. През 1954-а Никита Хрушчов по непонятна причина го подари на Украйна. ЕС трябва да си припомни това. Вместо това той вкара слона в стъкларския магазин и включи адска машина, която в крайна сметка доведе до анексията на Крим и разделянето на страната на Западен и рускоезичен Изток, посочват „Le Point” и ИноСми.

Измяна за Либия?

На 17 март 2011-а Съветът за сигурност на ООН прие резолюция за създаването на забранена за полети зона над Либия и използването на всякакви средства за защита на цивилното население. Текстът не дава специално разрешение за удар. За свалянето на Кадафи, разбира се, не става и дума. Русия, Китай и Германия се въздържаха при гласуването. По-късно Москва заяви, че е била измамена, защото не е давала зелена светлина на операцията за смяната на либийския режим. Тя обвини Запада, начело с британците и французите, че надвишават правомощията от мандата си в ООН. Но заблудила ли се е Русия наистина? Във всеки случай, всичко това изигра важна роля в сирийската криза, засилвайки подозрителността на Москва към международните инициативи.

Сирийският хаос

В Сирия Западът използваше компас, чиято стрелка сочи на юг. Той прави доставки за някаква призрачна „демократична” опозция, в която се прокраднаха и „Джебхат ан Нусра” и „Ал Кайда”. Западът се опря и на нееднозначни партньори като Катар и Саудитска Арабия, както и кюрдите, които са бомба с часовников механизъм за всички страни в региона начело с Турция.

А Москва си представяше просто ситуацията – ако Асад падне, сирийската държава рухва, и също като в Ирак, идват ислямистите.